Не ние, а Русия трябва да промени нагласата си
С грубите си силови действия от последните години Русия имаше за цел да накара Запада да приеме претенциите ѝ. Но не ние следва да се нагаждаме към исканията ѝ - Русия трябва да промени мисленето си, пише Инго Мантойфел.
Съветът НАТО-Русия не случайно се събра веднага след срещата на Алианса във Варшава. Двете събития всъщност символизират „двойната стратегия” на НАТО към Русия: хем да се демонстрира военна сила, хем да се покаже готовност за диалог по различията между Запада и Русия.
Решението на НАТО да разположи войски в балтийските държави и в Полша дойде в отговор на надигащото се чувство за несигурност сред източноевропейските членки на Алианса. От тази гледна точка четирите батальона са правилен сигнал на солидарност с партньорите и в същото време - мярка за възпиране.
Как се стигна дотук
Тези 4 000 войника не са някакво „дрънкане на оръжие”. Защото ако действително искаше да застраши Русия откъм Балтийския регион, НАТО би трябвало да инвестира много по-големи капацитети. Остава да се надяваме, че Русия също трезво ще анализира решението и няма да се хвърли в нова спирала на въоръжаването.
НАТО ясно трябва да покаже на Кремъл, че няма агресивни намерения срещу Русия. Нека да си припомним, че тъкмо руската външна политика срути съвместно изградения мирен ред на континента. От няколко години насам на Русия се гледа като на заплаха - и то не само заради политиката ѝ в Украйна, но и заради изключително опасните провокации на руската армия в Балтийско море и във въздушното пространство над Черно море. Така че ако Съветът НАТО-Русия наистина поднови редовните си срещи, там трябва да се говори именно за тези инциденти.
От обективната си позиция на по-силния, сега НАТО трябва да заложи на деескалацията и да поведе с Русия разговор на тема: как с абсолютна сигурност може да се предотврати военен конфликт. През последните седмици Путин даде да се разбере, че Русия също е готова на деескалация.
Но настоящият сдържан оптимизъм не бива да засенчва реалистичния анализ на положението. Тоест, дори в момента Западът и Русия заедно да поемат по пътя на деескалацията, отношенията помежду им си остават трайно увредени. При това Украйна беше само поводът, а не причината за тази конфронтация.
Русия отдавна (още отпреди кризата в Украйна) се стреми да прекомпозира архитектурата на сигурността в Европа, тъй като смята, че досегашният ред не е в съзвучие със собствените ѝ интереси. Западът дълго време игнорираше тези ревизионистки попълзновения на Кремъл, включително и поради убеждението си, че Европа не бива да се дели на зони на влияние. В крайна сметка президентът Путин реши да наруши всички международни договори и споразумения и с военна сила да сътвори свършени факти в Украйна.
Патова ситуация
Ескалацията, в която се хвърли Русия, имаше една цел: да принуди Запада да приеме претенциите ѝ. Но самият Запад дори не помисля да скрепи с договори някаква нова архитектура, в която се признават руски зони на влияние. Държавите от НАТО се стремят към друго: да върнат Русия към предишните структури. Целите на Запада в момента могат да се формулират така: Русия трябва да промени нагласата си, а не ние да се нагаждаме към нейните претенции.
Трябва да признаем обаче, че с грубите си силови действия Русия всъщност вече успя да постигне важни цели. Така например днес никой не може да си представи, че Украйна или Грузия скоро ще влязат в НАТО. Освен това Русия не се изтегли нито от Източна Украйна, нито от Крим, независимо от наложените ѝ санкции. Тъй че Москва фактически си спечели правото да участва в разговорите за бъдещето на Украйна, които се водят в рамките на процеса от Минск.
В резултат от всичко това се стигна до патова ситуация в политиката за сигурност - и тъкмо тази патова ситуация ще бъде занапред новата нормалност в отношенията между Запада и Русия. Така че най-важната задача на дипломатите днес е да работят за стабилизирането на това съвместно съжителство, за неговото умиротворяване и за възпиране на надпреварата във въоръжаването.