Първият текст на Глиги от Украйна - специално за OFFNews

Иван Калчев-Глиги, който е известен от гражданските протести у нас, замина за Украйна, за да се включи към чуждестранния легион. Днес той изпрати първия си текст за OFFNews. Неговото заглавие е:

Два кадъра от войската

Кадър 1

България, края на 90-те. Зима. Отивам да видя един приятел, който служи в ултра-мега-хипер секретното ракетно поделение близо до София с ракети, кръстени на марка лепило, където през соца даже не давали да минаваш по пътя с фотоапарат. Слизам от влака, отивам на КПП-то, питам дали може да се видя с приятеля. Отговарят ми: ми защо го търсиш тука, той е в кръчмето на гарата.

Връщам се на гарата. Пием евтина водка в пластмасови чашки. Става тъмно, тръгвам да си ходя с влака. "Няма да си ходиш, отиваме на пицария!" Колко му е - отиваме. Пием бира. Затварят пицарията. Тръгвам да си ходя на стоп. "Няма шанс, идваш в поделението да си допием".

Не ми трябва дълго убеждаване, прекарват ме през дупка в оградата и сме в поделението. Като за 90-те, условията са гъзарски. Войниците по няколко в стая, по стените ламперия.

Вадят ракия. Пием. Пием още. Пеем македонски песни, още преди цигуларят да почне да ги изпълнява. Пак пием.

Някъде към 3 през нощта вратата на стаята се отваря. Аз съм точно срещу вратата, с пусната дълга коса и краката вдигнати на масата. Насреща ми - някакъв шапкар, на щайга.

"Купонче ли си правите, ракия имате ли?" А всичките бутилки с ракия магически са изчезнали от масата. "Съвсем не, само джин."

"Пфу, жалко." И в този момент успява да ме фокусира. "А този какъв е?" Аз се панирам.

"Откъде го вкарахте?"

"През оградата."

Вече с крясък : "Аз колко пъти съм ви казвал, като вкарвате хора, да е през КПП-то, да не искате да застреляме някого?" И с по-спокоен тон "Утре да е тръгнал преди сутрешната проверка."

Изнасям се преди изгрева, с мисълта, че толкова казарма ми стига.

Кадър 2

Украйна, 2022. Зима. В чуждестранния легион съм. Условията са по-добри от много от хотелите, в които съм отсядал.

На опашката за закуска зад мен някакъв се провиква на американски английски: "А вие осъзнавате ли, че сме в най-силната армия на света?"

Прав е. Тук са всички етнически групи и нации. Всички. От монголеца с традиционна конусовидна шапка, през всички славянски народи, западноевропейци и американци, до австралийците.

И всички занятия. Бизнесмен. Дърводелец. Инструктор в морската пехота на САЩ. Маркетинг специалист. Ракетчик от Бундесвера. Счетоводител.

Американецът продължава: "Няма случай в историята, когато робите да са победили свободните." Пак е прав, и продължава: "Аз се бия заради дядо ми, който е убит от червената армия в Полша."

Друг продължава: "И моят, в Унгария". А грузинецът на леглото под моето има жена и дъщеря в Херсон, който е окупиран. Грузинците си имат тяхната причина.

Ние - че сме следващата цел.

Не знаем колко от Украйна ще падне жертва и колко малчики ще наторят украинския чернозем. Юношите не трябва да воюват, в съвременната война те нямат нито опита, нито уменията, нито психиката за това.

Тук няма страхливи новобранци. Средностатистически - мъже, чиито деца са вече големи. Няма по-голяма сила от мъж, бранещ свободата, и майка, бранеща децата си. Този път войната е между целия свободен свят и империята на злото.