Ще задуха ли в Иран вятърът на промяната с новия президент Масуд Пезешкиан

Само след три дни Масуд Пезешкиан ще встъпи в длъжност като деветият президент на Иран.

Какво всъщност се случи на изборите в страната и възможна ли е промяна на посоката на вятъра в ислямската република? На тези въпроси отговарят Елдар Намазов, който е бивш помощник на първия президент на Азербайджан Хейдар Алиев (1993 – 2003 г.) и ръководител на тогавашната президентската администрация, понастоящем директор на Центъра за стратегически изследвания в Баку и Игор Семиволос, директор на Украинския център за близкоизточни изследвания.

Ето техните анализи:

Изборите за президент в Иран традиционно протичаха по схемата на махалото между две сили: „реформаторите“ срещу „консерваторите“. Но без това да води до съществени промени вътре в страната и в нейната външнополитическа ориентация.

Считаше се, че през последните години „консерваторите“ владеят всички ключови постове, а „реформаторите“ са изтласкани в периферията на политическия живот.

Изненадата в последните избори е, че циментиращият фактор в иранското общество досега – религиозната, шиитската идентичност, която господства над всички вътрешни разделения, в това число и над етническите и над националните проблеми, забележимо отслабва.

Това пролича релефно, когато Масуд Пезешкиан, представител на район с преобладаващо азербайджанско население се класира за втория кръг и неговите опоненти от консервативния блок започнаха да го нападат, че той е „пантюркист“. В това число за това, че той декларира, че е забранил в неговото семейство да се говори на фарси. А той в отговор поведе своята официална кампания за втория кръг демонстративно – именно на азербайджански.

Това повлия отчетливо на разпределението на гласовете на последните избори защото „електоралната“ карта съвпадна с това как отделните етноси и национални малцинства се разпростират географски. Преобладаващата част от „неперсийското“ население отдадоха на втория кръг своя глас в полза на Пезешкиан, независимо, че част от националните малцинства – например кюрдите са ираноезични.

Това показва, че сегашното разделение не се очертава по линията „реформатори“ – „консерватори“, а линията на разлома е по границите на районите, населени с различни от персите национални и етнически групи. Това е ново явление за съвременен Иран.

Елдар Намазов,

бивш помощник на първия президент на Азербайджан Хеййдар Алиев (1993 – 2003 г.) и ръководител на

тогавашната президентската администрация, понастоящем директор на Центъра за стратегически изследвания в Баку

Резултатите от извънредните президентските избори в Иран след гибелта на Ебрахим Раиси са изненада и свидетелство, че независимо от сериозната криза на политическата система, тя притежава резерви и все още може да осигури относителна стабилност.

Очакванията, че днес или утре ислямският режим ще рухне под ударите на вътрешни проблеми или на външно-политически обстоятелства се оказаха преждевременни.
В победата на Масуд Пезешкиан не вярваха, особено заради бариерите, които кандидатите трябваше да преминат за да бъдат регистрирани официално.

В това сито - Съветът на „опекуните“, съставен от 12 духовници и юристи, последната дума принадлежи на върховния лидер Али Хаменей. А това означава, че и Пезешкиан е бил утвърден от самия пожизнен висш ръководител на Иран. Ето защо появата в президентската надпревара на Пезешкиан, за когото беше „прикрепена“ характеристиката на „реформатор“, само по себе си беше изненада.

Най-простото обяснение е, че на предишните избори Раиси беше избран при около 43% активност на избирателите, докато традиционно равнището обикновено беше около 70%. Ниската активност при избора на Раиси беше предопределена, защото кандидатурата му беше безалтернативна.

С допускането на Пезешкиан в надпреварата сега се целеше ефекта на някаква позитивна динамика и интрига.

Пезашкиан има смесен кюрдско-азербайджански етнически произход. Дълго време той представяше Ирански Азербайджан като заместник-председател на парламента. По професия е лекар. Бил е министър на здравеопазването в правителството на Мохамад Катами (1997-2005 г.) С определен управленчески опит, но до изборите той не беше публичен политик. Независимо от това в хода на предизборната кампания успя да получи широка обществена подкрепа.

