Москва: Нищо добро не ни чака - САЩ сплотиха Запада, ние нямаме съюзници

Досегашният ход на войната в Украйна е основа за задълбочени усилия на експертната общност в Русия за осмисляне на резултатите и за набелязване на бъдещи планове. По отношение на външнополитическите позиции на Русия се откроява разработката на Дмитри Тренин, публикувана в брой 6 на специализираното издание „Русия в глобалната политика“. В редакционния съвет на списанието участва министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.

Дмитри Тренин е авторитетен професор и изследовател във Факултета за световна икономика и политика към Висшата школа по икономика, водещ научен сътрудник на Центъра за международна безопасност към Руската академия на науките. Кадрови военен, дългогодишен служител в системата на Главното разузнавателно управление на ГЩ на Въоръжените сили на Русия. Преди закриването му сътрудничи и заема ръководни позиции в Московския център „Карнеги“.

В разработката под заглавие „Специалната военна операция в Украйна като преломна точка във външната политика на съвременна Русия“ Тренин разглежда следните по-важни изводи:

„Войната в Украйна бележи началото на качествено нов етап във вътрешното развитие на Русия. Променят се границите, демографията, икономическата система, политическата среда, обществените отношения и настроения. Успоредно с тези промени Русия се оказа в съществено неблагоприятна международна среда:

Русия се сблъсква с политически мобилизиран и сплотен около САЩ Запад. За пръв път в историята Русия не разполага със значими съюзници.
Международните организации, в чието създаване и дейност Москва играеше активна роля се оказаха ориентирани против Русия. Правото ѝ на вето в Съвета за сигурност на ООН се заобикаля чрез прехвърляне на съответните решения на площадката на Генералната асамблея.

Русия повече не може да разчита на ядреното сдържане, като гарант за надеждната защита на „жизнените“ ѝ интереси от външни посегателства. Факторът „страх“ , който присъстваше в периода на Студената война в общественото съзнание на западните страни вече не играе съществена роля. Защото евентуалното използване на тактическо ядрено оръжие в Украйна би имало ограничени стратегически резултати и би превърнало Русия „във враг на цялото човечество“.

Икономическите връзки на Русия със Запада са напълно разрушени като санкциите прераснаха в тотална икономическа и финансова война. Напълно неочаквано бяха замразени и конфискувани значителна част от резервите на централната банка. Разчетите, че както допреди войната, действайки в собствен интерес, икономическите фактори на Запад ще смекчат последствията от геополитическия сблъсък, не се оправдаха.

Особено болезнен е крахът на енергийните връзки със Западна Европа, считани за „гарант“ на устойчивостта на отношенията на Русия с Европа и през периода на Студената война. Разчетите, че руското „енергийно оръжие“ – „газовият кран“, ще повлияе да не се стигне до разрив на Европа с Русия, не се оправдаха.

Най-важното събитие в геополитическата среда в Европа стана радикалният демонтаж на германо-руските отношения на „партньорство“, основаващи се „примирението“ на Русия и Германия след Втората световна война и на ролята на СССР за обединението на Германия. Деградацията на отношенията между двете страни способства за налагането на геополитическите интереси на САЩ в Европа.

Войната в Украйна подложи на изпитание и формалните досега съюзници на Русия. От всички държави, членки на Договора за колективна безопасност единствено Беларус поддържа открито Москва и ѝ оказва реална подкрепа. Останалите държави използват фокусирането на Русия върху конфликта в Украйна за „диверсификация“ на своята външна политика и за дистанциране от руската външна политика, особено в сферата на отбраната и сигурността.

Неспособността на Русия да реши в кратки срокове задачите на „специалната военна операция“ в Украйна рязко понижава оценките за руската военна мощ. Това, наред с освобождаването от страха пред руската ядрена заплаха способства европейските държави да се „отърсят“ от състоянието на „вцепеняване“ пред руския военен потенциал и ги поощрява за настъпателна политика по отношение интересите на Русия.

Войната в Украйна осветли сериозни проблеми в следваната от Русия политическа и военна стратегия и тактика; в окомплектоването, подготовката и въоръжението на армията; в мобилизационната готовност на страната и на икономиката, в идеологическата компонента на държавната политика; в отношението на обществото. Те крият рискове за стратегическо поражение на Русия; за провокиране смяна на режима и последващо демилитаризиране на Русия (а не е изключено и поставяне на ядрения й потенциал под международен контрол); за политическо и географско „преформатиране“ на Русия; за смяна на елита и за превръщането й във второстепенен фактор, не само в световен, но и в регионален мащаб.

