NYT в репортаж от Дамаск: Взривове в нощта, миризма и поток от сирийски жертви
Още преди настъпването на зората хиляди хора постъпиха в болниците в Дамаск часове след падането на първите ракети. Телата им се извиваха в конвулсии, а от устите им излизаше пяна. Зрението им бе замъглено, много от тях не можеха да дишат, разказва репортажът. Публикуваме го със съкращения:
На разпространена от сирийската опозиция снимка можеха да се видят човешки тела. Според бунтовниците хората са загинали от атаката край столицата Дамаск.
Претоварените лекари работеха на страхотни обороти, като инжектираха пациентите с единствения наличен антидот - атропин, надявайки се да противодействат на атаката върху нервната система, причинена от предполагаемо химическо оръжие. Тъй като потокът от пациенти не секваше, само за няколко часа атропинът свърши.
За да бъде избегнат допълнително отравяне, лекарите събличаха новодошлите по бельо и ги обливаха с вода преди да ги допуснат в сградите.
Не спираха да пристигат нови и нови пациенти. Лекар от град Кафар Батна оприличи сцената на филм на ужасите. Коли докарваха цели семейства - бащи, майки и деца - всички мъртви.
Скоро докторите се изправиха пред нов проблем: къде да сложат труповете. Някои бяха покрити с блокове лед заради лятната жега, други увити в бели чаршафи и подредени в редици, така че семействата да могат да ги разпознаят.
Едва часове по-късно държавниците във Вашингтон щяха да се събудят в сряда сутрин и да научат за мащабите на масовото поразяване. Президентът Обама, който наскоро се завърна от едноседмична ваканция и бе планирал да прекара спокоен ден в Белия дом преди да отпътува на двудневна обиколка с автобус през щатите Ню Йорк и Пенсилвания, бе информиран за атаката същата сутрин в Овалния кабинет по време на редовния му брифинг с разузнаването.
Малко преди обяд Белият дом излезе с предпазливо публично изявление, но президентът и съветниците му по националната сигурност бяха напълно наясно с неотложността и грандиозните размери на случилото се: най-голямото масово убийство в сирийската гражданска война и, както изглежда, най-смъртоносната атака с химическо оръжие откакто войската на Саддам Хюсеин изби хиляди кюрди с газ зарин в последните дни на Ирано-иракската война през 1988 г. Този факт се потвърждава от разказите на над дузина активисти, бунтовници и лекари в засегнатите райони, както и от прегледа на над 100 видеоклипа и снимки на последиците.
Един американски президент, който отчаяно се опитваше да не въвлича САЩ в нова война в Близкия Изток, сега претегля възможността за военна намеса в Сирия мотивирайки се със собственото си твърдение, че мащабните удари с химически оръжия ще са "червената линия", която би накарала Вашингтон да отговори.
Правителството на Асад многократно отрече употребата на химическо оръжие и обвинява бунтовниците за атаките. Но западните нации твърдят, че разполагат със солидни доказателства за използвано от сирийското правителство химическо оръжие поне на два пъти преди миналата сряда. А запасите от атропин в контролираните от бунтовниците райони около сирийската столица свидетелстват за повтаряща се, макар и не многократно, употреба на реактиви като тактическо оръжие във водената улична война на изтощение, коментират бунтовници и медици.
Последната атака причини такъв хаос сред жителите, че броят на загиналите още не е ясен, а много хора още не знаят какво се е случило с техни роднини.
“Това са братовчедите ми", казва човек, заснет в кратко видео от град Хамурийе, и сочи положените на земята тела на мъж и неговите две деца.
“Все още не съм открил останалите - петима или шестима", казва мъжът.
С падането на нощта разпознатите тела бяха погребани в архипелаг от нови масови гробове. Преди да ги положат там, активисти слагат на челата на загиналите номера и ги заснемат - в случай, че по-късно близките ги потърсят.
Започна малко след 2 през нощта.
Тези, които са чули експлозиите и оцелели след тях, разказаха, че са били изненадани от звука. Описаха го "като избухване на резервоар с вода" или "отваряне на бутилка с Пепси".
После дошла миризмата, която горяла очите и гърлата. Като лук или хлор.
Ефектите дошли веднага и били опустошителни.
По време на ударите, няколко часа преди сутрешната молитва, повечето хора още спели в домовете си. Пуснатото от ракетите вещество над предградията от двете страни на Дамаск убило много хора още преди да успеят да станат от леглата си.
Най-смъртоносна била атаката в сърцето на района, наречен Източна Гута, разположен североизточно от Дамаск. Малко след началото на атаките бунтовниците разпространили новината, крещейки "Химическа атака!" по уоки-токита, докато високоговорителите по минаретата призовавали жителите да бягат и да търсят свеж въздух на покривите на къщите си.
Както в много населени с бунтовници райони, жителите са свикнали да реагират при атаки от страна на правителството. Развитият им инстинкт обаче този път увеличил броя на жертвите. Според местни лекари някои хора потърсили убежище в мазетата, където газът се бил натрупал и ги задушил. Медици и фотографи, свикнали да реагират бързо и да се отзоват мигновено на мястото на атаката, също били покосени от газа.
Подобни атаки изглежда нямат за цел да убият бунтовници, а да всеят ужас сред цивилните им поддръжници в стратегически райони, които силите на Асад не са успели да покорят.
“Знаят, че синовете са на фронтовите линии. Когато ударят семействата им, те ще се завърнат да проверят как са и ще бъдат по-лесно превземаеми", казва активист на име Фирас.
Според някои военни анализатори очевидната химическа атака е част от по-мащабна операция на силите на Асад, които искат да изтръгнат от бунтовниците контрола върху районите около Дамаск.
Активистът Фирас разказва, че пътувал към вкъщи с приятели, когато научил за атаката през уоки-токито си. Обзел го ужас, тъй като никой не знаел точно кои райони са били атакувани и докъде се е разпространил газът. Покрили устите и носовете си с мокри парцали и с бърза скорост напуснали града, отправяйки се към полева болница.
Почти седмица след атаката местен лекар разказва, че хората постоянно го питат къде да спят, за да се предпазят от нови атаки. Някои още търсят свои роднини, дори деца, които непознати са взели виждайки, че родителите са загинали.