Пленен в Украйна сенегалец: Не знаех за войната. Казаха ми, че ще мия съдове

Украинската армия взе в плен сенегалец, воюващ на страната на Русия. Интервю с него публикуваха от 1-ви корпус на Националната гвардия на Украйна – Азов.

От бригада "Азов" пишат, че той е един от най-необичайните случаи с военнопленници в Торецкото направление. Пехотинци от 49-а Отделна щурмова бригада „Карпатска сич“ са го „приели“ по време на бойни действия. Сенегалецът детайлно разказва своята биография на бойците от 12-та бригада Азов, след като Медицинската служба му е оказала необходимата помощ.

Видеото е със заглавие „Сенегалският готвач“, пълната му версия е публикувана на ЮТюб канала на корпуса.

Пленник: Казвам се Малик Диоп. Роден съм на 18 март 2000 година. От Сенегал съм.

Азовец: Как си се оказал в руската армия?

Плененият: Трябва да кажа, че първо бях студент. Учих две години в Русия. Един ден излязох да си купя храна, защото, ако имам пари, купувам много неща и всичко слагам в хладилника. Отидох до търговския център „Океанис“. Когато се връщах към изхода, се срещнах с един руснак. Той ми даде документи. А после поясни, че ако искам да служа в армията, то имам такава възможност. Но аз се отказах, защото пребивавах там като студент, което е отбелязано и във визата ми.

После, в друг ден, отново се срещнахме. Този път той говореше не за армията, а каза, че ако аз не искам да нося оръжие или да ходя на война, то може да остана в града, че военните ще идват, ще ядат, а аз ще мия посудата и ще помагам на руснаците. Каза, че в края на всеки месец ще ми плащат по 800 000 (около 17 000 лева, б.р.) рубли. Обещаха, че след седмица ще изплатят първите пари, парите за начало на службата. Не го направиха. Аз просто повярвах на думите на хората, които ми казаха, че ще работя в града. Помислих, че работата в града не носи опасност. Да работя в кухнята – това е за мен.

Азовец: Ти си знаел, че върви война? Как си можел да мислиш, че опасност няма?

Плененият: Не, аз не знаех, че тук има война. Разбрах, че тук има война, когато започнах да виждам мъртви.

Азовец: Не може да не си чул за войната. В Русия има много информация за войната. На билбордове и не само. Би трябвало да си знаел за това. Да си чул, че говорят за войната.

Плененият: Честно казано, в града, където живеех, в Нижни-Новгород, единственото, което говори за войната, са обявленията за набиране в армията, за рекрутинга. Обявления има навсякъде по улиците. И обещават по 5 милиона рубли (около 110 000 лева, б.р.) за постъпване на военна служба. По това е видимо, че върви война. Но това момче ми предложи да мия съдове за 800 000 рубли, а военните получават по 5 милиона. Има разлика, голяма разлика. Защото да работиш в града, да миеш съдове, е просто. По-лесно и по-хубаво, отколкото да отидеш на война, където плащат повече, но може да те убият. В това се състои и разликата, както аз мислех.

Азовец: Ти говориш ли руски?

Плененият: Не. Дори в случаите, когато те говориха с мен, използваха само отделни думи: „Давай", „Ела тук“… Такива думи разбирам. Мога малко да чета. Но не мога да говоря.

Първоначално всичко беше добре. Една седмица поработих в кухнята, миех съдовете и помагах на един руснак да готви. Имах командир и още един човек, който се казваше Силва, бразилец. През деня военните сядаха в колите и заминаваха. А ние оставахме и готвехме. Това беше единствената работа, която вършехме. Но всичко се промени в този ден, в който ми казаха да сядам и аз в колата. В този ден заминахме от Луганск. Дадоха ни оръжие, граната и каска.

Азовец: Можеш ли да боравиш с оръжие?

Плененият: Аз никога не съм се учил да ползвам оръжие, защото това не беше нужно за моята работа. Мога да кажа, че единственото оръжие, до което съм се докосвал от рождението си, е оръжието на моя дядо, останало още от времето на колонизацията. То не работеше, а дядо ми го държеше под леглото.

