Турски журналист: Затворът е моята родина

Турският журналист Емре Сонджан (36), който близо 800 дни вече е в затвора написа отворено писмо, в което осъденият за 7 години и 6 месеца Сонджан с обвинение за „членство в терористична организация“ разказва за нощите в турския зандан.

Накрая на писмото си турският журналист описва въжделенията си за свободата с думите:

„Там където съм аз е моята родина, а там където липсвам, се намира свободата… Затворът е моята родина. Родината е по-ценна от свободата.“

Журналистът Ахмед Дьонмез публикува писмото на колегата си Емре Сонджан в социалната мрежа Туитър.

Ето и превода на български език на пълния текст на писмото на Емре Сонджан. Той е на журналиста и главен редактор на сайта obzornews.bg Мехмед Юмер:

Нощите в затвора

В тъжните сънища през нощите без лунна светлина в затвора има възлюбени, чиито изтъкани от лунна светлина коси падат върху раменете им. Възлюбените не се появиха, а може би те никога не са обичали.

През пустите и безмълвни нощи в затвора, понякога звучат подсвиркванията на жандармеристите, а понякога кънтят виковете на осъдените. И подсвиркванията, и виковете са мрачни; тишината остава ненарушена.

През нощите в затвора нежният и изтънчен секундарник напредва също толкова бавно, колкото и по-малката часовникова стрелка, а тиктакането на часовника се отразява върху снимките на съпругата, майката, детето, бащата, които са окачени или вътре в шкафа, или прикрепени в крайчеца на някой прозорец, или пък напъхани вътре в една тетрадка. Времето тече бавно, а снимките и спомените, които те ни навяват се отдалечават скорострелно.

През нощите в затвора по изтощеното радио, с което се улавя само една честота слушаме любовни песни със заглушен, но за сметка на това усилен звук. Песните ехтят в ушите ни, а любовта е прикована за бодливата тел.

През нощите в затвора има книги, а по страниците на книгите са Назъм Хикмет, Неджип Фазъл, Тургут Уяр, Якуп Кадри, Пеями Сафа, Достоевски, Орхан Кемал, Цвайг, Пушкин, Орхан Памук, Ахмет Алтан, Хасан Али Топташ, Неджати Джумалъ, Пънар Кюр, Кемал Тахир, Сабахаттин Али, Намък Кемал, Шемсеттин Сами, Сами Пашазаде Сезаи, Ахмет Митхат Ефенди, Набизаде Назъм… Беше прекрасно човек да ги чете, но още по-прекрасни са споделените чувства с писателите, които лежат в затвора.

През нощите в затвора се разпространяват най-различни истории. Те се разказват на съкилийниците през облака от цигарен дим; или на съседите по килия през долната пролука на вратата, или през някаква амбразура. Всеки затворник има лична история, животът на всеки затворник е отделен разказ.

През нощите в затвора има самотни, безпомощни, изоставени, обидени, сърдити, натъжени, засегнати, проклинащи мечти, които чакат да бъдат прегърнати и наведени напред с надеждата някой нежно да ги погали. Мечтите са точно толкова скръбни, колкото истината.

През нощите в затвора слабите блещукащи светлини, които се мъчат да осветят дългата девет крачки вентилация се отразяват върху побелелите коси. Лампите светят всяка нощ и всяка нощ по един побелял косъм блести сред черните.

През нощите в затвора има объркани надежди – колкото са объркани, толкова са и натъжени, които са изгубили пътя си. Те може би се лутат, криволичат, но никога не се отказват да продължат напред. Може би тичат, или дори летят. Лошите мъже си помислиха, че са разпънали на кръст надеждите, но надеждите отдавна бяха отлетели към небето.

През нощите в затвора се забелязват срамежливи усмивки; буци, заседнали в гърлата; гняв, който се отприщва с пълни шепи от дъното на душата. Кафявата сянка на решетките пада върху отхвърлените, линчуваните, забранените, нахоканите, презрените клюмнали идеали. Нощите в затвора са тъмнокафеви.

През нощите в затвора хубавите пожелания за една свободна страна прескачат от ухо на ухо, от мисъл на мисъл, от сърце на сърце. Там където съм е моята родина, а там където липсвам, се намира свободата. Затворът е моята родина. Родината е по-ценна от свободата.

Емре Сонджан

Затворът „Силиври“, септември 2018 г.