"Шарли Ебдо" за "дълбокото злорадство на широката руска душа" (галерия)
В последния си брой сатиричният седмичник „Шарли Ебдо“ обръща внимание както на атентатите в Париж, така и на реакцията на атентатите в Русия.
Колонката е публикувана в рубриката „Нашите приятели от Кремъл“ под заглавието „Време на злокобна радост в Русия“.
„Дълбокото злорадство на широката руска душа“
Авторът на „Шарли Ебдо“ Егор Гран отбелязва, че официалните съболезнования от страна на руското правителство бяха „бюрократични и пресни“, но безукорни от дипломатична гледна точка.
Но за да се разбере настроението на руснаците, „е достатъчно в рамките на пет минути да се прочетат коментари в интернет медии“, отбелязва журналистът. Там „широката руска душа, „безгранична и устремена към безкрайността“, както пише философът Бердяев, може да се разпръсне в своето дълбоко злорадство“.
Коментарите като цяло са от типа „тава ви се пада“, пише Егор Гран. „Сега французите ще разберат справедливостта на нашата (руската) борба в Сирия“. „Ако вие (Франция) сте плюли на алианса с Русия против исляма, няма нужда сега да плачете“, се казва в коментарите.
Чувства се и „истински сподавен триумф“ след „кощунството“ на „Шарли“ в техните рисунки на тема падането на руския самолет в Египет. „Проклятието, което „Шарли“ провокираха със своето кощунство, падна върху тяхната глава!“, цитира изданието.
„За тези руснаци Франция на първо място е „Шарли“, вестникът се проектира върху цялата страна“, смята Гран.
Тези коментари се появиха на сайта на радио „Ехото на Москва“. Още по-зле са коментарите на сайтовете на прокремълските медии и в блоговете, отбелязва журналистът. Руският народ, демонстриращ своите национализъм, отмъстителност и предубеждения (в тези коментари), е по-близо до „Ислямска държава“, отколкото до Франция.
Всички рисунки на „Шарли Ебдо“ в броя са посветени на атентатите в Париж. На корицата например е изобразен младеж, който пие шампанско и то се излива от него през дупките от куршуми по тялото му. На корицата е написано „Те имат оръжие. Майната им! Ние имаме шампанско!“.
В своята редакционна колонка Лорен Сурисо (с псевдонима Рис) пише, че парижаните през 2015 г. са като лондончаните през 1940 под немски обстрел – не се поддават на страха. „Това е единственият отговор, който може да се даде на терористите, за да се провалят техните опити да всеят ужас“.
На друга карикатура е изобразен рок концерт на фона на зала „Батаклан“, Айфеловата кула и плакат на група Eagles of Death Metal. Авторът призовава „Не отстъпвайте нито от една от нашите свободи“: свободата „да се смеем, пием, ядем, танцуваме, пеем, да се усмихваме, слушаме музика, да се разхождаме, да се караме, да правим любов, да спорим, да се учим, да ходим на кино...“.
На последната страница след отхвърлените корици Едит Пиаф бърше съдове в кафене, а до нея в мивката има кръв. Карикатурата е озаглавена като песента на Едит Пиас „Париж винаги ще си остане Париж“.
Друга карикатура, озаглавена „Парижките барове под прицел“, изобразява двама джихадисти, които са влезли в кафене с автомати, защото „са нарисували пророка с утайка от кафе“.
Друга пък изобразява 15-годишен младеж, на когото толкова са му писнали пъпките, че е решил да стане камикадзе. Според някои данни един от самовзривилите се терористи е на 15 – 18 години.
Друга карикатура критикува работата на журналистите на мястото на събитието, които задават въпроси на счупено от куршум стъкло: „Можете ли да опишете терористите?“, „Боли ли, когато през вас преминава куршум?“.
