Не стреляй! Наши сме! - Как умря и защо не получи почести руският герой Леванков
В началото на войната руските медии и социалните мрежи разпространиха историята на руски войник, който уж спасил украинска жена от куршумите на украинските въоръжени сили с цената на собствения си живот.
Тогава руските медии определиха постъпката му като героизъм, но също така името на героя не бе съобщено. Убитият войник бе погребан набързо и без почести.
Журналистката от проекта "Вьорстика" Лиза Павлюцки откри героинята на тази история. Това е жителката на Харков Каролина Перлифон. Историята, която тя разказва, се различава от версията на кремълската пропаганда.
Според момичето по нея и майка ѝ са стреляли не украински, а руски военни. Двама войници се опитват да им помогнат, но единият от тях е убит от своите, другият е ранен, а майката на Каролина е убита при престрелката.
"Не стреляй! Наши сме!"
На 25 февруари 29-годишната жителка на Харков Каролина Перлифон сподели в своя Instagram как е попаднала под обстрел. Ден по-рано, на 24 февруари, тя и майка ѝ напускат къщата си на село, за да изтеглят пари и да напазаруват хранителни продукти. На връщане се оказва, че руските военни са блокирали пътя, който води обратно.
"Започнаха да стрелят по колата ни", пише Перлифон. - "Завихме в задънена улица и изскочихме навън." В този момент двама руски войници се приближават до тях и им казват да се скрият зад бетонните блокове наблизо. Четиримата се скриват в това скривалище за 15-20 минути, но след това започва обстрел и по него.
"Майка ми беше простреляна в ръката - чух я да крещи от болка", спомня си Каролина. - И в това време единият от войниците ме повали на земята и многократно извика: "Не стреляйте! Това са наши хора!".
Започва силен обстрел. Мъртвият войник падна върху мен. Вторият също бе прострелян. А майка ми мълчи. Ставам и разбирам, че тя е мъртва. Тя бе простреляна в главата. Останах сама."
Около час и половина по-късно, когато стрелбата утихнала, Каролина излязла от скривалището. Тя помогнала на втория ранен руски военнослужещ да се качи в колата си, отвела го на безопасно място и извикала линейка. Тялото на майка ѝ е оставено да лежи край пътя в покрайнините на Харков, а заедно с него и тялото на загиналия руснак, спасил момичето.
"За малко не е станал жертва на фейк"
На следващия ден, 25 февруари, Каролина се връща на мястото на обстрела.
"Украинската армия вече е била там, проучвала е района. Дойдохме да вземем тялото: там беше тялото на майка ми, тялото на този руски войник", разказва тя. Каролина не знае името му, той ѝ го казал, но тя била твърде напрегната, за да го запомни.
Перлифон заснема видеоклип на починалия и го публикува в своя Instagram. След това руските медии и блогове започват да съобщават за постъпката на руския войник, като се позовават на публикацията на момичето. Но в тяхната интерпретация историята е значително променена.
"Ридус" съобщава, че мъжът е загинал, "защитавайки две украинки от ВСУ". URA.RU пише, че починалият военен "за малко не е станал жертва на фейк". Медиите обясняват, че украинката е "подвела читателите", като е казала, че е била обстрелвана от руски войници, разсъжденията на руските журналистите са, че тъй като тя е била спасена от руснак, няма как по тях да са стреляли други руснаци. Същата версия е представена на читателите от LIFE и Телаграм канала "Операция Z".
Седмица по-късно и телевизия Цариград също разказва за подвига на "неизвестния войник". В статията се казва, че той е "прикривал две украински жени", които са били подложени на "масиран артилерийски удар от страна на украинските въоръжени сили". Според журналистите от медията Каролина е объркала украинските войски с руските, защото "от много години националистите обработват украинския народ с антируска пропаганда".
Във всички публикации се описва подробно как Перлифон се е объркала, но никъде не се съобщава как се е казвал войникът, който я е спасил, нито какво се е случило с тялото му след това.
След материалите за "грешката" на Каролина започват да се появяват гневни коментари по неин адрес. Например: "Един руски военен ти е дал живота си, не те ли е срам да обвиняваш! Руснаците никога не биха застреляли собствените си хора!".
Седмица и половина по-късно Службата за сигурност на Украйна публикува видеозапис от разпита на Валерий Василиев, оцелелият военен, който се е укривал заедно с Каролина и майка ѝ. В показанията си той потвърждава версията на Перлифон, че руските войски са обстрелвали цивилното население.
Валерий Василиев.
По думите му на 24 февруари той и колегите му войници се намирали на околовръстния път на Харков и заместник-командирът дал заповед на войниците да блокират пътя.
"Но цивилните организираха нещо като бунт", казва той. - "Казаха ни, че трябва да отидем там, да ги накараме да си идат вкъщи. На заместник-политическия офицер му омръзна и той нареди да се стреля по цивилните. Когато стреляха, колите се обръщаха и потегляха."
Публикуваният запис на разпита най-накрая разкрива името на войника, спасил Каролина. Оказва се, че той се нарича Иван Леванков и е с чин лейтенант. Василиев обяснява, че когато започнал обстрелът, той и Леванков решили да помогнат на двете жени да излязат от колата и да се скрият.
"След около двайсет минути подполковникът забеляза, че аз и лейтенанта сме отишли да спасяваме цивилните" - разказва Василев, - "и даде заповед да стрелят по мен, по лейтенанта и по тях".
