Разказ от първо лице: Стада таласъми превзеха Манхатън

Екскурзоводът Денис Фраевич от Ню Йорк публикува във фейсбук репортажи с много снимки за ситуацията в мегаполиса и размириците последвали убийството на афроамериканеца Джордж Флойд.

Те са от последните две нощи. Предлагаме ви ги с незначителни съкращения:

Неделя срещу понеделник

Страшна нощ в Ню Йорк.

Върнах се вкъщи в 5 сутринта. Цяла нощ гледах как хора разграбват града, а нюйоркската полиция не правеше нищо.

Всичко започна с  поредните протестни демонстрации в Бруклин и Манхатън, които бяха последвани до масови грабежи и вандализъм. Модната зона Soho вече просто я няма. Беше напълно ограбена и настана такава бъркотия, че самото излизане на улицата с камера в ръка, стана опасно.

В началото просто разбиваха витрините по Бродуей, но бързо разбраха, че няма да има каквато и да е ответна реакция и че нищо не им пречи да грабят.

На практика градските и щатските власти доказаха тотално безсилие и дадоха Ню Йорк като откуп на мародерите, за да се изпусне парата от натрупания гняв и успокояване на на страстите. В съседна Филаделфия местната управа, веднага след първите размирици, обяви полицейски час. Но не и при нас. Нашият кмет и губернатор си имат свой подход.

А като резултат на това, дойдоха хора, за да грабят магазините от всички околни щати. Имаше куп коли от Ню Джърси, Пенсилвания и дори от Мейн. За първи път видях разбойници със скъпи коли. Някои пристигнаха с Мерцедеси за 100 бона и съвсем спокойно отидоха да си вземат дрехи, провирайки се през счупените прозорци. Натъпкаха цялото купе и багажника със стоки. Собствениците на някои магазини набързо се опитаха да заковат с дъски прозорците, но мисля, че това не помогна много. Тълпата, разгорещена от успеха си, ги изкърти, изпочупи всички витрини и спокойно си влезе вътре. 

Разбойниците се движеха в малки групи със скейтбордове и скутери. Когато полицията идваше на мястото на погромите, а тя далеч невинаги идваше, от мародерите вече нямаше и следа. Просто се прехвърляха на друга улица и започваха да грабят там. Някои от вандалите очевидно имаха някаква координация. Част от търговските обекти "го отнесоха" съвсем умишлено, защото продават стоки, които са популярни и се харесват на цветнокожото население, например маратонки и други модни стоки. Явно така си представят "справедливостта". Дори това, което не им трябваше, беше  помляно, разбито и унищожено - художествени галерии, магазини за козметика, кафенета, зоомагазини и всичко остана. Всичко бе нашарено с надписи BLM, Fuck the police, Fuck 12 и дори "убий ченгетата". 

По всички улици са разпръснати закачалки, кутии и опаковки. В магазина на Leica се валят празни кутии, изпочупени са изключително скъпи телескопи, за които вандалите вероятно са си нямали и най-бегла представа колко струват. Разбойниците тъпчат стоките в мешки и сакове и не се страхуват от никого. Като не им стане някоя дреха, я хвърлят, а друг я взема. Полицията никого не закача, сякаш не забеляза хората с откраднатото. Въпреки че мъкнат камара дрехи с етикети с цени по тях. На места бяха поставени патрули, но ченгетата се опитват да не ходят сами и да се движат само в големи групи. Арестуват само онези, които нападат полицаи и срещу които има неоспорими доказателства. Периодично се чуват експлозии на резервоарите на горящи автомобили. Вчера бяха унищожени около 60 коли. Днес, мисля, че са дори повече.

Ако вчера бях изпълнен с адреналин, днес към него се добавя истински страх. Дори не снимах особено, защото вече стана ясно, че и това е опасно. Започваш да се страхуваш от всички. И от онези, които грабят, и от тези, които трябва да те защитават. Много от ченгетата изобщо не слушат какво им казваш. Цветнокожите, които вървят по улицата с плячката си, скандират лозунги за справедливост, но ви се нахвърлят просто защото сте бели. А те, както знаете, наистина не обичат да влизат в кадър. Дори въпреки много удобното в сегашната ситуация и носене на маски. Хора с награбена плячка, си казват един на друг „бъди в безопасност“, което в сегашната ситуация е невероятно сладко. Как да не се възхитиш от подобна грижа за ближния.

Полицията пое контрол над ситуацията в Сохо чак на сутринта. Стотици полицаи се струпаха, блокираха всички околни улици, а на разбойниците, които по новините продължават да бъдат наричани протестиращи, им бяха оставени няколко коридора, за да излязат. Мисля, че с настъпването на зората всичко най-накрая свърши и „справедливостта“ най-накрая възтържествува.

Нощта срещу вторник

В града тече втори епизод на „Нощта на големия грабеж“, а наложеният от властите полицейски час е най-големият майтап за днес.

Отидох в Манхатън и се сдобих с нова порция неописуеми усещания. Вечер е страшно да се разхождате по улицата. Паркирах на Парк Авеню в сградата Helmsy и реших да се разходя до Таймс Скуеър с камера. Вече в квартала, започнах  силно да съжалявам, че го направих. Стадата таласъми, които превзеха Манхатън, се скитат по улиците и продължават да ограбват. Те ходят на големи или малки групи и са просто навсякъде. Всъщност вечерно време и през нощта по улиците се срещат само те и ченгетата. Има съвсем малко обикновени хора. Ченгетата или стоят зад временни огради и не се намесват в нищо, или са в колите на адрес. Ако започнат да ви бият или ограбят, не можете да разчитате на защитата на полицията. Сега не им е до такива глупости.

Собствениците на бизнеси трескаво се опитват да се подготвят за нова битка, но не им се получава. С чук, дъски и шпертплат се опитват да се опазят. В момента в Ню Йорк шпертплатът се закупува в индустриални мащаби. Опаковат се целите първи етажи. Почти цялото Пето авеню от 59-а надолу е в ръцете на тълпата, която пак граби и руши. На Медисън картината е същата. Туристите от съседните щати пак са тук с колите си за нова стока. Полицията повтаря вчерашната тактика, докато ченгетата с палките пристигнат, грабителите успяват да извадят половината магазин и да бягат, за да ограбят следващия. Арестуват двама, а хиляди други продължават да громят безнаказано града.

Не знам какво се случва през деня, но през нощта властите вече не контролират значителни части на острова. Грабежите се местят и извън Манхатън. Например, сега в Бронкс е много горещо. Ситуацията е подобна на военна операция, но никакви ги няма нито на губернаторът с неговите героични пресконференции, нито на кметът идиот. Единственият начин според мен е да се намеси националната гвардия и да се предприемат най-тежките мерки за борба с грабежите. Полицейският час се вижда, че всъщност не работи. Нищо не правят, а ченгетата нямат сили дори да се борят с грабежите, да не говорим за контрола върху спазването на правилата на комендантския час. На нюйоркчани изобщо не им се иска да излизат навън, а самоизолацията никога не е била толкова желана.

Утре ще разберем как ще приключи тази нощ, но със сигурност нищо добро не ни очаква. Нивото на агресия расте и се разпространява в целия град. Според доклади на граждани в Бруклин, полицаи вече стреляха и изглежда чакат само един от ченгетата да бъде убит или тежко осакатен и това най-накрая ще им развърже ръцете.