Нечовешки мъчения и побои над палестинци в израелска полева болница

Медицински работници разказват пред Би Би Си за ужасяващо насилие над палестинци, задържани в Газа - те редовно са били оковавани за болничните легла, със завързани очи, понякога голи, и принуждавани да носят памперси - практика, която според един от медиците е равносилна на изтезание.

Един от подателите на сигнали подробно описва как процедурите в една военна болница "рутинно" се извършват без обезболяващи, което причинява нетърпима болка на задържаните.

Друг казва, че болкоуспокояващите са били използвани "избирателно" и "в много ограничена степен" по време на инвазивна медицинска процедура в държавна болница. На тежко болни пациенти се отказвало подходящо лечение поради несъгласието на държавните болници да ги лекуват.

Един от задържаните, отведен от Газа за разпит от израелската армия и по-късно освободен, разказва, че кракът му е трябвало да бъде ампутиран, тъй като му е било отказано лечение на инфектирана рана.

Старши лекар, работещ във военната болница, която е в центъра на обвиненията, отрича ампутациите да са пряк резултат от условията в нея, но описва оковите и другите ограничителни средства, използвани от надзирателите, като "нечовешко отношение".

Израелската армия заяви, че задържаните в лечебното заведение са третирани "по подходящ и внимателен начин".

И двамата медици, които са пожелали да останат анонимни, са били на позиции, на които са оценявали медицинското обслужване на задържаните. Техните разкази са подкрепени от доклад, публикуван през февруари от организацията "Лекари за правата на човека в Израел", в който се казва, че израелските граждански и военни затвори са се превърнали в "апарат за отмъщение и реванш" и че човешките права на задържаните се нарушават.

Притесненията за лечението на болни и ранени задържани са насочени към военната полева болница във военната база Сде Тейман в Южен Израел. Полевата болница е създадена от израелското здравно министерство след нападенията на "Хамас" специално за лечение на задържани от Газа, след като някои държавни болници и персонал отказват да лекуват пленници след атаката на ислямисткото движение.

Оттогава израелските сили са заловили много хора от Газа и са ги отвели в бази като "Сде Тейман" за разпит. Заподозрените, че се сражават за "Хамас", се изпращат в израелски центрове за задържане, а много други се освобождават обратно в Газа без обвинение.

Армията не публикува подробности за задържаните лица.

С белезници и превръзка на очите

Пациентите в болницата "Сде Тейман" са държани със завързани очи и постоянно приковани към леглата си с белезници за четирите си крайника, според няколко медици, отговарящи за лечението на пациентите там. Освен това те са принудени да носят памперси, вместо да ползват тоалетна.

Израелската армия заяви, че оковаването на задържаните в болницата "Сде Тейман" се "разглежда индивидуално и ежедневно и се извършва в случаите, когато рискът за сигурността го изисква". Памперси се използват "само за задържани, които са претърпели медицински процедури и не могат да се движат".

Свидетели, сред които и старшият анестезиолог на лечебното заведение Йоел Дончин, твърдят, че използването на памперси и белезници е повсеместно.

"Армията създава условия пациентът да бъде 100% зависим, като бебе. Вие сте с белезници, вие сте с памперси, имате нужда от вода, имате нужда от всичко - това не е хуманно", казва той.

Д-р Дончин заяви, че не се прави индивидуална оценка на необходимостта от ограничителни средства и че дори пациентите, които не могат да ходят - например тези с ампутирани крака - са приковани с белезници към леглото. Той определи тази практика като "глупава".

Двама свидетели от заведението в първите седмици на войната в Газа посочват, че пациентите там са били държани голи под одеялата.

Един от лекарите е категоричен, че продължителното приковаване с белезници към леглата причинява "огромно страдание, ужасно страдание", описвайки го като "мъчение" и казвайки, че пациентите започват да усещат болка след няколко часа.

Други говорят за риск от дългосрочно увреждане на нервите.

Кадри на задържани в Газа, освободени след разпит, показват наранявания и белези по китките и краката им.

Миналия месец израелският вестник "Хаарец" публикува твърденията на лекар от затвора "Сде Тейман", че на двама затворници е извършена ампутация на крака заради наранявания от белезници. Според изданието твърденията са изложени в писмо, изпратено от лекаря до министри и главния прокурор, в което подобни ампутации са описани като "за съжаление рутинно събитие".

Би Би Си не е успяла да провери това твърдение по независим начин.

Д-р Дончин изтъкна, че ампутациите не са били пряк резултат от белезниците и са свързани с други фактори - като инфекция, диабет или проблеми с кръвоносните съдове.

Според израелските медицински изисквания никой пациент не трябва да бъде ограничаван, освен ако няма конкретна причина за това, свързана със сигурността, и че трябва да се използва минималното ниво на ограничаване.

Ръководителят на Съвета по медицинска етика на страната Йоси Валфиш обяви след посещение на място, че всички пациенти имат право да бъдат лекувани, без да им се поставят белезници, но че безопасността на персонала има предимство пред други етични съображения.

"На терористите се оказва подходящо медицинско лечение, като целта е да се сведат до минимум белезниците и да се запази безопасността на лекуващия персонал", пише той.

Много жители на Газа, задържани от израелската армия, се освобождават без обвинение след разпит.

Д-р Дончин заяви, че оплакванията на медицинския персонал във военната болница "Сде Тейман" са довели до промени, включително преминаване към по-хлабави белезници. Той допълни, че настоява охранителите да свалят белезниците преди всяка хирургическа процедура.