На фона на геополитическите разломи позитивно влияние върху международното положение на Русия може да се търси единствено сред страните, които формално заемат „неутрална позиция“ в конфликта на Русия със Запада (на първо място Китай, Индия, Турция, Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бразилия, ЮАР, Индонезия).

Като цяло в резултат на войната в Украйна международното положение на Русия рязко се промени. Но път „назад“ не съществува. Отстъплението води към национална катастрофа, вътрешен хаос и загуба на суверенитет. Задължително условие за недопускането на такъв сценарий е „решаването на проблема Украйна“.

Загубата във войната крие опасни сътресения, подобни на трагедията в резултат на Първата световна война и на последвалата гражданска война.

„Замразяването“ на бойните действия на фронта с Украйна на достигнатите в момента рубежи би означавало неспособност за постигане на набелязаните цели, тоест морално поражение и би осигурило само пауза, по отношение неизбежното подновяване на въоръжената борба, вероятно с още по-консолидиран противник.

Вариантът за „стратегически“ успех включва пълното овладяване и удържането на „присъединените“ територии в Източна Украйна и на „сухопътния“ коридор в Крим (руският суверенитет в Крим остава неоспорим). Останалите украински територии, особено западната част по принцип не могат да бъдат интегрирани в руското „цивилизационно“ пространство. Този украински „плацдарм“ не би имал критична маса сериозно да застрашава интересите на Русия.

Общият успех на руската политика на украинското направление в решаваща степен ще зависи от закрепването на военните резултати чрез политическа, икономическа и идеологическа интеграция на контролираните територии с Русия. Това изисква огромни ресурси, целенасочени усилия години наред и мащабни жертви и лишения“.

В заключение на разработката си Дмитри Тренин посочва:

„Каквато и да бъде развръзката на войната с Украйна не може да се очаква установяването на стабилно статукво в източната част на Европа. Натискът срещу Русия от страна на Запада в Европа ще продължи по няколко направления. Освен украинското, което ще остане главна невралгична ос, сериозни усилия ще бъдат необходими за блокиране на натиска на Запада по отношение на беларуското, на приднестровското, на калининградското и на кавказкото направления. За да устои, Москва трябва да укрепва всестранно своите позиции по целия западен геополитически фронт от Адриатика, до Черно море“.

Обоснованите в разработката възгледи за критичните промени в резултат на войната в Украйна на международните позиции на Русия и произтичащите цели и задачи намериха израз в обявените на 17-и януари от министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу насоки за развитие на въоръжените сили на Руската Федерация през периода 2023-2026 г.

В сводка на Военното разузнаване на Великобритания от 22-и януари се посочва, че реформата във въоръжените сили на Русия включва:

- Увеличаване на числеността на въоръжените сили от 1.35 милиона на 1.5 милиона;

- Промени в организационно-щатната структура на въоръжените сили чрез възстановяването на Московския и на Ленинградския военни окръзи;

- Създаването на самостоятелно корпусно командване в Карелия;

- Всестранно усилване на групировката за водене на „специалната военна операция“ в Украйна;

- Преоценка и усъвършенстване на мобилизационната система и разширяване на нейната база;

- Въвеждането на постоянна система за подготовка на мобилизационния запас;

- Разгръщането на две нови въздушно-десантни дивизии и на три нови мотострелкови дивизии;

- Реорганизацията на четири въздушно-десантни бригади във въздушно-десантни дивизии;

- Реорганизацията на седем мотострелкови бригади в мотострелкови дивизии;
- Реорганизацията на три бригади морска пехота в три дивизии морска пехота.

В изводите на сводката се посочва:

„За Путин залог във войната в Украйна е не само бъдещето на руската държава, нейното единство и териториална цялост, имперско величие и международния престиж, но и личното му оцеляване и място в историята. Затова за руския президент е приемлива единствено победата.
Обявените насоки за развитието на въоръжените сили свидетелстват, че очакванията са за запазване на висока степен на заплаха с конвенционални средства срещу Русия в продължителен период и след завършване на войната в Украйна. Като решенията се търсят във връщането към съветския модел на изграждането на отбранителната система на страната“.