OffNews.bg

Няма да живеем с ядрена заплаха, ще действаме: ще взриви ли мира в Близкия Изток проектът на ЕС за сделка с Иран

Сериозно напрежение породи предложеното от Европейския съюз ядрено споразумение с Иран срещу вдигане на санкции. Вчера министър-председателят на Израел Яир Лапид го нарече "лошо", обяви, че ако бъде сключено, то не задължава с нищо Израел и заяви готовността на държавата да се защити.

На пресконференция за чуждестранните кореспонденти в Йерусалим той заяви:

Преди седмица ЕС направи т. нар. „окончателно предложение“ на Иран за връщане към ядреното споразумение (бел. ред. от 2015 г.). Те заявиха, че то е (най-доброто, което могат да предложат - бел. ред.): "приемате го или отказвате". Иранците, както винаги, не казаха НЕ. Те казаха: „Да, но...“ и изпратиха свой проект с промени и искания. Оттогава имаше още обсъждания по този въпрос. Иранците отново отправят искания. Преговарящите са готови да направят отстъпки, отново.

Това не е първият път, когато това се случва. Страните от Запада очертават червена линия, иранците я пренебрегват и червената линия се премества. Ако иранците не приемат предложеното споразумение, защо светът не отказва (да преговаря с тях - бел. ред.)?

На масата точно сега има лошо споразумение. То би дало на Иран 100 милиарда долара на година. С тези пари няма да се построят училища или болници. Тези 100 милиарда долара годишно ще бъдат използвани за подкопаване стабилността на Близкия Изток и за разпространяване на терор по света. Тези пари ще финансират Революционната гвардия. Те ще финансират (ислямските милиции - бел. ред.) Басидж, които потискат иранския народ. Те ще финансират повече нападения срещу американски бази в Близкия Изток. Те ще бъдат използвани за укрепване на „Хизбула“, „Хамас“ и „Ислямски джихад“. Тези пари ще отидат при хора, които се опитват да убият автори и мислители в Ню Йорк. И, разбира се, те ще бъдат използвани за иранската ядрена програма.

Израел не е срещу споразумение по принцип. Ние сме срещу това споразумение, защото то е лошо. Защото точно сега то не може да бъде прието по начина, по който е написано. Според нас то не отговаря на стандартите, поставени от самия президент Байдън (американският президент Джо Байдън - бел. ред.): да се предотврати превръщането на Иран в ядрена държава.

Това споразумение застрашава независимостта на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). То оказва огромен политически натиск върху нея да приключи случаи, без да завърши професионално разследванията. Тази седмица Рафаел Гроси – генералният директор на МААЕ – беше попитан дали получава достатъчно добри отговори от иранците по тези случаи. Ето какво каза той:

„Категорично не. Досега Иран не ни е дал технически достоверни обяснения, от които се нуждаем, за да обясним произхода на много следи от уран... Нека получим обяснение: ако там е имало ядрен материал, къде е той сега?“.

Как е възможно да сключиш споразумение с Иран, когато органът, който отговаря за контрола на споразумението, казва това?

Как е възможно да сключиш споразумение с иранците, което да им даде сто милиарда долара годишна награда за нарушаване на всички техни ангажименти?

Мащабното премахване на санкции за сектори като банковия, наложени над финансови институции, които са обявени за подкрепящи тероризма, означава, че иранците няма да имат никакъв проблем да перат пари.

Иран ще помага на други нации, изправени пред санкции, да ги избягват. Те ще могат да създадат директен път за финансиране на тероризма.

Водим открит диалог с американската администрация по всички въпроси, по които нямаме съгласие.

Оценявам готовността им да ни чуят и да работим заедно: Съединените щати са и ще останат нашият най-близък съюзник и президентът Байдън е един от най-добрите приятели, които Израел някога е имал.

През последните няколко дни говорих с президента на Франция и с канцлера на Германия. Имаме близък и почти всекидневен диалог с Великобритания.

Казах им, че тези преговори са достигнали точка, в която трябва да спрат и да кажат ДОСТАТЪЧНО.

Всичко това е било казано, направихме го ясно за всички: ако се сключи споразумение, то не задължава Израел. Ние ще действаме, за да предотвратим превръщането на Иран в ядрена държава.

Не сме готови да живеем с ядрена заплаха над главите си от екстремистки, насилствен ислямистки режим.

Това няма да се случи.

Защото ние няма да позволим да се случи.

Благодаря Ви.

Острата реакция на премиера Лапид след продължителни преговори, довели до предложения текст. Преди месец ръководителят на външната политика на Евросъюза Жозеп Борел го представи чрез статия във "Файненшъл таймс" с думите, че "този текст представлява възможно най-добрата сделка, която аз, в качеството си на координатор на преговорите, считам за изпълнима. Той не е съвършено споразумение, но разглежда всички съществени елементи и включва трудно постигнати компромиси от всички страни". В отговор главният преговарящ на Иран по ядрените въпроси Али Багери написа: "Координаторът сподели идеите си за приключване на преговорите. Ние също имаме собствени идеи, както по същество, така и по форма, за приключване на преговорите, които ще бъдат споделени".

Опитът за връщане към споразумението от 2015 г., с което бяха облекчени санкции срещу Иран в замяна на ограничаване на ядрената му програма и гаранции, че няма да се разработи ядрено оръжие, бе блокиран с едностранното оттегляне на САЩ през 2018 г. при президента Доналд Тръмп. Тогава Вашингтон отново наложи икономически санкции и Иран спря да спазва поети ангажименти. През април 2021 г. започнаха разговори във Виена за подновяване на споразумението (официално Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), но те бяха в застой от март заради различията между Техеран и Вашингтон. Двете страни преговаряха чрез ЕС. Преди месец Борел изрази опасения, че ако предложеното от ЕС споразумение бъде отхвърлено, "рискуваме да се стигне до опасна ядрена криза" и подчерта: "Наша обща отговорност е да сключим споразумението".

Сега думата има Вашингтон. Днес израелски медии пишат, че премиерът Лапид очаква да разговаря по темата с американския президент Байдън през идните дни, като се позовават на източници от Белия дом.