Може ли Украйна, въпреки руската инвазия, да помогне за изхранването на света?
Украинските фермери разполагат с 20 млн. тона зърно, което не могат да доставят на международните пазари заради войната с Русия, а новата реколта е на път. Какво може да се направи, за да се осигури храна на хората в страни, които отчаяно се нуждаят от нея, в момент, когато цените на хранителните продукти в целия свят се покачват до небесата?
Отговор на този въпрос дава Би Би Си.
В началото на февруари Надежда Стецюк очакваше печеливша година. През 2021 г. времето е хубаво и тя прибира отлична реколта от царевица, пшеница и слънчоглед в малката си ферма в Черкаския регион на Украйна.
Цените на международния пазар се покачваха с всеки изминал ден, затова тя задържа част от запасите си, за да ги продаде по-късно. И тогава започна войната.
В района на Черкаси не се водят активни боеве - както и 80% от земеделските земи в страната, той е под украински контрол. Последствията от руското нашествие обаче настъпват веднага.
"След инвазията изобщо не можехме да продаваме зърно. Сега цената тук е наполовина по-ниска от тази преди войната", казва Стецюк. - В Европа и по света може да има продоволствена криза, но тук всичко е замразено, защото не можем да доставим продуктите си".
Украинският външен министър Дмитрий Кулеба нарече изнудване предложението на Русия да вдигне блокадата на украинските черноморски пристанища в замяна на отмяна на санкциите.
Украйна е един от най-големите износители на хранителни продукти. На нея се падат 42% от слънчогледовото олио, 16% от царевицата и 9% от пшеницата, продавани на световния пазар.
Украйна е ключов доставчик на важни култури
Някои държави са силно зависими от вноса от Украйна. Ливан внася 80% от пшеницата си от Украйна, а Индия - 76% от олиото.
Световната продоволствена програма на ООН, която осигурява храна на гладуващите в страни като Етиопия, Йемен и Афганистан, получава 40% от пшеницата си от Украйна.
Украйна играе ключова роля в обезпечаването на света със зърно
Още преди войната световните доставки на храни не са надеждни. Миналогодишната суша засегна сериозно пшеницата и маслодайните култури в Канада, както и царевицата и соята в Южна Америка.
Пандемията също дава своя принос. В Индонезия и Малайзия недостигът на работна ръка възпрепятства събирането на палмово масло, а цените на растителните масла се повишиха в световен мащаб.
В началото на тази година цените на много от основните продукти в света достигнаха рекордни стойности. Надявахме се, че реколтата от Украйна ще помогне да се компенсира недостигът в световен мащаб.
Но руската инвазия се намеси. По данни на украинското министерство на земеделието страната е останала с 20 млн. тона непродадено зърно.
Преди войната 90% от украинския износ преминаваше през дълбоководните черноморски пристанища, където се зареждаха доста големи кораби, които можеха да плават на големи разстояния - до Китай или Индия - и все пак да реализират печалба.
Сега тези пристанища не работят: Русия е завзела по-голямата част от крайбрежието на Украйна и блокира останалата част от брега с флотилия от най-малко 20 кораба, включително четири подводници.
Украинските черноморски пристанища са по-добре оборудвани за обработка на зърно в сравнение с румънските и полските пристанища.
Ръководителят на Световната продоволствена програма (WFP) Дейвид Бийзли призова международната общност да организира конвой, който да пробие блокадата.
"Без съгласието на Русия много неща могат да се объркат във военно отношение", казва по темата Джонатан Бентам, анализатор по морска отбрана в Международния институт за стратегически изследвания. Той допълва, че конвоят ще изисква значителни въздушни, сухопътни и морски сили, а от политическа гледна точка подобна операция няма да е лесна за осъществяване.
"В идеалния случай, за да се намали напрежението, би било добре да се поиска от страните с достъп до Черно море, като Румъния или България, да го направят. Но те вероятно нямат средства за това. Тогава ще трябва да помислим за включване на членове на НАТО извън Черноморския регион", казва той.
Това, от своя страна, ще постави Турция, която контролира Босфора и Дарданелите и входа към Черно море, в трудно положение. Анкара вече заяви, че ще ограничи достъпа на военни кораби до пролива.
