Турция гласува за президент и парламент: ще бетонира ли Ердоган властта си
Турция гласува на предсрочни избори за президент и парламент.
Близо 60 млн. турски граждани имат право да дадат гласа си.
Основният въпрос е дали президентът Реджеп Тайип Ердоган и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще си запазят първенството. Изборите са особено важни след проведения миналата година референдум, който дава на президента още повече правомощия. Президентът ще поеме и функциите на премиера.
В момента Реджеп Ердоган също има немалка власт, особено след неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 г. След това в страната беше въведено извънредно положение, което след това беше удължавано няколко пъти. В последните дни Анкара обяви, че то ще бъде отменено след изборите.
След опита за преврат над 55 000 души бяха арестувани, а други над 107 000 души - военни, полицаи, съдии, учители и др., бяха уволнени заради предполагаеми връзки с обвинения за организатор на преврата Фетхуллах Гюлен.
Изборите трябваше да се проведат през 2019 г., но през април Ердоган обяви предсрочни избори на 24 юни. Според експертите една от причините за това е девалвацията на турската лира, която може да влоши икономическата ситуация в Турция и да намали подкрепата за ПСР. В същото време опозицията укрепи позициите си и набира авторитет.
Турските граждани в чужбина вече имаха възможност да дадат гласа си. Те направиха това между 7 и 19 юни. От изнесените данни стана ясно, че избирателната активност е била по-висока от очакваното.
Социологическите проучвания посочиха, че Ердоган може би няма да успее да спечели необходимите му 51% от гласовете и ще трябва да се яви на балотаж. Ако се стигне до втори тур, той ще се проведе на 8 юли.
Социолозите смятат, че партията на Ердоган може да загуби парламентарното си мнозинство след вота.
Политолозите отбелязват, че сега турската опозиция е много по-обединена. Опозиционните лидери вече показаха няколко анкети, показващи, че хората са уморени от политиката на Ердоган. Противниците на Ердоган изтъкват високите нива на безработицата. Много от по-младите турци искат и да се дистанцират от консервативните ислямски идеи, които президентът използва.
Въпреки окуражителните знаци за опозицията обаче повечето социологически проучвания сочат победа за коалицията между ПСР на Ердоган и Партия на националистическото действие, която в момента е трета сила в парламента.
Срещу управляващата партия се изправя коалиция Национален алианс, в която влизат Народнорепубликанска партия (НРП), основана от Ататюрк, проислямистката Партията на щастието (ПнЩ), дясната Добра партия и дясноцентристката Демократическа партия.
Реален шанс да премине бариерата от 10% за влизане в турския парламент има и прокюрдската лява Демократическа партия на народите (ДПН). Има опасения, че Ердоган и поддръжниците му ще опитат да спрат или ограничат гласуването в районите от страната, населени предимно с кюрдско население.
Изборите за парламент в Турция преминават в един тур по пропорционална система.
След конституционната реформа от миналата година беше увеличен броя на депутатите. След тези избори те вече ще бъдат 600, а не 500, както досега.
Промени в изборните правила дадоха и повече правомощия на силите за сигурност, които ще могат вече да влизат в секции и да отвеждат избиратели и наблюдатели, ако има сигнал, че създават пречки на изборния процес.
По всичко изглежда, че Реджеп Ердоган и партията му ПСР ще спечелят нов мандат, въпреки надеждите на опозицията. Според социолозите има възможност Ердоган да не бъде избран за президент на първи тур. Ако това се случи, най-вероятният му опонент би бил издигнатият от НРП Мухарем Индже. Ако това се случи, Ердоган със сигурност ще спечели, категорични са проучванията.