Момиче се оплака от секс тормоз, заляха я с керосин и я изгориха жива
Нусрат Джахан Рафи е била залята с керосин и подпалена в училището си в Бангладеш. Две седмици по-рано тя е подала жалба срещу сексуалния тормоз от директора на училището, съобщава Би Би Си.
Нейната смелост да говори срещу сексуалното насилие и смъртта ѝ пет дни след като е била подпалена развълнува цял Бангладеш и насочи вниманието на обществеността към уязвимостта на жертвите на сексуален тормоз в тази консервативна южноазиатска страна.
Нусрат е на 19 г. от Фени, малък град на 160 км южно от столицата Дака. Учи в медресе (ислямско училище). Тя съобщава, че на 27 март е извикана от директора в кабинета му, който многократно я е докосвал по неподходящ начин. Преди нещата да продължат, Нусрат избягала.
Много момичета и млади жени в Бангладеш предпочитат да пазят в тайна опитите за сексуален тормоз или насилие от страх и срам пред обществото или техните семейства.
Нусрат Джахан обаче отива в полицията с подкрепата на семейството си в деня, в който се случва инцидентът.
В местното полицейско управление тя подава оплакване, но вместо да й бъде осигурена безопасност, тя е заснета с телефон от главния офицер, докато описва преживяното.
Във видеото Нусрат е видимо разстроена и се опитва да скрие лицето си с ръце. Чува се как полицаят казва, че „не се е случило нищо особено“ и й иска да махне ръцете си от лицето. Видеото по-късно изтича в местните медии.
Нусрат Джахан Рафи е от малък град, идва от консервативно семейство и постъпва в религиозно училище. За момиче в нейно положение, съобщаването за сексуален тормоз не остава без последствия. Жертвите често се сблъскват с предразсъдъците на своите общности, тормоз, лично и онлайн, а в някои случаи и насилие. Върху Нусрат се струпва всичко това.
На 27 март полицията арестува директора. След това за Нусрат нещата се влошават. По улиците се събират групи хора с искане за освобождаването на директора. Протестът е организиран от двама студенти, подкрепен е от местни политици.
Хората започват да обвиняват Нусрат. Семейството й се тревожи за нейната безопасност.
Но на 6 април, 11 дни след предполагаемото сексуално насилие, Нусрат отива в училището си, за да се яви на изпити.
"Опитах се да заведа сестра си в училище и се опитах да вляза, но бях спрян и не ми бе позволено да вляза", разказва братът на Нусрат. "Ако не бях спрян, нищо подобно нямаше да се случи на сестра ми", споделя той.
С измама тя е заведена на покрива на училището. Нусрат е обградена от 4-5 души, облечени в бурки, които я притискат да оттегли делото срещу директора. Когато отказва, те я запалват.
Според началника на полицейската служба, която разследва случая, убийците са искали "да изглежда като самоубийство". Планът им се проваля, Нусрат оцелява.
Тя е откарана в местна болница. Няколко дни по-късно момичето умира, тъй като изгарянията са върху 80% от тялото й.
В линейката, страхувайки се, че може да не оцелее, тя записва изявлението си на мобилния телефон на брат си, като идентифицира някои от нападателите си като студенти в медресето.
На 10 април тя умира. Хиляди хора идват на погребението й.
Протест след убийството на Нусрат. Снимка: facebook/Nusrat Jahan Rafi
Оттогава полицията арестува 15 души, седем от които се предполага, че са замесени в убийството. Сред арестуваните са и двамата мъже, които организират протеста в подкрепа на директора. Самият директор остава в ареста. Полицаят, който е заснел жалбата за сексуален тормоз на Нусрат, е отстранен от поста си и е преместен в друг отдел.
Министър-председателят Шейх Хасина се срещна със семейството на Нусрат в Дака и обеща, че всеки, който е участвал в убийството, ще бъде изправен пред правосъдието.
"Никой от виновниците няма да бъде пощаден от съдебни действия", каза тя.
Смъртта на Нусрат предизвика протести и хиляди използваха социалните медии, за да изразят гнева си както за нейния случай, така и за отношението към жертвите на сексуални нападения в Бангладеш.
"Много момичета не протестират от страх след такива инциденти. Бурките, дори роклите от желязо, не могат да спрат изнасилвачите".
„Исках да имам дъщеря през целия си живот, но сега се страхувам. Раждането на дъщеря в тази страна означава живот в страх и тревога“. пишат възмутени хора от Бангладеш във Facebook.
"Когато една жена се опитва да получи правосъдие за сексуален тормоз, тя отново трябва да се изправи пред много тормоз. Случаят продължава от години, в обществото има срам, липса на желание от полицията да разследва правилно твърденията", заяви Салма Али, адвокат по правата на човека и бивш директор на Асоциацията на жените адвокати.
"Това кара жертвата да се откаже от търсенето на правосъдие. В крайна сметка престъпниците не се наказват и те отново правят същото престъпление. Други не се страхуват да направят същото поради такива примери."
"Промяната трябва да настъпи, както психологически, така и в прилагането на принципите на правовата държава. Трябва да бъде повишена информираността за сексуалния тормоз сред децата в училищата", заяви професор Кабери. Гайен от университета в Дака. "Те трябва да научат какво е правилно и какво е грешно, когато става въпрос за сексуален тормоз".