В Амазония е открит огромен град на 2500 години с изключителна пътна мрежа

В Амазония е открит огромен древен град, скрит от хиляди години от буйна растителност. Откритието променя представата ни за историята на хората, живели там. Къщите и площадите в района на Упано в Източен Еквадор са били свързани с удивителна мрежа от пътища и канали, съобщава Би Би Си.

Районът се намира в сянката на вулкан, който е създал богати местни почви, но може би е довел и до унищожаването на населението. Макар да знаехме за градове в планините на Южна Америка - например Мачу Пикчу в Перу, се смяташе, че хората са водили номадски живот или са били в малки селища в Амазония.

"Това е по-стар обект от всички други, които познаваме в Амазония. Имаме европоцентричен възглед за цивилизацията, но това показва, че трябва да променим представата си за това какво е култура и цивилизация", казва ръководителят на изследването проф. д-р Стивън Ростен, директор в Националния център за научни изследвания във Франция.

"Това променя начина, по който гледаме на амазонските култури. Повечето хора си представят малки групи, вероятно голи, живеещи в колиби и разчистващи земята - това показва, че древните хора са живели в сложни градски общества", казва съавторът Антоан Дорисон.

Градът е построен преди около 2500 г., а според археолозите хората са живели там до 1000 г. Трудно е да се прецени точно колко души са го обитавали по всяко време, но според учените броят им със сигурност е 10 000, а вероятно и 100 000.

Археолозите комбинират наземните разкопки с проучване на площ от 300 кв. км с помощта на лазерни сензори от самолет, които могат да идентифицират останките от града под гъстата растителност. С технологията LiDAR са открити 6000 правоъгълни платформи с размери около 20 м на 10 м и височина 2-3 м. Те са били разположени в групи от три до шест около площад с централна платформа.

Учените смятат, че много от тях са били жилища, но някои са били използвани за церемониални цели. Един от комплексите, в Киламопе, включва платформа с размери 140 м на 40 м. Вклинени са в хълмове, а платформата от пръст е на върха.

Мрежа от прави пътища и пътеки е свързвала много от платформите, като една от тях се е простирала на 25 км. Д-р Дорисън казва, че тези пътища са най-забележителната част от изследването.

"Пътната мрежа е много усъвършенствана. Тя се простира на огромно разстояние, всичко е свързано. Има и прави ъгли, което е много впечатляващо", казва той и обяснява, че е много по-трудно да се построи прав път, отколкото такъв, който се вписва в пейзажа.

Той смята, че някои от тях са имали "много силно значение", може би свързано с церемония или вярване.

Учените също така идентифицират пътища с ровове от двете страни, които според тях са били канали за отвеждане на изобилната вода в региона.

Намерени са и следи от защита на градовете - някои ровове са блокирали входовете на селищата и може да са доказателство за заплахи от външни хора в близост.

За първи път изследователите откриват доказателства за съществуването на града през 70-те години на ХХ в., но това е първото цялостно проучване. То разкрива голямо, сложно общество, което изглежда дори по-голямо от добре познатите общества на маите в Мексико и Централна Америка.

"Представете си, че сте открили друга цивилизация като тази на маите, но с напълно различна архитектура, земеползване, керамика", казва Хосе Ириарте, професор по археология в университета в Ексетър.

Някои от находките са уникални за Южна Америка, обяснява той, като посочва осмоъгълните и правоъгълните платформи. Не се знае много за хората, които са живели там, и за това какво е било тяхното общество. На платформите са открити ями и огнища, както и буркани, камъни за смилане на растения и изгорени семена.

Живеещите там хора от Киламопе и Упано вероятно са се занимавали предимно със земеделие. Хранили са се с царевица и сладки картофи и вероятно са пили "чича" - вид сладка бира.

Професор Ростейн казва, че в началото на кариерата си е бил предупреден за тези изследвания, защото учените са смятали, че в Амазония не са живели древни групи хора.

"Но аз съм много упорит, така че все пак го направих. Сега трябва да призная, че съм доста щастлив, че направих такова голямо откритие", казва той.

Следващата стъпка на изследователите е да разберат какво се крие в съседната област от 300 кв. км, която все още не е проучена.