Разузнаването на страна от ЕС: Путин се бои от покушение и преврат, а конфликтът между силовите структури се изостря

От началото на март 2026 г. Кремъл и Владимир Путин са обезпокоени от изтичането на чувствителна информация, както и от риска от заговор или опит за преврат срещу руския президент. Путин се бои от използването на дронове за евентуален атентат от страна на представители на руския политически елит. Заради това Федералната служба за охрана, чиято основна задача е да защити физически висшите държавни служители на Русия, засили мерките за сигурност около Путин.

Това е записано в доклад на разузнавателните служби на една от страните от Европейския съюз за реалното състояние на нещата в Кремъл. Документът е даден на "Важни истории" от източник, близък до спецслужбата, изготвила доклада. 

Сред мерките на ФСО са: двустепенна проверка на посетителите на администрацията на президента; значително съкратен е списъкът с местата, които Путин посещава редовно; нито той, нито семейството му вече посещават обичайните си резиденции в Подмосковието и във Валдай; от началото на войната в Украйна Путин често се укрива в модернизирани бункери в Краснодарския край, където може да работи със седмици, докато руските медии продължават да използват предварително подготвени видеоматериали; през т. г. не е организирано нито едно посещение на военна инфраструктура, за разлика от честите визити през 2025 г.; в отделни райони на Москва периодично се прекъсват комуникационните мрежи; служители на ФСО провеждат мащабни проверки, сециални подразделения са разположени по протежението на река Москва, готови да реагират на евентуални атаки с дронове; ФСО вече контролира и съгласува всякакви информационни или медийни публикации с участието на президента, позовавайки се на секретен президентски указ; на работещите в контакт с Путин служители е забранено да използват мобилни телефони; те са длъжни да използват устройства без достъп до интернет; забранено им е да ползват обществен транспорт — те се придвижват изключително с коли на ФСО; в домовете на готвачите, фотографите и охранителите са инсталирани системи за наблюдение.

Сергей Шойгу се разглежда като потенциален фактор за дестабилизация

Сергей Шойгу, бивш министър на отбраната и от май 2024 г. — секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация, който продължава да има значително влияние във военното командване, се свързва с риска от опит за държавен преврат.

Арестът на бившия му първи заместник Руслан Цаликов на 5 март 2026 г. се разглежда като нарушение на неформалните гаранции за сигурност на елитите, което отслабва позициите на Шойгу и увеличава вероятността той самият да стане обект на наказателно преследване.

Нарастване на напрежението между силовите структури

Темата за физическата сигурност на ръководителите (офицерите) на ВС на РФ предизвика нарастване на напрежението между представителите на руските силови структури.

След убийството на генерал-лейтенант Фаниля Сарваров в Москва на 22 декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов предложи на Путин да свика заседание на постоянните членове на Съвета за сигурност за обсъждане на ситуацията. Путин обаче предпочете да проведе съвещание, което се състоя на 25 декември 2025 г., на следващия ден след ново нападение срещу руски силовици, случило се на същото място, където беше убит Сарваров.

По време на тази среща силовиците си прехвърлят взаимно отговорността за недостатъците в системата за сигурност, появили се в контекста на атаките на украинските служби. Подчертавайки, че тези атаки предизвикват страх и дезорганизация в редиците на ВС на РФ, Валерий Герасимов остро упреква колегите си от спецслужбите за неспособността им да ги предвидят. Началникът на Генералния щаб се оплака от липсата на човешки ресурси за физическа защита на офицерите в тила и привлече вниманието на президента към този въпрос.

Директорът на Федералната служба за сигурност Александър Бортников се оправдал, като подчертал невъзможността за системно предупреждение за нападения. Той упрекнал министъра на отбраната на РФ за липсата на специално подразделение, което да се занимава с физическата защита на висшите ръководители.

Директорът на Росгвардия Виктор Золотов пък напомнил, че наличните на негово разположение ресурси не могат да бъдат отделени за защита на офицерите от Министерството на отбраната. И на свой ред отправил към Герасимов препоръки за оперативната сигурност за офицерския състав на Министерството на отбраната, с което предизвикал гнева на началника на Генералния щаб.

В края на това напрегнато съвещание Владимир Путин призовал участниците към спокойствие, като предложил да се промени форматът на обсъждането. Той задължил участниците в срещата до седмица да му изпратят своите предложения за решаване на обсъжданите проблеми.

Засилване на мерките за сигурност за 10 генерали

След съвещанието Владимир Путин се срещнал с директора на ФСО Дмитрий Кочнев и било взето решение да се промени вътрешният правилник на службата, като се разшири списъкът на лицата, които се ползват със засилена охрана.

Преди с такава защита се ползва само Валерий Герасимов. Сега към списъка са били добавени десет високопоставени генерали, включително трима зам.-началници на Генералния щаб. Решението на Владимир Путин, прието по искане на Генералния щаб, демонстрира политическото влияние на Валерий Герасимов, който успял да постигне успех в този „арбитраж“, докато на другите силови структури досега не се е удавало да постигнат разширяване на охраната на ФСО в техен интерес.

Списъкът на генералите е следният:

• генерал-полковник Николай Богдановски, първи заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Истраков, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-полковник Виктор Познихир, първи заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-лейтенант Станислав Гаджимагомедов, началник на Националния център за управление на отбраната (НЦУО РФ);
• адмирал Игор Костюков, началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ);
• генерал-полковник Владимир Зарудницки, началник на Военната академия на Генералния щаб;
• генерал-полковник Александър Чайко;
• генерал-полковник Михаил Мизинцев.

Някои данни от доклада на европейското разузнаване се потвърждават от независими източници. Например, че зад мащабните прекъсвания на интернет в Москва стои именно ФСО, а не ФСБ. Няколко източника потвърждават също така и засиления страх на Путин от заговор или опит за преврат. За това говорят не само засилените мерки за сигурност около Кремъл и други места, където се появява руският президент, но и някои косвени признаци. Например, действащ служител на ФСБ разказва, че на неговото подразделение е станало много по-трудно да получава разрешение за подслушване в рамките на неполитически наказателни дела, защото „цялата техника е преориентирана към подслушване на правителството и други органи на властта“.

За крайната степен на страха на Путин от покушение или заговор косвено говори и фактът, че тази година нито един депутат от Държавната дума не е получил покана за парада на Победата на Червения площад.

Следете новините ни в GoogleNews