OffNews.bg

Ще използва ли Путин ядрено оръжие при загуба в Украйна

Обособяването на нестратегическите ядрени оръжия като самостоятелен клас става във връзка с преговорите със САЩ за органичаване на ядрените оръжия, отбелязва руският военен експерт Павел Лузин, доктор по международните отношения в Института по световна икономика и международни отношения.

По време на преговорите между СССР и САЩ за съкращаване на стратегическите въоръжения през периода 1969-1979 г., в особена категория са изведени ядрените сили с междуконтинентален обсег - повече от 5500 километра. За нестратегически по тази класификация се считат въоръженията с по-малък обсег.

Нестратегическото, или тактическо ядрено оръжие (НСЯО) е предназначено непосредствено за решаване на задачи на театъра на военните действия.

В края на 1980-те и през 1990-ти години няколко класа НСЯО бяха ликвидирани след сключването на съответни съветско-американски договори за разоръжаване. Например, в началото на 90-те години на ХХ век СССР разполагаше с 21 700 единици нестратегически ядрени оръжия, което беше свързано с огромни проблеми по техническото му обслужване и безопасност, както и за контрола на този клас оръжия.

Понастоящем НСЯО не са обхванати от договори между САЩ и Руската Федерация, поради което наличните количества в двете страни са обект само на експертни оценки. Счита се, че САЩ разполагат с 230 авиобомби от този крас, 100 от които са разположени в бази в Европа.

Оценките за боеприпасите, с които понастоящем разполага Русия от НСЯО варират от 860-1040 до 1912 броя. Но ако се съди по броя на потенцилните носители на НСЯО: стратегическите бомбардировачи Ту-22М3; изтребителите-бомбардировачи Су-34; противолодъчните самолети Ил-38 и Ту-142; подводните лодки с крилати ракети от проекта 949А „Антей”; ракетните крайцери от проекта 1164 (към който се отнасяше и потопеният флагман на Черноморския флот „Москва”) и оперативните ракетни комплекси „Искандер”, общото количесто на потенциалните носители на тактическо ядрено оръжие във въоръжените сили на Русия не превишава 520-550 единици.

През съветския период гигантската армия на СССР възлизаше на повече от 3 милиона бойци. От тях 600 000 бяха дислоцирани в страните от Варшавския договор и в Монголия, а огромният ядрен арсенал предопределяше пълномащабната ядрена война като практически неизбежна, в случай на открит конфликт с НАТО.

След 2010 г. в руското военно планиране беше възприета концепцията за „деескалация чрез ескалация”, в която съществено място отново заемаше използването на тактическо ядрено оръжие. В приетите през 2017 г. „Основи на държавната политика на Руската Федерация в областта на военно-морската дейност до 2030 г.” се посочва: „В условията на ескалация на военния конфликт, демонстрирането на решителност и готновност за използване на НСЯО се явява действен сдържащ фактор”.

В „Основите на държавната политика на Руската Федерация в областта на ядреното сдържане” (приети през 2020 г.) се посочват условията, при които може да се използва ядрено оръжие: „когато срещу Руската Федерация се използват обикновени въоръжения, но възниква опасност за самото съществуване на държавата”. При това не само срещу държави, или коалиции раздполагащи с ядрено оръжие, но и срещу страни, които имат значителен „боен потенциял в силите с общо назначение”.

Следователно НСЯО включва тези ядрени средства, които не са обхваната от договорите за стратегическите въоръжения.

НСЯО в Руската Федерация са повече отколкото в САЩ и то не подлежи на никакъв контрол и верификация. В схващанията на военното и на политическото ръководство на Русия още от края на 90-те години то се разглежда като надеждно средство за компенсиране на слабостта в обикновените въоръжени сили и преди всичко що се отнася до високоточните въоръжения.

Налице е съществена разлика в схващанията в сравнение със съветския период. Ако съветското ръководство считаше, че в случай на „голяма война”, тя неизбежно ще прерасне в глобален ядрен сблъсък, то ръководството на Руската федерация разработи и прие концепцията за контролирана ескалация, или концепцията за „ядрена деескалация”/”ескарация за деескалация”. Тя се основава на вярата, че е възможно да се контролира развитието на „голяма война” и от нея да се излезе като победител.

Концепцията на „ядрена деескалация” предполага в случай на заплаха от военно поражение да бъде нанесен демонстративен ядрен удар с помощта на НСЯО по ненаселена месност на противникова територия или в отдалечена акватория с цел деморализирането на противника и принуждаването му към преговори/капитулация. Като се разчита преди всичко на завоюването на психологическо превъзходство.

Ако за властите в Русия тази концепция се възприема като допустима, за евентуално засегнати ядрени държави, това представлява екзистенциална заплаха с произтичащите от това ответни действия.

За неядрени държави, както в случая с войната в Украйна, не съществуват реални способи за противодействие, извън рамките на евентуални ответни действия на съюзна ядрена държава, или на „ад хок” коалиция.

