Тайно досие на ФБР уличава Мартин Лутър Кинг в участия в оргии и връзки с комунистите

Тайно досие на ФБР за водача на движението за граждански права Мартин Лутър Кинг излезе с масива разсекретени в края на октомври документи, свързани с убийството на 35-ия американски президент Джон Кенеди. В него се твърди, че той е имал редица връзки и други "сексуални отклонения", както и връзки с Комунистическата партия, пише Би Би Си.

Документът е с дата само три седмици преди убийството на д-р Кинг през април 1968 г.

Президентът Кенеди не се споменава в документа. Не е ясно защо той е бил пазен в тайна близо 50 години.

Няма и доказателства, че твърденията са били потвърдени.

Корицата показва, че е документите са били преглеждани през 1994 г. от работна група на ФБР във връзка с убийството на Кенеди и че тя е заключила, че досието не трябва да бъде разсекретено.

Много от обвиненията в доклада изглежда са отправени на база лични разговори между други хора, докладвани са от трети лица.

Според едно от тях Кинг е имал любовница в Калифорния, от която е имал дете - то е отправено от "много отговорен човек от Лос Анджелис, който заема позиция, на която би могъл да знае".

Сред другите обвинения са, че е бил заобиколен от съветници, свързани силно с Комунистическата партия в САЩ, както и че изявленията му винаги са били подкрепяни от симпатизанти на комунистите. Твърди се още, че е бил таен привърженик на комунизма, "истински марксист". Сред обвиненията има и твърдение, че е участвал оргии, например в двудневна пиянска оргия с проститутки във Вашингтон през януари 1964 г., че е принуждавал млади жени да участват, че е имал любовни афери с четири жени, включително фолк певицата Джоун Байез.

Списъкът с твърденията вероятно би бил много проблемен за лидера и борец за граждански права, ако бе огласен през 1968 г., пише Би Би Си.

Голяма част от документите обрисуват Кинг като инструмент на комунистическата партия. Те представят в изключително лоша светлина Нобеловия лауреат за мир със сериозен принос за приемането на Закона за гражданските права 4 години по-рано.

Не е напълно ясно защо досието е създадено, но няколко от общо 20-те страници се отнасят до проекта на Кинг "Вашингтонска пролет", представен месеци след съставянето на досието.

Въпреки репутацията на Кинг като прекрасен говорител, в досието се твърди, че всичко, което е казвал, е било одобрявано предварително от съветници.

"Кинг мисли толкова бавно, обикновено не е подготвен да направи изявление без помощта на някой друг", пише в документ.

По отношение на комунизма се казва: "Кинг е искрен марксист, който го е изучавал (марксизма), вярва в него и се съгласява с него, но заради това, че е религиозен служител, не смее да го каже публично".

Твърденията за сексуалния живот на Кинг, основани на слухове, са събрани в последните две страници. 

Ма̀ртин Лу̀тър Кинг Младши (на английски: Martin Luther King, Jr.) е роден на 15 януари 1929 г. в Атланта. Той е американски духовник и общественик, един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. Кинг става баптистки пастор и още в началото на своята кариера става защитник на гражданските права, превръщайки се с времето в една от иконите на американския прогресивизъм.

Кинг ръководи Автобусния бойкот в Монтгомъри през 1955 година, а две години по-късно участва в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв председател. През 1963 година с неговите усилия е организиран известният Поход до Вашингтон по време на който произнася емблематичната си реч „Имам една мечта“. В нея той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази реч Кинг утвърждава своята репутация на един от най-значимите оратори в американската история.

През 1964 година Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва усилията си към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война.

Кинг е убит на 4 април 1968 година. Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.