Русия откри Харковския фронт. Защо се случи това и какво предстои

На 10 май сутринта се случи това, което украинските власти и западните експерти прогнозираха от дълго време: Русия откри нов фронт. Нейните войски пресякоха границата в Харковска област и започнаха да настъпват към областния център, коментира журналиста на Би Би Си Олег Черниш.

Руската армия започна настъпление в две посоки покрай големи водни прегради.

Първото беше покрай Травянското водохранилище към село Липци, на 16 км северно от Харков. Второто - по река Северски Донец в близост до град Волчанск, на 45 км североизточно от областния център.

През четирите дни на настъплението руската армия успя да превземе около десетина малки села в близост до държавната граница. Тя е напреднала на около 5-6 км навътре в украинската територия и на 30 км в ширина.

Украинските въоръжени сили се опитват да задържат противника и да предотвратят загубата на височините край село Липци, както и превземането на Волчанск и околностите му.

Главнокомандващият ВСУ Олександър Сирски определи ситуацията като усложнена, а украински военнослужещи, участващи пряко в боевете в Харковското направление, говорят за проблеми с укрепленията и командването.

Какво се случи в Харков? Бойци гневни, че градът е оставен без защита

Очакваната изненадваща офанзива

Западните медии започнаха да пишат за плановете на Русия да открие нов фронт в Харковска област още в края на зимата. Украинските власти дълго време отричаха и твърдяха, че Харковското направление е максимално защитено.

В края на март главнокомандващият Сирски в интервю за държавната агенция "Укринформ" припомни, че ВСУ има успешен опит в освобождаването на Харковска област - от есента на 2022 г.

"Вече имаме опит в бойните операции в Харковска област, успяхме да изчислим [намеренията на] врага и да освободим значителна част от Харковска област. Именно тогава се стигна до мащабен срив на руския фронт. Ако руснаците отново се придвижат натам, Харков ще се превърне във фатален за тях град", заяви генералът.

Въпреки това, когато на 10 май все пак започна новата харковска офанзива, украинските бойци бяха принудени незабавно да се оттеглят няколко километра навътре в територията си, което позволи на Русия да окупира граничните села.

Защо се случи това?

Някои експерти и военни посочват, че първата отбранителна линия, включваща линия за снабдяване с минно-взривни заграждения, противотанкови ровове и бетонни "драконови зъби", не е била добре подготвена и не е била покрита с артилерия.

Става дума именно за тази граница, която се изграждаше на 1,5-6 км от границата и която трябваше значително да забави придвижването на противника.

Генерал Олександър Яковец, бивш началник на инженерните войски, а сега началник на Държавната специална транспортна служба, казва, че най-подготвената отбранителна линия в Харковска област е била изградена на трета линия, т.е. на 17-35 км от държавната граница.

Той обяснява, че поради постоянния обстрел е било невъзможно да се оборудва отбранителната фронтова линия в Харковска област с инженерно оборудване и стоманобетонни конструкции. Затова генералът нарича абсурдни твърденията на някои военни за липсата на задълбочени бетонни укрепления в близост до държавната граница.

Смяна на командващия

Фактът, че отбраната на Харковска област не върви по план, може да се обясни с внезапната смяна на командира. Генерал Михайло Драпатий стана новият ръководител на Харковската оперативна група хь п,яшдшд хь Юрий Галушкин. Източници на Би Би Си във ВСУ потвърдиха тази информация.

Миналата година той командваше оперативната групировка "Каховка" на десния бряг на Херсон, а след това отиде за повишение в Генералния щаб.

"Командирите не се сменят просто така. Така че са открити недостатъци", отбелязва израелският военен експерт Давид Генделман.

Украинският анализатор от групата "Информационна съпротива" Константин Машовец изразява мнение на страницата си във Фейсбук, че предишният командир на Харковската ОТГВ е бил отстранен от поста си именно защото не е организирал правилно огневото прикритие на снабдителния път на предната линия на отбрана. Това позволи на руските войски да навлязат няколко километра дълбоко в украинска територия и да окупират граничните села доста бързо и без никакви пречки.

Военният експерт и историк Михайло Жирохов е убеден, че новият командир Михайло Драпатий ще промени подхода към отбраната в този район. По негови данни няколко свежи бригади на ВСУ вече са разпределени в ОТГВ за тази цел. В Генералния щаб се говори и за включването на резерви. А някои части, като например 3-та щурмова бригада на ВСУ, вече публично са съобщили за пребазиране в Харков.

"Може обаче да е рисковано да се прехвърлят още оперативни резерви в това направление", каза Жирохов.

Битката на резервите

Дейвид Хенделман смята, че една от задачите на руската армия е да изтегли украинските резерви в други посоки.

