Тактика на опожарената земя. Руснаците заляха предните си позиции на южния бряг на Днепър

Взривяването на стената на язовира край Нова Каховка е довело до широкомащабно заливане на първата линия на руската отбрана в този участък на фронта, сочат въздушни снимки и картите на военните наблюдатели. В резултат на разрушаването на съоръжението на р. Днепър преди всичко е потопен южният бряг на реката, който се намира под контрола на руските сили.

Това означава, че руснаците са залели собствените си позиции, прилагайки тактиката на „опожарената земя“. Вероятно, по този начин Кремъл се опитва да затрудни бъдещите офанзивни действия на ВСУ в тази част на фронта.

В същото време високопоставеният украински командир Сергий Наев обяви, че унищожаването на съоръжението на ВЕЦ Каховка в Южна Украйна няма да спре атаката на украинските сили. „Ако става въпрос за възпрепястване на нашите офанзивни действия, военното командване е взело предвид възможността за такива действия на врага и те не би трябвало да спрат нашата атака в тези направления, в които може да се стигне до заливане с вода“, заяви Наев, цитиран от „Укринформ“.

Изпускането на водите на язовира стана повод и за спекулации относно бъдещето на Крим. Ако взривяването на стената на язовира означава спиране на водата за Крим, това, според коментари на експерти, сред които военния аналитик Ярослав Волски може да означава, че "на руснаците вода в Крим не им трябва, защото ще си тръгнат оттам".

В сериозната част на анализа си Волски смята, че превръщането на залятите терени в блато за поне 2 месеца ще направи невъзможно прехвърлянето на тежко въоръжение от Запорожие към устието на Днепър. Военните експерти са единодушни, че със заливането на този участък руснаците съкращават дължината на фронта, който трябва да защитават и няма да има нужда да бранят линията в тази й част. Вместо това руската армия ще се съсредоточи върху южния и източния фронт.

Тактиката на опожарената земя е прилагана в различни исторически периоди в Европа и днешните действия на Кремъл имат аналогии в книгите по военно дело.

Един от най-известните подобни случаи е през 1812 година, когато Наполеон е пуснат да влезе в Москва със скрита цел – за да бъде отблъснат после с голям пожар, тактически ход, който 10 висши руски пълководци вземат в подмосковското село Фили на 13 септември 1812 г. Наполеон влиза в празен град, но огънят помрачава успеха му и той е принуден да се изтегли от Кремъл. „Какъв ужасен случай! Какви хора! Това са варвари, скити!“, казва Наполеон. Тогавашна Москва е построена от дърво и пожарът унищожава около 3/4 от града.

През 1829 година по време на Шуменската война (Шумла кавгасъ, тур. б. р.), руско-турската война от 1828-1829 година османските власти евакуират почти всички жители на североизточните райони на днешна България заедно с добитъка и имуществото им, за да нямат подкрепа и храна русите. Турската армия и башибозукът прилагат тактиката на „опожарената земя“.

По време на Балканската война през 1912 година, при отстъплението си от Кърджалийско, османската армия прилага тактиката на опожарената земя като противодействие на Хасковския отряд. Българските войски настъпват бързо, като разчитат и на местни ресурси за храна, впрегатен добитък и т.н. Но османската армия опожарява цели села в Източните Родопи, заедно с хамбари и плевници с фураж, като не оставят къщи, храна и добитък и нищо, на което българите могат да разчита.