"Не е приятно да се работи там. Знам, че е в разрез с етичния кодекс да лекуваш човек, окован с белезници в леглото. Но каква е алтернативата? По-добре ли е да ги оставим да умрат? Не мисля така", посочи той.

Докладите обаче сочат, че отношението на медицинския персонал към задържаните варира в широки граници както във военните, така и в гражданските болници.

Нетърпима болка

Свидетел, работил в полевата болница "Сде Тейман" през октомври, малко след атаките на "Хамас" срещу Израел, описва случаи, при които на пациентите са давани неадекватни количества болкоуспокояващи, включително и анестетици. По думите му веднъж лекар е отказал да даде болкоуспокояващи на възрастен пациент, докато са отваряли скорошна инфектирана рана след ампутация.

"[Пациентът] започна да трепери от болка и аз спрях и казах: "Не можем да продължим, трябва да му дадете аналгитици", каза той.

Колегата му отговорил, че е твърде късно да го направи.

Свидетелят твърди, че подобни процедури "рутинно се извършват без анестезия", което води до "нетърпима болка".

При друг случай заподозрян боец на "Хамас" го помолил да повлияе на хирурзите, за да му дадат повече морфин и анестетик по време на многократни операции. Съобщението било предадено, но заподозреният отново дошъл в съзнание по време на следващата операция и изпитвал силна болка. Както свидетелят, така и други негови колеги са имали усещането, че това е било умишлен акт на отмъщение.

В отговор на тези твърдения армията заяви, че насилието над задържани е "абсолютно забранено" и че редовно инструктира силите си за поведението, което се изисква от тях. Всякакви конкретни данни за насилие или унижение щели да бъдат разгледани.

Втори информатор заяви, че ситуацията в "Сде Тайман" е само част от проблема, който обхваща и държавните болници. За да не се разкрива самоличността му, условно е наречен Йони.

Според него в дните след атаките на 7 октомври болниците в Южен Израел са били изправени пред предизвикателството да лекуват както ранени бойци, така и ранени жертви, често в едни и същи спешни отделения.

"Напрежението беше изключително голямо. Болниците бяха претоварени, както психологически, така и по отношение на капацитета им. Имаше случаи, в които чух персоналът да обсъжда дали задържаните от Газа трябва да получават болкоуспокояващи. Или начини за извършване на определени процедури, които могат да превърнат лечението в наказание", разказва той.

Подобни разговори не са били необичайни, макар действителните случаи да изглеждат много редки.

"Известен ми е случай, при който болкоуспокояващи са били използвани избирателно, по много ограничен начин, по време на процедура. Пациентът не получи никакво обяснение за случващото се. Така че, ако се събере [това], че някой се подлага на инвазивна процедура, която включва дори разрези, и не знае за това, и е със завързани очи, тогава границата между лечение и изтезание изтънява", казва той.

Би Би Си е помолила Министерството на здравеопазването да отговори на тези твърдения, но то я насочва към IDF.

Йони каза също, че полевата болница в "Сде Тейман" не е оборудвана за лечение на тежко ранени пациенти, но че някои от задържаните там през първите месеци на войната са имали пресни огнестрелни рани в гърдите и корема. Той допълва, че поне един тежко болен мъж е бил държан там поради отказа на държавните болници да го приемат, като добави, че лекарите в базата са "разочаровани" от ситуацията.

Суфиан Абу Салах, 43-годишен таксиметров шофьор от Хан Юис, е един от десетките мъже, задържани по време на набезите на израелската армия и отведени във военна база за разпит. Той разказва, че войниците са го пребили по време на пътуването, както и при пристигането в базата, където му е било отказано лечение на лека рана на крака, инфектирана впоследствие.

"Кракът ми се инфектира, посиня и стана мек като гъба", разказва той.

След една седмица охраната го отвежда в болница, като по пътя го налага по ранения крак. Две операции за прочистване на раната му не дават резултат.

"След това ме заведоха в държавна болница, където лекарят ми даде две възможности: кракът ми или животът ми", твърди той.

Избрал да живее. След като ампутирали крака му, той бил изпратен обратно във военната база, а по-късно върнат в Газа.

"Този период беше психическо и физическо мъчение. Не мога да го опиша. Бях задържан с два крака, а сега имам само един. От време на време плача", казва мъжът.

ЦАХАЛ не отговори на конкретните твърдения за отношението към Суфиан, но заяви, че твърденията за насилие спрямо него по време на ареста или задържането му "не са известни и ще бъдат разгледани".

В дните след нападението на 7 октомври Министерството на здравеопазването на Израел издаде директива, според която всички задържани в Газа трябва да бъдат лекувани във военни или затворнически болници, като полевата болница "Сде Тейман" беше създадена специално, за да изпълнява тази роля. Решението беше подкрепено от много представители на израелското медицинско съсловие, като Йоси Валфиш го похвали като решение на "етична дилема", което ще премахне отговорността за лечението на "терористите на "Хамас" от системата на общественото здравеопазване.

Други призоваха за закриване на "Сде Тейман", като определиха ситуацията там като "безпрецедентно ниско ниво за медицинската професия и медицинската етика".

"Опасявам се, че това, което правим в "Сде Тейман", няма да позволи връщане назад. Защото нещата, които преди ни изглеждаха неразумни, ще ни изглеждат разумни, когато тази криза приключи", е категоричен лекарят.

Анестезиологът Йоел Дончин разказва, че медицинският персонал в полевата болница понякога се събира, за да плаче заедно заради ситуацията там.

"В момента, в който нашата болница се затвори, ще празнуваме", казва той.