"В бъдеще най-важен ще бъде въпросът за баланса на силите и най-вече - темпото. А именно - с какви темпове всяка от страните ще въвежда резерви", казва израелският специалист.

Засега руската армия провежда настъплението си в Харковска област с малки сили от няколко батальона. Така например, по данни на Генералния щаб на ВСУ, Русия е изпратила пет батальона (приблизително 2,5-3 хил. бойци) за щурм на Волчанск.

Като цяло руските войски в района са около 30-35 хил. войници.

"Планът на руснаците тепърва започва да се осъществява, все още не сме видели основните сили и средства, които са събрали", казва Михаил Жирохов.

Той прогнозира, че Русия може да включи втория ешелон войски в битката на 16 май, а третия ешелон - условно на 20 май. Според него именно до този момент руската армия планира да реализира максимално тактическия си план на Харковското направление.

Мненията на експертите обаче се различават значително по отношение на това какъв точно е този тактически план.

Какви са целите на Кремъл?

Западните медии, като например "Ню Йорк Таймс", не изключват, че целта на руската армия е да се приближи възможно най-близо до Харков, да започне да го обстрелва с артилерия или да го обсади. Твърди се, че това би могло да насърчи ръководството на Украйна да преговаря с Путин.

Повечето военни анализатори обаче отбелязват, че групата руски войски е твърде малка за мащабна операция по щурмуване или обкръжаване на град с население от един милион души.

Според Дейвид Хенделман основната задача на руснаците в момента е да създадат непрекъсната "буферна зона" на границата с Украйна.

Руският президент Владимир Путин обяви тези планове още в началото на годината.

"Не изключвам, че ще бъдем принудени да създадем определена "санитарна зона" на територията, контролирана от киевския режим", заяви той на 18 март, разсъждавайки за възможния отговор на Русия на обстрела на Белгород.

Като се има предвид, че по данни на руското министерство на отбраната най-честите обстрели на този руски град се извършват от многоцелеви ракетен комплекс "Вампир" (чешка версия на съветския РСЗО "Град") с обсег на действие 40-42 км, това вероятно е разстоянието, на което Кремъл планира да премести "зоната" дълбоко в Украйна.

Според Генделман руснаците ще се опитат да се придвижат във вътрешността на страната в района на Волчанск и Липцов и след това да обединят завзетите територии.

"Ако успеят, те по всяка вероятност ще искат да направят непрекъсната ивица по протежение на границата. От очертанията се вижда, че има две издатини към Руската федерация и те вероятно ще се опитат да ги отрежат".

Украинският анализатор Михайло Жирохов е на друго мнение. Според него посоката на нападението срещу Липци, а оттам и срещу Харков, е диверсионна. Основната задача на руската армия е да превземе Волчанск и да се придвижи на юг, за да прекъсне логистиката на украинската групировка край Купянск.

Това е стратегически важен град - голям железопътен възел на река Оскол. ВСУ го освобождава още през есента на 2022 г. Оттогава руската армия усилено се опитва да си го върне. Мощните атаки продължават от октомври 2023 г., като руските войски безуспешно се опитват да изтласкат украинците от източния бряг на Оскол и да ги приближат до Купянск.

Ако руснаците успеят да се доберат до тила на украинската групировка, ситуацията на този участък от фронта за украинските въоръжени сили ще се влоши значително. Руската армия вече активно обстрелва мостовете край Волчанск, особено на реките Волча и Северски Донец, в опит да прекъсне пътищата за снабдяване на украинските войски и да изолира района на бойните действия.

Въпреки това, отбелязва Жирохов, руснаците засега не успяват да пробият отбраната на ВСУ на значителна дълбочина и да успеят да осъществят плановете си.

Дейвид Генделман е съгласен с това.

"Засега тук има "мъгла". Но не се вижда действията на руснаците да са достигнали нивото на оперативен пробив", отбелязва той. - Ситуацията е неблагоприятна, но сериозен пробив на фронта не предстои. Дори ако руснаците превземат Вълчанск и Липци, това не означава, че фронтът ще падне още повече. Това само показва за пореден път очевидно недостатъчната готовност на украинската отбрана в това направление."

По данни на Генералния щаб на ВСУ на 13 май руската армия продължава да провежда щурмови операции в Харковското направление и активно използва авиация. Украинците се опитват да контраатакуват и да пресекат вклиняването на противника в отбраната им.

"Предварително създадените резерви са преместени в посока Харков. В зависимост от развитието на ситуацията, изграждането на групировката ще продължи. Войските са осигурени с необходимия брой средства за поразяване", заявиха от украинския генерален щаб.

Руските власти не са направили никакви изявления за откриването на нов фронт в Украйна. Единствено руското министерство на отбраната рутинно съобщи в ежедневния си бюлетин от 11 май, че предишния ден е "освободило", т.е. окупирало, пет села в Харковска област на Украйна.