Руският космонавт-рекордьор Валери Поляков почина на 80 г.

Руският космонавт, който държи рекорда за най-дълго пътуване в Космоса, почина на 80-годишна възраст. Смъртта на Поляков беше обявена от Руската космическа агенция, която използва почетните му титли, включително герой на Съветския съюз и пилот-космонавт на СССР. Причината за смъртта му не е оповестена.

Валерий Поляков прекара 437 пълни дни в орбита около Земята между 1994 и 1995 г. на космическата станция "Мир".

Той е работил върху експерименти, за да провери дали хората могат да запазят психическото си здраве, ако им предстои дълго пътуване до Марс. Тестовете установяват, че в резултат на 14-месечната експедиция не е имало влошаване на когнитивните му функции. Изследванията на Поляков са помогнали да се докаже, че човешкото тяло може да се справи с полети далеч отвъд земната орбита, в дълбокия Космос, пише днес Роскосмос.

Поляков е роден през 1942 г. в Тула, град на юг от столицата Москва, и първо се дипломира като лекар, а след това като космонавт. Той е изстрелян на първата си мисия през август 1988 г., като прекарва осем месеца в орбита. Именно полетът му шест години по-късно носи на Поляков рекорда за най-дълго пътуване в Космоса.

От 8 януари 1994 г. до 22 март 1995 г. Поляков живее и работи на космическата станция "Мир", като според сведенията е обиколил Земята повече от 7000 пъти. По-късно той казва, че продължителността на пътуването е била равносилна на пътуване до Марс и обратно.

Твърди се, че при завръщането си Поляков е отказал предложението да бъде изнесен от капсулата, което е стандартна практика, когато астронавтите се адаптират към гравитацията на Земята. Вместо това той е излязъл с помощта на други хора.

Космическата станция "Мир" е изпратена в орбита през 1986 г., първо под контрола на Съветския съюз, а по-късно на Русия. Разположен по време на Студената война, 135-тонният (135 000 кг) спътник е използван със сътрудничеството на Съветския съюз и САЩ въпреки дългогодишното политическо напрежение. Спътникът се оказва от съществено значение за развитието на разбирането за това как хората биха могли да живеят и работят в космоса, преди да бъде изведен от експлоатация през 2001 г.