Азовец: Какво се случи после? Премина ли някаква подготовка?

Плененият: Слизайки от колата, продължихме напред пешком. Минахме голямо разстояние. Спряхме се в къщата, където трябваше да пренощуваме. Сутринта продължихме напред. След няколко такива прехода, започнахме да виждаме загинали в гората. Много мъртви хора в различни къщи.

Аз сякаш загубих паметта си. После нарочно оставих своята група отпред и изхвърлих всичко, което ми беше дал командирът. Първо, бронежилетката беше тежка, второ – където и да отидеш, навсякъде трупове. Това много ми направи впечатление, шокира ме. Изхвърлих всичкото оръжие, всичкото оборудване, което ми бяха дали, дори бронежилетката и каската.

След като направих това, не видях нито руски, нито украински военни. Вървях пеша два дни. И тогава моя цел стана да намеря някой от цивилните, който ще може да ми помогне. Беше ми все едно какво ще се случи после, само да ми помогне да се спася.

Появи се дрон. Улучи ме тук (показва крака си). Побегнах да се скрия в една къща. Дронът стреляше, стреляше, стреляше… Излязох от къщата през нощта. Вървях пеша цяла нощ. През гората. Цяла нощ. В един момент видях на пътя бутилка с вода. Взех я, отворих и започнах да пия. После изминах още 50 метра и ме плени командир. Той ми извика: „Стой“. Обърнах се, но не видях никого. Той се показа и ми каза: „Ела тука“. И аз отидох. Той ме попита: „Ти военен ли си?“, а аз отговорих: „Не съм войник, докараха ме тук като войник, но аз съм готвач“. После аз го попитах: „Ти украинец ли си?“. А той отговори: „Да, аз съм украински войник“.

В този момент усетих облекчение. Каза ми да седна. Седнах. Даде ми да пия вода и да ям. Първоначално ми беше малко страшно, защото мислех, че ще стреля в мен или ще ме даде на руснаците. Той беше много добър към мен. Оказаха ми психологическа помощ. Разговаряха с мен, шегуваха се.

Азовец: Живеейки в Русия, имал ли си проблеми в отношенията с другите? Имало ли е прояви на расизъм?

Плененият: То е очевидно. Всеки ден… Возя се в автобуса и ако до мен седне рускиня, или просто влезе рускиня, трябва да стана, за да седне тя. Постоянно те наричат „черен“, докосват тялото ти. Даже не знам как да го обясня. Докосват се до кожата ти много расистки. Не само аз съм преживял такова нещо. Много студенти имаха проблеми, те заради това се биеха с руснаците, затова накрая ги изгониха и ги депортираха до родните им страни. Към нас се отнасят лошо, не по човешки.

Азовец: Искаш ли руснаците да те обменят?

Плененият: Не.

Азовец: Защо?

Плененият: Защото руснаците ми съсипаха живота. Те унищожиха всичко – плановете ми, бъдещето ми. И всичко това стана заради договора за военна служба, който подписах с Русия. Руснаците са способни на всичко, за да те убедят. Главното за тях е да подпишеш договор и да попаднеш в армията. И посланието, което бих искал да предам на своите африкански братя – англоезични и френскоезични, не само на сенегалците и студентите, просто на хората от всички държави – дори не помисляйте да се присъедините към тази армия. Първоначално казват едно, а накрая се получава нещо кардинално друго. Даже не е въпросът в парите, които трябваше да ми платят. Те не ме уважаваха, нямаха ме за нищо. Освен това, аз няма да спра да благодаря на украинския народ, който ме прие и ми помогна. Защото именно заради тяхната помощ сега мога да говоря тук, пред вас. Това е народ, който има достойнство, който цени истината и човешките права.

Интервюто е записано на френски език, тъй като плененият не знае руски. Това не е първи, няма да е и последен случай, в който „екзотични туристи“ попадат в плен на украинската армия. Много граждани на африкански страни са отправяни да воюват на руско-украинския фронт. Отделно, севернокорейци воюват официално. През зимата, азовци бяха взели в плен дори ескимос, руски гражданин.

Следете новините ни в GoogleNews