Очертава се парадокс, че съкращанването на ядрения арсенал не само снижава риска за тотална ядрена война и за различни по мащаб ядрени инциденти. То може да доведе и до обратен ефект - снижаване на прага, при който НСЯО изглежда допустимо решение.

За това в сегашната обстановка, използването на тактическо ядрено оръжие се разглежда в Кремъл като една от допустимите възможности. При което личностните фактори и психологията на конкретните ръководители, приемащи решения е от значене, както никога досега.

Ядрените бойни блокове в Русия се произвеждат в заводите на „Росатом” в Урал. Наличните боеприпаси НСЯО се контролират от 12-то управление на Министерството на отбраната. В зависимост от типа и предполагаемите задачи тези бойни блокове се съхраняват в базите за централно съхраняване (БЦС), които са общо 12.

В тези бази се поддържа готовността на блоковете, извършва се текущо техническо обслужване и разпределението между ремонтно техническите бази (РТБ). Веднъж на 10-15 години ядрените бойни блокове се изпращат обратно в заводите-производители за подмяна и модернизация на редица ключови компоненти, имащи срок на годност.

Докато за Стратегическите ядрени сили, особено за ракетните войски и стратегическите подводници, намиращи се в мирно време в бойно дежурство, ядрените бойни части се намират на територията на съответните поделения, то за тактическите ядрени оръжия, в мирно време бойните блокове са изключително под контрола на 12-то управление и подчинените му РТБ се намират извън пределите, където се базират съответните носители на ядрено оръжие. А офицерите, които управляват носителите на НСЯО нямат пряк достъп до самите бойни блокове, а се обучават в съответни учебни центрове.

Затова ако руският президент заповяда използването на НСЯО, следва да бъдат задействани две вериги изпълнители:

- Министърът на отбраната, началникът на Генщаба, началникът на 12-то управление на Министерството на отбраната, командирът и офицерите от конкретната РТБ, която трябва да достави боеприпаса до съответния носител и да приведе боеприпасите в боеготовно състояние;

- Командващият рода войски, който ще използва боеприпаса: ВВС, ВМФ или на Сухопътните войски, командващия военния окръг, от където ще стартира НСЯО, командирът и офицерите от конкретната част, които ще изпълняват заповедта със съответния носител.

На всички етапи от изпълнението, задължително трябва да бъдат привлечени и структури и офицери от силовите ведомства, които трябва да решават задачи по охраната, по осигуряването и по-важно - по контрола: от Росгвардия, от Силите за специални операции, от Федералната служба за охрана и от Федералната служба за безопасност.

Практическото използване на НСЯО ще предизвика сериозни материални щети и ще въздейства върху морално-психологическата устойчивост на противника. Но не трябва да се изключва възможността да се случи и обратното - да предизвика още по-голяма ярост и всеотдайност да бъде нанесено на Русия окончателно и необратимо поражение на бойното поле. Възможно е такъв ход да деморализира самите руски въоръжени сили, руското ръковъдство и руското общество, предвид вероятните ответни действия. Тоест „ядрената деескалация” на практика може да се превърне в екзистенциална заплаха не само за нападнатата държава, но и за света като цяло, от което да последват съответни ответни действия.

Може с висока степен на вероятност да се предполага, че в резултат на войната в Украйна, въпросът за контрола и еветуалното унищожаване на НСЯО като клас оръжия, ще заеме ключово място, отбелязва Павел Лузин в заключение.

В статия за The New York Times сенаторът Мит Ромни, който бе кандидат за президент на републиканците през 2012 г., отбелязва, че заплахата Русия да използва НСЯО в Украйна, пред вероятността от военно поражение, не е голословна.

Такива предупреждения според него са били отправени косвено от министърът на външните работи Лавров, от постоянния представител на Русия в ООН Набензя и от самия президент Путин.

Ромни цитира и придупреждението на директора на ЦРУ Уилиам Бърнс, че „съществува опасност Путин да използва тактическо ядрено оръжие, въпреки че в момента липсват практически доказателства, че това е предстоящо”.

Сенаторът изрично отбелязва, че САЩ и НАТО не трябва да се поддават на ядрения шантаж и следва методично да нарастват всестранната, в това число и военна помощ за Украйна, защото ако „не успеем в това, ще бъде все едно плащаме на „канибала” да ни изяде последни”.

„Ние трябва да сме готови за това, че Путин, търпейки поражение в Украйна, може да използва тактическо ядрено оръжие. Отговорът на Запада не е задължително да се състои в ядрена ескалация. Достатъчно би било да се въведат в действие въоръжените сили на НАТО, които могат бързо да разгромят руската армия, без нанасянето на ядрен удар. Едновременно трябва да се организира всеобхватна икономическа блокада, с участието и на страни, които в момента съблюдават неутралитет”, завършва Ромни.