Сред участниците в изборите никой от кандидатите не блестеше с радикално нови идеи. Преобладаваше традиционната риторика, като основните послания се групираха в два лагера.

Първият включва критиките спрямо властта от традиционните за Иран позиции: срещу инфлацията, за отсъствието на справедливост, в критика на разрива между града и селото, за несправедливата рента в аграрния сектор. Това е класическата реторика на всеки, който в Иран се счита за традиционен опозиционер още времето на шахския режим, през турбулентните събития през 80-те години на миналия век, та до наши дни.

Това, което отличаваше Пезешкиан на този фон беше вниманието към националните малцинства за уважение на техните права, култура, език и особено към искането за образование на майчин език.

Той акцентира също върху правата на жените и за преразглеждане на задължителния ислямистки дрес код. Отделно Пезешкиан посвети внимание на свободния достъп за ползването на интернет и на различни масови социални платформи (особено на Туитър (Екс), който е най-популярен в Иран). С обосновката, че такива платформи имат важна образователна функция. Идеите за либерализация на медийното пространство бяха важно преимущество на Пезешкиан в кампанията.

Той отдели много внимание и на проблемите в управлението на неговия предшественик, по специално на инфлацията и корупцията.

Най-важният момент в кампанията на Пезешкиан обаче беше необходимостта от отваряне на Иран към външния свят и за връщането към проваленото „ядрено съглашение“ със Запада.

И независимо, че подложи на остра критика политиката на САЩ по този въпрос по времето на президентството на Доналд Тръмп, Пезешиан отбеляза, че за неуспеха са повлияли и вътрешни ирански фактори. Според него е наложително да се снемат всички пречки за отмяна на санкциите срещу Иран и в тази посока Иран е готов да се съобразява с позицията на световните международни организации.

Въпреки, че Пезешкиан твърдо следваше господстващите в Иран идеологически рамки, редица неговите възгледи в хода на предизборната борба имаха отчетливо реформистки характер. И това намери отзвук вътре в страната.

Вторият основен кандидат Саид Джалили – представител на иранския върховен лидер във Висшия съвет за национална сигурност застъпваше неотклонно традиционните крайни клерикални възгледи във вътрешен план и войнствени идеи по отношение международните позиции на Иран, срещу Израел и срещу Запада.

Той се класира във втория тур в голяма степен заради актива си на апаратчик в офиса на Али Хаменей, въпреки че има репутацията на неуспял политик. За неуспехът му повлия неговият краен консерватизъм и липсата на каквито и да било нови идеи. Например многократно повтаряното заклинание, че САЩ трябва да бъдат наказани за провала на „ядрената сделка“.

В публичните дискусии никой от кандидатите не засегна износа на оръжия за Русия. Въпреки че Джалили се счита за твърд поддръжник на съюза с Русия.

Във външнополитическия контур, който обозначи Пезешкиан, централно място беше отделено на Китай. Критиките му бяха в контекста, че предишните власти са подписали много споразумения с Китай, но на практика нищо не е реализирано. А Китай заслужава специално внимание като един от стратегическите партньори на Иран.

Извън заявеното в изборните дебати се счита, че Пезешкиан отдава значение на приноса на Русия за приемането на Иран в БРИКС именно по време на започналото от първи януари тази година председателство на Русия на БРИКС.

Той обаче е резервиран към подготвяното всеобхватно споразумение за стратегически съюз между Русия и Иран по модела на стратегическия пакт, който Москва подписа с Пхенян.

Предпазливата позиция на Пезешкиан е обусловена от идеята да се държат отворени вратите за диалог със САЩ. От руска страна обаче на това споразумение се отдава първостепенно значение.

