Мръсни вицове и размисли за секса скрити в дневника на Ане Франк
Скритото досега съдържание на две страници от дневника на Ане Франк беше разкрито чрез дигитални технологии. Те съдържат пет задраскани фрази, четири "мръсни" вица и 33 реда за сексуалното образование и проституцията.
Върху страниците е залепена кафява амбалажна хартия, но нови технологии помогнаха за разкриването на написаното, съобщи вчера неправителствената организация Ane Frank House, която управлява едноименната къща-музей.
Еврейското момиченце Ане, родено в Германия през 1929 г. и емигрирало в Холандия, пише в дневника си Кити - подарък за 13-ия ѝ рожден ден, от укритието на семейството - Задната къща. Тя се намира в задната част на сградата на създадената и управляваната от бащата на Ане - Ото, фирма "Опекта". Семейството се укрива от нацистите две години, след които, през август 1944 г., убежището е разкрито заради предател. Семейството на Ане са пратени в холандския "Вестерборк, а после - в "Аушвиц". Там умира майката Едит, а бащата Ото е отделен завинаги от семейството си. Сестрите Ане и Марго са пратени в "Берген-Белзен", край Хановер. Марго умира през февруари 1945, а Ане - през март. Ото Франк е в лагерна болница, където остава до освобождаването на лагера от Съветската армия.
След войната Ото се връща в Амстердам, където негови служителки намират дневника на Ане. Бащата сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. През 1947 г. книгата е издадена под заглавието "Задната къща". През 60-те години сградата на "Опекта" става музей "Ане Франк", а в нейната предна част е офисът на едноименната фондация с клонове в Берлин, Виена, Лондон, Базел, САЩ.
Вероятно двете страници в дневника са скрити под кафява хартия, за да се скрие неприличният текст от семейството ѝ, но новата технология за фотографиране най-накрая позволи на изследователите да го прочетат. Написаното е от 28 септември 1942 година, малко след скриването на 13-годишната Ане в укритието.
"Ане Франк пише за сексуалността по обезоръжаващ начин. Като всеки подрастващ, тя е любопитна за тези неща", коментира Роналд Леополд от музея "Ане Франк" в Амстердам.
"Който прочете тези пасажи, няма да е в състояние да сдържи усмивката си", коментира Франк ван Врее, директор на института за изследване на войната, Холокоста и геноцида (NIOD), който е помогнал при дешифрирането на фотографиите, направени през 2016 г.
"Мръсните" вицове са класически за тийнейджърите. Те показват, че Ане, с всичките ѝ таланти, е била също и обикновено момиче".
Един от тях гласи: "Знаете ли защо германските момичета от Вермахта са в Холандия? Тук са като метреси на войниците".
От музея "Ане Франк" казват, че това не е първият път, в който тийнейджърката пише за секса - тя споменава в дневника си други шеги, които е чула от обитателите на укритието, където е не само нейното семейство, а и техни приятели.
От музея обясняват и защо разкриват страниците, които Ане очевидно е искала да останат скрити - дневникът, регистриран от ЮНЕСКО като световно наследство, е обект на сериозен интерес от академичните среди. Но - добавят те - страниците не променят образа на Ане.
В течение на десетилетия образът на Ане Франк се превръща в световен символ на Холокоста и личността ѝ като че ли изчезва зад него. Тези страници връщат образа на момичето, на тийнейджърката на преден план, коментират изследователи.
The text under the covered pages in #AnneFrank's #diary : five crossed-out phrases, four “dirty” jokes and 33 lines about sex education and prostitution. These jokes and passages on sex education are not exceptional in Anne's texts.
— Anne Frank House (@annefrankhouse) May 15, 2018
More: https://t.co/CpMl16152V pic.twitter.com/W7ce9I6I0r