Стига ритуално честване на Деня на Победата

В Русия 70-годишнината от победата над нацистка Германия ще се чества на 9 май с военен парад на Червения площад в Москва. Западните страни отказаха да изпратят свои представители в Москва в знак на протест срещу действията на Русия в Украйна.

Холандия отбеляза своя собствен Ден на победата в сряда - като отдава почит на канадската армия, която е освободила страната от нацистите.

Великобритания празнува днес. В Мемориала Кенотаф, в централната част на Лондон, едноминутно мълчание почита онзи момент на 8 май 1945, когато Уинстън Чърчил обявява края на войната.

Лидерите на ЕС се събират в полския град Гданск, за да присъстват на церемонията по случай 70-годишнината от края на Втората световна война в Европа. Основната част от церемонията започва в полунощ местно време, на полуостров Вестерплате, където са произведени първите изстрели на Втората световна война.

По този случай в Гданск пристигат лидерите на България, Чешката република, Естония, Литва, Румъния и Украйна.

Също така по време на церемонията ще присъства и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.

Различни възпоменателни събития ще се проведат на 8 май в повечето европейски страни.

"Стига ритуални чествания!"

70 години след края на Втората световна война спомените за вината се превръщат в рутинен процес. На това е време да се сложи край, ако искаме да възприемаме историята насериозно, казва Раул Леберт пред немския "Ди Цайт".

"Силните думи, демонстриращи просветление, ни безпокоят. Вината не трябва да бъде само част от историята. Подобно костелив пръст, всяка дума сочи директно нас: "Помнете нацистите". Защото раната трябва да кърви вечно." - споделя Раул Леберт. И посочва още:

"Вместо да помислим за немислимото и да обявим националсоциализма като част от историята, ние превръщаме вината в наследствена вина. Редакторите на "Шпигел" мерят вината на бащите като обувки и си задават въпроса в текст от 40 000 знака - "дали не се крие убиец и в мен". А старите обувки са удобни - те стягат там, където трябва и като цяло, са много удобни. Ето как свикнахме с нашата култура на паметта - и не искаме да видим как се раздалечават една от друга воля и реалност."

"Уроците по история се превръщат в трибунал на моралната позиция на учениците. Способността да се почете паметта става един вид сертификат за добра немска идентичност. Но последиците от такова обучение не са съчувствие, съпреживяване, а отхвърляне, липса на интерес за времето на Холокоста."

"Ето така, заобиколено от табута, изглежда нашето днешно отношение към близката немска история. Учителка от Берлинска гимназия ще бъде разследвана от прокуратурата заради това, че е дала на учениците си задачата да изследват манипулативното влияние на нацистката музика и че е пяла песен на Хорст Весел. Да не говорим за Фюрера. Израелският историк Моше Цимерман задава въпроса по канала ARD защо в Израел може да се издаде книгата на Хитлер Mein Kampf, а на немските историци не е позволено. Защо така?"

"Удобството е най-важният компонент на историята" - завърша с горчивина немският журналист.