Победата на Пезешкиан влияе на съотношението на силите вътре в Иран. Върховният лидер е на 85 години и независимо колко е крепко здравето му, може да се предположи, че дори ако не се случи нещо извънредно, именно при президентството на Пезешкиан трябва да подготви или да се осъществи прехода във върховната власт в страната.

По време на първия трансфер на върховната власт след смъртта през 1989 г. на тогавашния велик аятолах Рухолах Хомейни възникна остра дискусия да бъде избегнато съсредоточаването на всеобхватната власт в ръцете на един лидер и да се възприеме някаква форма на колективно ръководство. Но тези идеи претърпяха крах защото Али Хаменей успя да се наложи като заграби прерогативи и от президента и от ръководителя на парламента.

Неяснотата дали в сегашните условия може да възникне такава алтернатива прави позицията на президента Пезешкиан критично важна. За мобилизацията и за обединяване на реформаторските сили. За недопускане на по-нататъшна деградация на иранското общество към абсолютна средновековна теокрация.

Предпоставката Пезешкиан да предприеме реален курс към реформи е да разполага с екип. А той беше сериозно критикуван, че не разполага със собствена база, независимо, че акцентираше, че не е партиен активист, а е „заедно с народа“.

Пезешкиан оглавява понастоящем и Висшия съвет за национална сигурност. И от тези позиции той може да се опита за работи на практика за претворяване на своите предизборни обещания: разширяване на достъпа до информация; въпросът за „хиджаба“ (покриваща цялото тяло дреха задължителна за жените в Иран на публични места); по някои въпроси на женското движение и за освобождаването на някои политически затворници. Но дори по тези въпроси той се нуждае от подкрепата и санкцията на върховния лидер Али Хаменей.

Да обаче, самият върховен аятолах вече отправи публично заклинание Пезешкиан „да следва пътя на „мъченика“ Ебрахим Раиси – загиналия бивш президент. И този завет ще тегне върху Пезешкиан, както във вътрешен, така и в международен план.

Какъвто и екип да формира Пезешкиан, той трябва да премине през ситото на върховния лидер и за това максималното, което може да постигне Пезешкиан през есента на тази година е да стартира диалог със Запада.

А по-късно, ако разшири своя потенциал, Пезешкиан ще може да предприеме по-конкретни реформаторски стъпки, но едва след изборите в САЩ.

Ако в САЩ сегашният президент Байдън и неговият екип съхранят властта, комуникацията Вашингтон – Техеран е възможна.

Ако новият президент бъде Тръмп – идеите за диалог с Вашингтон стават напълно утопични и тогава Пезешкиан ще трябва да се съобразява с най-крайните консерватори в Иран.
Друг ключов проблем остава Израел и Пезешкиан дори в „кошмарен сън“ не може да коригира позицията на Иран. Защото при евентуална мащабна война на Израел срещу Хизбула, Пезешкиан ще се окаже в безмилостното менгеме на крайните консерватори и ще бъде принуден да реагира много по-остро от своя предшественик Ебрахим Раиси.

Най-безмилостната дилема е дали Пезешкиан ще изпадне в ситуацията при евентуална война на Израел срещу Хизбула в Ливан, да решава дали Иран ще подкрепи Хизбула с пряка военна намеса.

От стечението на всички тези крайно сложни обстоятелства през есента и до край на тази година ще зависят и отношенията на Иран с Русия.
Ако отношенията със Запада се „затоплят“, каквито идеи се приписват на Пезешкиан, контактите с Русия ще бъдат понижени. Това не означава обаче друго, освен че споразумението за всеобхватно споразумение за съюзничество, на което много разчита Москва – може да отпадне от актуалния дневен ред на Техеран.

В крайна сметка обаче трябва да се отчита, че изборът на Пезешкиан е само междинна фаза в изпитанията, които очакват страната. Иран е на прага на избори от напълно различен характер от президентските – кой ще бъде приемник на сегашния върховен лидер Али Хаменей.

Игор Семиволос,

директор на Украинския център за близкоизточни изследвания