Не сме пили вода от вчера, имаме само дрехите на гърбовете си: майка и децата ѝ вървяха 10 часа, за да избягат от Палу
Стотици хора се трупат на летището край опустошения от цунами индонезийски град Палу с надеждата да избягат от глада, жажадата, мрака, руините и мъртвите тела, по улиците. В това време спасителите откриват нови и нови тела - днес потвърденият брой на жертвите достигна 1 347, при 844 съобщен последно преди дни.
Мощното земетресение (7.5 по Рихтер) край централния остров Сулавеси и последвалата 6-метрова вълна цунами погълнаха крайбрежния Палу миналия петък. Оцелелите му жители все още нямат течаща вода и ток. Напрежението и нуждите се увеличават все повече и повече. Полицаи пазят магазините от плячкосване. Вече им се е наложило да стреля със сълзотворен газ срещу хора, опитали да ограбят магазин.
В града започват да влизат хуманитарни конвои, ескортирани от полицаи и военни.
На фона на катастрофата в Индонезия, на същия остров Сулавеси днес изригна вулкан Сопутан. Засега властите не виждат това заплаха за спасителната операция - вулканът се намира на около 1000 км от Палу.
Бедстващите хора изминават десетки километри пеша, за да стигнат до летището на Палу с надеждата, че ще ги качат на самолет и ще ги изведат от мъртвия град. За тях вече няма значение къде ще отидат. В понеделник 3000 до 5000 души се струпаха на летището, надявайки се да успеят да се качат на някой от излитащите военни самолети.
"Бих взел самолет за където и да е. Чакам от два дни. Не съм ял, почти не съм пил вода", казва 44-годишен мъж пред Ройтерс.
"Нямахме чиста вода, нито храна. Всичко, което имахме, бяха дрехите на гърба ни", разказва Васлия, която тръгнала да търси помощ. Тя и младото ѝ семейство вървели повече от 10 часа през планините, за да стигнат до летището от разрушеното ѝ село. Децата ѝ не са пили вода от вчера. Тя чула, че военни излитат от летището и се присъединила към хилядите, които чакат там.
Всички искат да се махнат. Но повечето не могат и трябва да издържат още един ден без ток и с малко вода. На площада в Палу хората се редят на дълги опашки и търпеливо чакат да получат бутилка вода. А за част от тези, които чакаха на летището, бе организирано извеждането им от родния им град - сега злокобно място - с фериботи.