''Трябваше да избирам между живота на родителите си и на сина си''

"Трябваше да избера дали да спася 11-годишния си син или родителите си."

Пред драматичната дилема е изправен Тайеб аит Игенбаз след смъртоносното и опустошително земетресение в Мароко в петък вечерта, на 8 септември. Решението, което е взема, все още го преследва. Избира детето си.

Историята му разказва Би Би Си.

В петък вечерта пастирът на кози от малка общност в Атласките планини - където е епицентърът на труса с магнитуд 6,8 по Рихтер - е със съпругата, двете си деца и родителите си в малкия си каменен дом, когато той е разтърсен от най-силното земетресение, ставало в страната през последните 60 години.

Домът му сега е в руини. Все още може да се види част от вътрешността на сградата. Той сочи към развалините и казва: "Ето къде са били те".

"Всичко се случи толкова бързо. Когато стана земетресението, всички се затичахме към вратата. Баща ми спеше и аз извиках на майка ми да дойде, но тя остана да го чака", спомня си той.

От отсреща той виждал само съпругата и дъщеря си. Когато си проправил път обратно към падналата сграда, Тайеб открил, че и синът му, и родителите му са затрупани под отломките. Виждал ръката на детето си да се подава през отломките. Знаел, че трябва да действа бързо и се насочил към сина си Адам, като отчаяно ровел в отломките, за да го извади. Когато успял и се обърнал към родителите си, хванати в капан под голяма каменна плоча, било твърде късно.

"Трябваше да избирам между родителите и сина си - казва той със сълзи в очите си. Не можех да помогна на родителите си, защото стената падна върху половината им тяло. Видях как родителите ми умират."

Тайеб посочва петната по светлите си дънки и казва, че това е кръвта на родителите му. Всичките му дрехи са в къщата му. Той не е успял да се преоблече след земетресението.

Семейството сега живее с роднини в импровизирани палатки близо до бившия си дом. Тайеб казва, че всичките му пари са били в къщата, а повечето му кози са били убити.

"Това е като да се родиш отново в нов живот. Няма родители, няма къща, няма храна, няма дрехи - казва той. - Сега съм на 50 години и трябва да започна отначало."

Той не може да започне да мисли как да продължи напред, но си спомня уроците, които родителите му са му дали. "Те винаги са казвали: "Бъди търпелив, работи здраво, никога не се предавай".

Докато разговаряме, синът му Адам дотича, облечен във футболен екип на "Ювентус" с името на Роналдо на гърба, и прегръща баща си. "Баща ми ме спаси от смъртта", казва той. Усмихва се и поглежда нагоре към него.

Само няколко минути по-надолу по пътя към град Амизиз, други баща и син стоят с преплетени едни в други ръце. Абдулмаджид айт Джафер разказва, че е бил вкъщи със съпругата си и трите им деца, когато земетресението се е разразило и "подът е пропаднал". 12-годишният му син Мохамед успява да излезе от сградата, но останалите са блокирани. Краката на Абдулмаджид са затрупани под отломките, но го изважда съсед. След това два часа се опитва да спаси съпругата си и една от дъщерите си. Когато ги изважда от отломките, и двете са мъртви. На следващия ден тялото на другата му дъщеря също е извадено от развалините.

Сега 47-годишният Абдулмаджид спи под брезент на другия край на пътя от къщата си. Вижда кухнята, в която хладилникът все още стои, а дрехите са окачени да съхнат. Казва, че не може да напусне района, защото трябва да "пази" имуществото си и спомените за живота си там. "Това е моята кухня и моят хладилник. Всички бяхме там. Сега просто го гледам", казва той.

Докато разговаря с журналиста, до тях спират коли. Хората се навеждат, за да изкажат съболезнования. Минувачи спират, за да прегърнат скърбящия баща и вдовец.

"В семейството ми имаше петима души. Сега са двама - казва той с тъга. - Сега мисля само за едно: за сина си."

Опустошението

А броят на жертвите расте. След първоначално обявените 1000, които се увеличиха до 2000 за ден, днес Министерството на вътрешните работи на Мароко съобщи, че потвърдените смъртни случаи са 2497.

Спасителите ровят руините с голи ръце. Тежката подемна техника не може да премине през блокираните от камъни пътища, за да достигне откъснатите от света села близо до епицентъра в Атласките планини. Много от тях са в руини, а местните хора отчаяно очакват и се молят за помощ.

Досега мароканското правителство е приело помощ от четири държави - Великобритания, Испания, Катар и ОАЕ.