Планира ли война Ким Чен Ун

Докато войната в Украйна се води почти три години, а конфликтът в Газа разпалва по-широка криза в Близкия изток, наблюдателите на глобалната сигурност следят отблизо и друга част на света - Северна Корея, където последните провокации на Ким Чен Ун повдигат въпроси за военните му намерения.

През последните седмици лидерът отхвърли десетилетната политика на страната си спрямо Южна Корея. Сега той обяви, че Северна Корея вече няма да се стреми към примирие и обединение с Юга и призова страната да бъде определена като "постоянен враг", пише СИ Ен Ен.

"Северна Корея не иска война, но няма да я избегне", заяви лидерът на страната на политическо събрание миналия месец, съобщава държавната медия KCNA.

Ако се стигне до война, целта на страната ще бъде "окупиране, потискане и отвоюване на Република Корея и подчиняването ѝ на територията на републиката", каза той, имайки предвид Южна Корея.

Мащабната промяна в политиката на страната, която разполага с ядрено оръжие, дойде заедно със залп от оръжейни тестове, обстрел на морска буферна зона и призиви от страна на върховния ръководител към Северна Корея да ускори подготовката за война в отговор на "конфронтационните ходове" на САЩ.

Събитията предизвикват загрижеността на международната общност и дебат между опитни наблюдатели за намеренията на лидера на тайния режим в страната.

"Не знаем кога и как Ким планира да дръпне спусъка, но опасността вече е далеч отвъд рутинните предупреждения във Вашингтон", пишат експертите Робърт Карлин и Зигфред Хеклер в изданието "38 North", цитирани от Си Ен Ен.

Те допускат, че Ким Чен Ун е взел стратегическо решение да започне война.

Много други наблюдатели не са съгласни и твърдят, че 40-годишният лидер знае добре, че всеки голям военен ход срещу Южна Корея и нейния съюзник САЩ може да ускори падането на собствения му режим, допълва Си Ен Сн.

Но и тези наблюдатели предвиждат година на засилена агресия и изразяват загриженост относно риска от ескалация на военните действия на Северна Корея, който може да доведе до военен конфликт на територията на Корейския полуостров, повишавайки риска, макар и далечен, от ядрен конфликт.

"Ситуацията на Корейския полуостров навлезе в много критична фаза", казва Еул-Чул Лим, директор на Севернокорейския изследователски център в Института за далекоизточни изследвания (IFES) на университета "Кюннам" в Сеул.

"Като се има предвид високото ниво на взаимно напрежение, има вероятност от случаен конфликт поради недоразумения, погрешни преценки и погрешни възприятия", добавя той.

Ким е известен със своите провокации и в последните години сигнализира за предстояща промяна в политиката по отношение на Южна Корея.

Експертите обаче смятат, че промените сега вероятно се дължат на нарастващите опасения на Ким, тъй като Южна Корея и Съединените щати засилват съвместните военни учения и взаимната си координация. Новооткритата увереност на севернокорейският лидер вероятно е свързана с променящия се геополитически климат, който привлече Пхенян по-близо до ключовия му партньор - Москва.

В продължение на десетилетия правителствата от двете страни на разделения Корейски полуостров твърдяха, че са членове на едно и също семейство с крайната цел мирно обединение. Двете страни са откъснати една от друга от 1953 г., когато примирието слага край на Корейската война.

"Ким Чен Ун сега казва, че на Южна Корея вече не се гледа като на друга Корея. На Южна Корея се гледа като на напълно чужда сила", казва Едуард Хауъл, преподавател по политика в Оксфордския университет в Обединеното кралство, който се фокусира върху Корейския полуостров.

Прекласифицирането на Южна Корея като вражеска държава според експертите позволява на Ким да оправдае продължаващото натрупване на своя ядрен и ракетен арсенал и задържането му над Сеул, който възприе по-твърда линия срещу Пхенян при президента Юн Сук Йол.

Въпреки тежките международни санкции, Ким продължи да изгражда този арсенал през последните години, фокусиран върху разработването на оръжия, способни да ударят не само Южна Корея и Япония, но и американската територия - способности, които той смята за съществени за възпиране на потенциална атака и осигуряване на оцеляването на режима му.

От 2022 г. Ким повтаря, че основната точка на ядрения му арсенал е "да възпира войната", но също така повишава потенциала ядрените оръжия да бъдат използвани за противодействие на усилията за нарушаване на "фундаменталните интереси" на Севера.

Севернокорейският лидер може също така да се чувства по-уверен в арсенала си и възможностите си, докато наблюдава променящия се глобален пейзаж.

Според експертите Ким вижда САЩ, чието влияние е подложено на изпитание в условията на конфликтите от Украйна до Близкия изток – и възхода на Китай, заобиколен от процъфтяваща коалиция от страни, включително Русия и Иран, всички в противоречие със Запада.