След сериала за Чернобил – филм за руската атомна подводница 'Курск'

До руските кинотеатри стигна заснетият през 2018 г. „Курск“ /Белгия-Люксембург/ на режисьора Томас Винтерберг, продуциран от Люк Бесон. Филмът попада във вълната на кипящите спорове около сериала „Чернобил“. И двете картини на руските трагедии за заснети от чужденци, и в двете има неизбежни неточности.

В „Чернобил“ те са по-малко. Все пак веществения свят на съветската атомна централа бе създаден от литовци – снимките бяха в Игналинския район в Литва, в централата, построена през 80-те г. В „Курск“ е лутаница в датите. Жилищата се отопляват с огън и са обзаведени със съвременна ширпотреба. Жените са облечени и гримирани като модели от списание „Работница“. На подводницата пеят нещо подобно на химна на Северния флот, сътворен от носителя на два Оскара Александър Деспла: „Твърди са и сърцето, и ръката на моряка“. А и хор пее за вятъра, тропащ в прозореца, в църква или в нещо далечно напомнящо на църква. И пее. Винтерберг предпочита да разкаже някаква универсална история, която да бъде разбрана в целия свят.

Филмът за гибелта на атомната подводница през 2002 г. е основан на книгата на американския журналист Робърт Мур „Време за умиране“ /“A Time to Die: The Untold Story of the Kursk Tragedy“/. Именно времето, според авторите, е моторът на трагедията, в която ще загинат 118 души. Историята започва с това как моряците продават офицерски часовници, за да купят шампанско за сватбата на приятел. Управляващият турбинната зала на „Курск“ капитан Михаил Аверин /в ролята Матиас Шонартс“/ засича колко синът му може да не диша под водата.

Аверин е копие на капитан Дмитрий Колесников, загинал при взрива на „Курск“ – по време на водолазните работи са намерени бележникът му със списъка на офицерите от 9-и отсек и личното послание до съпругата му. Няколко години след трагедията Юрий Шевчук ще напише песен за него: „Жалко, потъналите моряци нямат черни кутии“. Авторите на филма се придържат към версията, разпространена в медиите, за първия взрив – в торпедния апарат е детонирано торпедо и след взрива започва пожар, а при сблъсъка с дъното избухва вторият взрив.

Сред героите на филма е малкият Миша, който мечтае да стане подводничар като баща си капитан Аверин /реалният Колесников не е имал деца/. Част от историята е разказана от гледната точка на Миша. Прологът и финалът са заснети в особен формат 4:3, сякаш оживяват фотографии от домашния албум – на тях са родителите му в почти идиличен живот на брега. Но когато „Курск“ отива в студеното сиво море, започва героичното широкоформатно бедствие.

„Курск“ е печална балада за това как подводните моряци са се опитвали да оживеят. За опита да бъдат спасени, за престъпното бездействие на началствата. Започва като обикновена холивудска работа в духа на дежурния филм-катастрофа, но после вдига градуса на трагедията. Както Мур и други разследващи журналисти, така и авторите стигат до извода, че за гибелта на моряците преди всичко е виновно командването на руския флот, което не е допускало чужди кораби да окажат спешна помощ. Норвежкият адмирал /няма какво друго, освен благородство и скръб, да играе Колин Фърт/ обяснява, че руснаците се опасяват от кражбата на военни тайни и заради това отказват помощ. Руският капитан, готов да приеме подкрепата на чужденците, е отстранен от работа. Собствените спасителни съдове или не работят, или са разпродадени. На един от тях возят туристи да видят „Титаник“. Песимистична рима.

И все пак Винтерберг дава да се разбере, че шансовете за оцеляване ги е имало до последния момент. В това са вярвали на брега. С тази надежда за спасение с тропот са молили изпод тъмната вода. Моряците казват: „Нас ще ни извадят. Нищо няма да е прекалено – всичко, което ние бихме направили за тях, ще биха направили за нас“.
Чиновническото мъртвило, ръждясалата бюрократична машина олицетворява старецът адмирал в изпълнението на Макс фон Сюдов – неговото раболепно бездействие убива всички.Напразно съпругите и майките на моряците ще се борят за живота на своите близки в кабинетите на военачалниците и на нашумялата пресконференция, напразно ще ги убеждават да намерят изход от катастрофалната ситуация. На финала момченцето Миша няма да подаде ръка на адмирала, а на екрана ще се появят титри за 70 деца, останали без бащи след гибелта на екипажа на „Курск“.

За голямо съжаление, филмът не се е получил истински обемен и предизвикващ съчувствие към трагедията, и няма място за съмнения в искреността на неговите създатели, които са знаменити професионалисти. Но уви, на героите не им достига мащаб и психологическа достоверност.

Било е планирано снимките да бъдат в Русия с участието на руската страна и да стартират през септември 2016 г. Министерството на отбраната се заинтересувало от идеята, обещало сътрудничество със снимачния екип, но впоследствие се отказало – позовало се на секретните тайни на материалите. Съвсем като във филма. Наложило се снимките да бъдат в Тулон, в Белгия и Норвегия.

Във филма са показани снимки от концерта на група „Металика“ от 1991 г. на летище Тушино в Москва от фестивала „Рок-чудовища“.

Трябва да се благодари на създателите на тази нееднозначна картина за това, че са си спомнили за руската национална беда преди 18 години. За загиналите руски моряци, за техните деца, за всички, които са се надявали на спасението. И за тези, които досега през нощта чуват тропота изпод тъмната вода.

А докато руските киноавтори ще се увличат, както и преди, по сюжети за славни подвизи, ще видим чуждестранни филми за Беслан, „Норд-Ост“ и други наши трагедии, които на практика не са само наши – а на целия свят.