Първоначално лейтенантът е улучен в каската, но тя не е пробита. След това в сънната артерия и умира. След това застрелват майката.
"Тя също загина заедно с лейтенанта", казва руският войник.
Не е известно къде се намира Василиев в момента. Той не фигурира в първия списък на руските военнопленници, публикуван на 4 март от Антон Геращенко, съветник на украинския вътрешен министър. Уебсайтът Okkupant, създаден от украинския Съвет за национална сигурност и предоставящ информация за руски военнопленници, вече е недостъпен.
Тихо сбогуване
В Русия името на загиналия войник е споменато за първи път едва три месеца по-късно. На 20 юни шумячкият областен вестник "Заурожай" съобщава в социалните мрежи за погребенията на двама военнослужещи в Смоленска област. Един от тях е Леванков. В известието не е посочена датата на смъртта му и не е споменато извършеното от него деяние. В него се казва само, че е загинал "при изпълнение на бойни задачи, като е изпълнил военния си дълг докрай".
Вестникът не е публикувал информация за Леванков на официалния си уебсайт. Публикацията на изданието в мрежата ВКонтакте за него е дълга 1010 знака. Текстът съдържа кратка биография на Леванков:
"Той се справяше добре в училище, след което постъпи във Военната академия за противовъздушна отбрана в Смоленск, а след завършването си служеше във военна част № 29760 в Луга. Преживяват го майка му и сестра му в Русия: Ирина Леванкова, 44 г., и Мария Леванкова, 15 г."
Шумячи е родното място на военнослужещият Леванков. Това е малко руско селище на границата с Беларус, на 140 км от Смоленск, областния център на областта. Стар междуградски автобус изминава разстоянието от автогарата в Шумячи до Смоленск за три часа.
На гробището на селото има около десетина пресни гроба с нови траурни венци. До един от гробовете са поставени венци от Министерството на отбраната и администрацията на окръг Шумячки. Иван Леванков е погребан точно тук на 18 юни. На кръста е отбелязана датата на смъртта му - 24 февруари 2022 г. Така че организаторите на погребението са знаели точно кога е починал Леванков. Не е известно обаче дали са били информирани за обстоятелствата на смъртта му.
"Вьорстка" се опита да се свърже със семейството на загиналия военнослужещ. Майка му Ирина прочита съобщението на журналиста от медията във "ВКонтакте" и не отговаря. Сестрата Мария е ограничила списъка на хората, които могат да й пишат.
Само един от роднините на войника е влязъл в диалог с журналиста, разследващ темата. Той обяснил, че не е присъствал на погребалната церемония и че не знае подробности.
Освен това приятел на починалия Леванков казва, че известно време не са го смятали за мъртъв.
"Не знам много за него, но чух, че е служил в Украйна и е смятан за изчезнал", пише той. - Чух, че е открит мъртъв само чрез ДНК анализ."
Кой си спомня за Леванков
В Смоленск на погребенията на загинали военни обикновено присъстват представители на регионалните власти, а понякога и федерални и регионални служители и свещеници от Руската православна църква. В местните медии и социалните мрежи на регионалните епархии е прието да се говори за такива церемонии и да се изброяват високопоставени гости.
Според тези публикации от началото на "специалната операция" в региона са били погребани 14 души, сред които и Иван Леванков. Всеки от тях е описан подробно в местни публикации.
Например през април в Украйна загинаха петима войници от Смоленска област. Сред тях е и редник Денис Николаенков, който служи в 104-и гвардейски десантно-щурмови полк на 76-а гвардейска въздушнодесантна дивизия в Псков. Той е убит на 27 февруари в Буча. Всички граждани бяха поканени да се сбогуват с редник Николаенков. Информацията за церемонията беше публикувана предварително.
Друга жертва е старши лейтенант Алберт Кирилец. Заупокойната служба беше отслужена от Смоленския и Дорогобужски митрополит Исидор, а на церемонията присъстваха главният федерален инспектор на Смоленска област в Централния федерален окръг Юрий Стрелецки, председателят на Смоленската областна дума Игор Ляхов, бившият депутат от Държавната дума Олга Окунева и началникът на Смоленската Росгвардия Константин Зиков.
Смоленският митрополит погреба в Смоленската катедрала и полковник Иван Гришин, командир на 49-а зенитно-ракетна бригада от Смоленск. Прощалната служба на военнослужещия се състоя в Културния център Губернски. По-късно на името на Гришин е наречена улица в Смоленск.
По всичко личи, че лейтенант Иван Леванков не е бил погребан публично - няма официални съобщения и снимки за каквато и да е траурна церемония в пресата.
От местната администрация не знаят нищо за това какво е станало с него.
И все пак има хора, които помнят Иван Леванков и знаят за неговото дело. Вярно е, че те не са в Русия. "Той умря, като ни спаси", казва за него Каролина Перлифон от Харков. Тя смята, че в Русия погребението на военния не е било високопоставено, защото официалните лица не са искали да разгласяват обстоятелствата на смъртта му.
Каролина Перлифон с майка си Ирина, убита от руските нашественици в самото начало на войната.
"Този войник беше с нас", разсъждава тя - "и беше застрелян от своите. Така че, разбира се, за тях беше по-лесно да го погребат - и никой да не знае за това, нито да си спомня за него. И да кажем истината? Те никога няма да го признаят".
Ето и видео от интервю на Каролина Перлифон за Телеканал Дожд, в което дава подробности за тази история: