Русия планира бюджет за водене на дълга война

Този четвъртък Държавната дума одобри на първо четене проекта за федерален бюджет за следващите три години. През 2025 г. руските власти ще похарчат рекордните 13,5 трилиона рубли (около 130 млрд. евро) за война и още 3,5 трилиона рубли (близо 33,5 млрд. евро) за силите за сигурност.

Тези разходи окончателно ще качат икономиката по военни релси, а Русия ще трябва да живее с обрасъл с държавни пари отбранителен сектор още дълго време.

Руските власти представиха бюджета за 2025-2027 г. в началото на октомври. Този четвъртък той беше подкрепен от Държавната дума на първо четене.

Бюджетът е основният финансов документ на страната. Той показва кои сфери и области са приоритетни за властите и как те виждат развитието на Русия през следващите години.

Ако се съди по бюджетните данни, отбраната ще бъде основният приоритет през следващите три години. Още през 2023 г., според тогавашния бюджетен план, властите планираха да започнат да намаляват разходите за отбрана от 2025 г. Но очевидно са променили решението си - през 2025 г., напротив, тези разходи ще се увеличат и ще възлязат на 13,5 трилиона рубли. След това, през 2026 г., те леко ще намалеят до почти 12,8 трилиона (122 млрд. евро), а през 2027 г. отново ще се увеличат до 13 трилиона (около 124 млрд. евро).

Друго важно перо е националната сигурност, която по същество представлява разходи за тези, които се наричат "правоприлагащи органи". През 2025 г. за тях ще бъдат похарчени 42 млрд. евро, а през 2027 г. - още повече.

Заедно тези две пера - отбрана и национална сигурност - съставляват около 40% от всички бюджетни разходи през 2025 г.

"Траекторията на военните разходи, заложена в предишния проектобюджет, според нашите оценки предполагаше края на конфликта през 2024 г. Едва ли има друга причина за бързото намаляване на разходите", казва икономистът от Bloomberg Александър Исаков.

Сега очевидно властите се готвят за дълга война, защото в бюджета за следващите три години не се предвижда забележимо намаляване на разходите за отбрана.

Като цяло руските власти искат да похарчат 41,4 трилиона рубли през 2025 г., което е повече от бюджетните разходи за 2024 г., които властите оценяват на 39,4 трилиона. Бюджетните разходи нарастват въпреки предупрежденията на Централната банка и експертите, че руската икономика е силно прегрята.

Последната "спокойна" година за руската икономика беше 2019 г. - след като се появи пандемията от коронавирус, а след това започна пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Сметната палата изчислява, че в сравнение с тази много "спокойна" 2019 г. бюджетните разходи през 2025 г. ще се увеличат 2,3 пъти.

Социалните разходи, т.е. всички видове обезщетения, пенсии и т.н., остават едно от най-големите бюджетни пера, но изостават от военните разходи. През 2025 г. властите ще похарчат за тях около 6,5 трилиона британски лири. За здравеопазване се отделят още по-малко средства - около 1,8 трилиона британски лири.

Бюджетните приходи все още са по-малки от разходите. През 2025 г. руските власти искат да получат в бюджета почти 40,3 трилиона британски лири. Бюджетният дефицит, т.е. разликата между приходите и разходите, ще надхвърли 1 трилион британски лири. А бюджетът, според плановете на властите, ще бъде с дефицит поне до 2027 г. За да покрие този дефицит, правителството планира да взема заеми основно на вътрешния пазар - от бизнеса и домакинствата.

Засега икономистите не виждат глобални проблеми с бюджета: както дефицитът, така и държавният дълг остават малки. Но властите явно са решени да увеличат притока на пари по всякакъв начин.

В края на май правителството обяви увеличение на данъка върху доходите на физическите лица и на данъка върху печалбата на предприятията. Тези промени ще влязат в сила на 1 януари 2025 г. Увеличението на тези данъци и на някои такси (напр. увеличение на таксата за използване на автомобили и т.н.) ще донесе на бюджета допълнителни 3,5 трилиона рубли през следващата година, пишат икономистите от Сметната палата в своя преглед на проектобюджета.

Тежестта от увеличаването на данъците ще падне върху гражданите и бизнеса, а част от парите, които те ще внесат в хазната, ще бъдат похарчени от държавата за война.

Властите изграждат военна икономика

"Степента на милитаризация на икономиката се е увеличила, но остава висока според историческите стандарти, но не и ненормална. Военни разходи от порядъка на 6-8% (от БВП) бяха норма за големите икономики до началото на 2000 г.", смята Александър Исаков.

Руски икономист, пожелал анонимност, добавя, че високите военни разходи "са с нас от дълго време".

В началото на войната много икономисти очакваха руската икономика да се изправи пред остра криза - предполагаше се, че санкциите ще окажат влияние. Но тези прогнози се оказаха погрешни, до голяма степен заради високите военни разходи: властите буквално наводниха икономиката с пари. Част от тях те взеха от Фонда за национално благосъстояние, основния резервен фонд на страната, а друга част взеха назаем на вътрешния пазар.

Това доведе до промяна в структурата на икономиката. Например промишленото производство през периода януари-август 2024 г. нарасна с повече от 8% спрямо същия период на 2023 г. Лидери на растежа бяха секторите, които могат да бъдат свързани с отбраната (няма публично достъпни данни за производството в областта на отбраната). За същия период производството на метални изделия е нараснало с 34%, а производството на моторни превозни средства и друг транспорт - съответно с почти 22% и 23%. За сравнение, чисто гражданските сектори, като например производството на облекло, хранителни продукти или кожени изделия, са нараснали с 3-5% за същия период.

Голямото държавно финансиране на отбранителния сектор позволява на заводите успешно да се конкурират за персонал с частния бизнес. Това се случва в момент, когато руската икономика буквално е в демографска дупка: има много малко работници поради малобройното поколение от 90-те години, което сега навлиза на пазара на труда, както и поради мобилизацията и емиграцията.

Заводите за отбрана могат да си позволят да наемат служители, които да работят на няколко смени, да предлагат заплати над пазарните и да привличат специалисти от други региони, които да работят на ротационен принцип.
Освен това за предприятията е трудно да се конкурират с договорните услуги, при които плащанията вече достигат няколко милиона.

Секторът на отбраната не може да се нарече икономически двигател в дългосрочен план. По време на война той произвежда предимно оръжия, базирани на стари технологии - няма смисъл да се инвестира в нови, а те изискват време за развитие. В същото време продукцията, която се произвежда, обикновено бързо се унищожават на фронта. Такова производство едва ли ще повиши общото ниво на националното богатство на страната.

Прегрята икономика

Още през лятото на миналата година Централната банка диагностицира руската икономика като прегрята. Това означава, че тя расте много по-бързо от своя потенциал именно поради огромните бюджетни разходи.

И новият бюджет няма да направи почти нищо, за да промени това: в икономиката се инжектират все повече и повече пари. Тези пари първо се вливат в сектора на отбраната, а след това постепенно се разпространяват в цялата икономика, стимулирайки растежа на БВП.

Тази седмица Международният валутен фонд повиши прогнозата си за руската икономика през тази година от 3,2% на 3,6%. Но МВФ очаква растежът на БВП да се забави до 1,3% през 2025 г. И това забавяне е разбираемо: в един момент дори щедрите бюджетни разходи вече няма да могат да ускорят растежа.

От друга страна, руското правителство очаква БВП да нарасне с 3,9% през 2024 г. През 2025 г. темпът на растеж ще се забави и в тяхната прогноза, но не толкова, колкото предвижда МВФ - до 2,5%. В обяснителната бележка към бюджета прегряването не се споменава като икономически риск; напротив, ситуацията е описана доста положително.

Високата инфлация се превърна в основен симптом на прегряването на икономиката. През септември тя беше 8,6% на годишна база, което вече е доста високо и Централната банка не вижда възможност за значително подобрение.

Единственият начин Централната банка да се пребори с прегряването на икономиката е да повиши лихвените проценти. През септември банката повиши основния лихвен процент до 19%. Това вече доведе до рязко поскъпване на кредитите, включително ипотечните, но икономистите очакват Централната банка да повиши лихвата отново следващия петък. Това ще оскъпи още повече заемите, лихвите по депозитите също ще се повишат: става по-изгодно да се спестяват пари, отколкото да се харчат.

"Според нашите оценки лихвата може да се повиши до твърд таван от 25% през 2025 г., въпреки че ако се спазва бюджетното правило (то ограничава ръста на бюджетните разходи), ръстът на лихвите може да бъде по-ограничен и да спре на 21%", казва Исаков.

В своя преглед Сметната палата нарича високия лихвен процент един от рисковете за икономиката: компаниите няма да могат да вземат кредити, за да инвестират в развитието си, освен ако държавата не субсидира тези кредити и не подпомага бизнеса. Палатата критикува Централната банка за твърде строгите прогнози и оценки.

През юли ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина даде най-сериозната официална прогноза за кризата:

"Резервите от работна сила и производствени мощности са практически изчерпани. Недостигът на тези ресурси може да доведе до ситуация, при която икономическият растеж ще се забави въпреки всички опити за стимулиране на търсенето. И всички стимули ще отидат в ускоряване на инфлацията. Всъщност това е сценарий за стагфлация. И тя може да бъде спряна само с цената на дълбока рецесия."

Стагфлацията е ситуация, при която икономиката почти не расте, но цените се увеличават значително. В Русия това може да се случи само заради големите бюджетни инжекции.

"Отчасти признаци на "инфлация без растеж" виждаме още в данните за август - септември. Това все още не е стагфлация - за това подобна комбинация трябва да има стабилен дългосрочен характер", обяснява Исаков.

Но прави уговорката, че подобен изход е изключен, докато Централната банка има възможност да определя каквито и да било лихвени проценти.

Прегряването на икономиката вероятно ще се засили, прогнозира икономист, пожелал анонимност. Според неговата оценка ситуацията с прегряването ще бъде леко смекчена от ръста на данъците: той леко ще забави вътрешното търсене. Но населението ще трябва да плати за това.

"Тази мярка оказва отрицателно въздействие върху жизнения стандарт и бизнессредата: не само че цените се повишават, но и равнището на разполагаемия доход спада", изтъква той.

"Ще са необходими усилия от страна на всички финансови органи, за да не се допусне разбалансиране на икономиката и да се избегне социално напрежение", описва той предизвикателствата през следващата година.