Путин и Тръмп: какво казва езикът на тялото за срещата им

Думите на политиците често са премерени и преценени според посланието, което те искат да отправят чрез медиите, но държанието и жестовете им понякога подсказват друго, различно от съзнателно внушаваното. Докато те се стараят да контролират казаното, езикът на тялото им е доста по-"честен" и разкрива неща, които те може би не винаги искат да покажат.

Какво сочи анализът на езика на тялото на Владимир Путин и Доналд Тръмп от срещата им в Хамбург разкрива експертът Мери Сивиело пред Би Би Си.

Получавате усещането, че и двамата са много самоуверени, нали?

Но езикът на тялото на единия е много, много различен от този на другия. Погледнете внимателно ръкостискането в началото, съветва Сивиело. Първоначално няма доминиращ - първо ръката на единия е отгоре, после - на другия. След това Тръмп прави нещо интересно - потупва с другата си ръка ръката на Путин.

Това е жест за надмощие. Ако срещате някого, от когото ви е страх или сте несигурни в себе си, никога няма да се протегнете допълнително, да го докоснете отново, казва Мери.

Нещо повече - Тръмп повтаря този сигнал за надмощие, докато двамата с Путин стоят рамо до рамо. Тогава американският президент потупва по гърба руския си колега.

След това двамата сядат на столове, а пред тях са отразяващите срещата им журналисти.

Първото нещо, което забелязах, докато седяха на столовете беше, че Тръмп се чувстваше много по-комфортно от Путин, казва експертът.

Путин е по-дребен от Тръмп и изглежда по-малък седнал - нещо, което явно се опитва да компенсира, като слага ръце на облегалките. В това време ръцете на Тръмп са върху бедрата му със събрани и опрени един в друг пръсти на двете длани - действие на мачо, коментира Мери Сивиело. Путин издава, че е малко напрегнат, като с едната си ръка държи пръстите на другата.

Когато се обръща към аудиторията, Тръмп гледа хората открито в очите, докато Путин гледа надолу през повечето време. Хвърля им бърз поглед накрая, което подсказва, че той дори не иска да бъде там, че смята присъствието си за безполезно, казва още Мери Сивиело.