Религията не бива да се прогонва от публичното пространство
Разделяне на църквата от държавата – да, но религията не бива да се прогонва от публичното пространство. Иначе там се отваря вакуум, в който би могъл да навлезе радикалният ислям, коментира Райнер Херман във ФАЦ.
Разделението между църква и държава е едно от най-големите постижения на западната цивилизация. Борбата продължи столетия, чак до Просвещението през 18-ти век, което постави разума над вярата.
Франция, родината на Просвещението, разви така наречения „републикански лаицизъм”. Държавата, която смяташе себе си за носител на прогреса, се опита да отдалечи религията от обществото, защото от гледна точка на Просвещението религията не е нищо повече от обикновено суеверие. Никъде другаде в Европа религията не беше толкова радикално прогонена от обществото, колкото във Франция. Ататюрк, основателят на модерна Турция, приложи точно френския модел. В същото време САЩ, например, са държава, основана от заселници, които са бягали от религиозни преследвания. Ето защо там се разви такъв секуларизъм, който разделя църква от държава, но именно с цел да насърчи религиозното многообразие. Сходен е и германският секуларизъм, който също разделя църквата от държавата, но двете страни остават в конструктивно сътрудничество.
За мюсюлманите религията не е само частна работа
Масовото навлизане на мюсюлмани подлага на сериозно изпитание всички тези форми на лаицизъм и секуларизъм и налага концепциите да се развиват. Защото повечето мюсюлмани са много религиозни и очакват възможност да живеят в религията си, както са свикнали – а това влиза в противоречие с традиционното разделение между държава и религия в западните общества. Мюсюлманите не могат да се примирят с религиозната неутралност в обществения живот, защото за тях самите религията не е само частна работа.
Във Франция вече се питат дали провалът на интеграцията на много преселници не се дължи именно на факта, че мюсюлманите възприемат лаицизма като посегателство върху собствената им религия и в резултат – не желаят да приемат принципите на Френската република. Постепенно се оказва, че антирелигиозният лаицизъм допълнително радикализира ислямските младежи, които водят безрадостен живот в гетата край големите градове. Още повече, че на мюсюлманите във Франция не им достигат близо хиляда джамии, понеже лаицистичната държава не се грижи за храмовете, тъй че мюсюлманските места за молитва минават в нелегалност.
Днес постепенно се размива стриктното тълкуване на лаицизма като гарант на прогреса встрани от религията. Защото чрез инструмента на дълбочинната секуларизация на публичното пространство републиканският лаицизъм не успя да създаде хомогенна гражданска идентичност за всички хора. Тъкмо в този вакуум избуяват радикално-ислямските идентичности, които умишлено стоят извън обсега на лаицистичния мироглед.
Германският секуларизъм е алтернатива на политическия атеизъм, възникнал от френския лаицизъм. Германският секуларизъм допуска в публичното пространство да бъдат видими религията и нейните символи. Да, в Германия още се държи на традициите на християнския Запад, но въпреки това религията постепенно бива изтласквана от публичното пространство: родители не искат разпятия в училищата на децата им, християнските празници получават нови, неутрални имена. В това пространство, освободено от християнството, не бива сега да се настани ислямът, смятат мнозина. Ето как във Франция и в Германия тръгват противоположни процеси. Франция се преориентира към секуларизъм, за да може по-добре да интегрира мюсюлманите, а Германия пък сякаш се насочва към лаицизма.
Религиите и интеграцията
Сблъскват се две позиции. Според едната, по-успешна интеграция може да провежда тази държава, която са държи надалеч от религията; защото мигрантите по-лесно ще се идентифицират с религиозно неутрална държава. Привържениците на другата позиция смятат, че религиозните хора се чувстват пренебрегнати в едно общество, където важи идеалът на хомогенизацията – и тъкмо поради това се радикализират; ето защо трябвало да се допуснат разнообразни религиозни идентичности и техните символи, които е важно да бъдат видими в публичното пространство. Освен това религиите понякога възпитават ценности у хората много по-ефикасно, отколкото секуларните институции – и могат да помогнат за интеграцията.
Дори след Просвещението църквата и вярата продължават да съществуват, макар и в просветени одежди. Да, държавата и религията трябва да са отделени една от друга – по това никой не спори. Но германският и американският модел на либерален секуларизъм се оказват по-пригодени за решаването на днешните обществени задачи, отколкото стриктният лаицизъм. Този секуларизъм е гарант за обществения мир и затова не бива да се размива.
Райнер Херман, ФАЦ