Предложението на Русия да отвори коридор през Черно море за доставки на храни в замяна на облекчаване на санкциите дойде в момент, когато Европейският съюз обсъждаше нов пакет от санкции. Няма признаци за евентуално отслабване на натиска на санкциите в Европа.
Дори войната да приключи утре, охраната на Черно море може да отнеме месеци или години, казва Бентам, тъй като Украйна защитава бреговата си линия с мини и кораби, потопени на стратегически места.
Украйна минира част от крайбрежието си.
Засега продуктите от Украйна могат да се изнасят само по суша или с баржи през Дунав.
Миналата седмица ЕС обяви плановете си да инвестира милиарди евро в съответната инфраструктура. Но съседът на Надежда Стецюк - Кийс Хейсинга, който обработва 15 000 хектара земя казва, че това не е достатъчно.
Откакто е започнала войната, той се опитва да доставя продукцията си по суша. Дразнят го безкрайните документи, свързани с пресичането на границата на ЕС, които според него създават опашки с дължина до 25 км.
"Това е само хартия, те не взимат проби от царевица. Трябва ви само хартия", казва той.
На 18 май, два дни след обявяването на мерките от ЕС, митническите служители изискват от шофьорите два формуляра, които никога преди това не са виждали. "Границата не става по-лесна, напротив, има все повече бюрократични пречки", казва той.
През последните три седмици Хейсинга е изпратил 150 тона зърно за Европа. Същото количество би могъл да изнесе през пристанището на Одеса за няколко часа.
"Отворете границите", заканва се Хейсинга на ЕС, "просто пуснете стоките през тях.
Опашките от камиони, чакащи да напуснат Украйна, могат да достигнат 25 км.
Основният коридор за стоки от Украйна вече минава по железница. Железопътната система на страната обаче използва релси по съветски стандарт с по-голямо междурелсие, отколкото в ЕС, което означава, че товарите трябва да се претоварват в нови вагони на границата. Средното време за чакане е 16 дни, но е възможно да чакате на границата и един месец.
Въпреки че в повечето случаи се говори за недостиг на храна в света, повечето зърно, което се изнася от Украйна, е царевица. Според Олена Нероба, украински зърнен анализатор в брокерската компания Maxigrain, причините за това са две.
Тя смята, че украинските фермери се колебаят дали да продават пшеница, защото ги преследва споменът за сталинския Голодомор от 1932 г., погубил милиони украинци. А царевицата не е широко разпространена в Украйна.
Според нея друг фактор е търсенето. Европа не купува много украинска пшеница, тя си е самодостатъчна. Износът на тази пшеница извън ЕС е труден, тъй като пристанищата в Полша и Румъния не са пригодени за износ на големи количества зърно.
"До юли страните от ЕС ще бъдат заети с износа на собствената си лятна реколта и ще имат още по-малък капацитет да се справят с украинските продукти", смята Нероба.
Времето изтича. Складовете са пълни, а до лятната реколта от пшеница, ечемик и рапица остават броени седмици.
Във фермата на Надежда Стецюк все още се съхраняват около 40% от миналогодишната реколта и няма много място за реколтата през този сезон.
"Не искаме това зърно да се разпилее. Знаем колко важна е тя за Запада, за Африка и за Азия", казва тя. - Това е плод на нашия труд и хората имат нужда от него."
Ако не успее да продаде запасите си, няма да може да си позволи да засади тази есен. Стецюк се надява, че международната общност ще помогне за финансирането на онези украински фермери, които запазват миналогодишната реколта и засяват нивите за следващата.
Ако това не се случи, ситуацията ще се влоши още повече през следващата година, предупреждава тя.
Много от пшеничните култури са в окаяно състояние. В Централна Европа, САЩ, Индия, Пакистан и Северна Африка сухото време означава ниски бъдещи добиви. За разлика от това в Украйна времето е благоприятно за пшеницата.
Надежда Стецюк изгражда фермата заедно с вече покойния си съпруг преди 30 г., когато Украйна получава държавна независимост. Те са първите в своя регион, които купуват земеделска земя и стават фермери. Двете ѝ дъщери и синът ѝ работят заедно с Надежда.
"Искаме да продължим да работим. Искаме да помогнем, да осигурим на хората храна", казва тя.
Само за няколко месеца нахлуване, казва тя, Русия е върнала фермерите поне с 20 г. назад.