Мирното споразумение: Отказ от НАТО и изтегляне на Русия от Украйна
Украйна и Русия обсъждат мирно споразумение от 15 точки, което включва обявяването на отказа на Киев да се присъедини към НАТО в замяна на гаранции за сигурност и изтеглянето на руските войски от Украйна, които навлязоха на нейна територия след 24 февруари.
Това съобщава Financial Times, като се позовава на източници, участващи в преговорите.
Споразумението, което украинските и руските преговарящи обсъдиха за първи път в пълен обем в понеделник, предвижда Киев да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и да обещае да не разполага чуждестранни военни бази на съюзници като САЩ, Великобритания и Турция. Президентът Владимир Зеленски заяви още вчера във видеообръщение, че Украйна се отказва от бъдещо членство в НАТО.
В публикацията се подчертава, че характерът на западните гаранции за сигурност на Украйна и тяхната приемливост за Москва може да се окаже основна пречка за постигането на споразумение. Статутът на сепаратистките републики ДНР и ЛНР, както и анексирането на Крум от Русия през 2014 г., също може да бъде пречка.
Въпреки че в сряда Москва и Киев заявиха, че са постигнали напредък по условията на споразумението, украински представители са скептични, че руският президент Владимир Путин е готов за мир. Те се опасяват, че Москва се опитва да спечели време, за да прегрупира силите си и да поднови настъплението.
Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк заяви, че всяко споразумение ще включва клауза, според която войските на Руската федерация ще се изтеглят от украинските територии, завзети след началото на инвазията на 24 февруари, а именно южните райони покрай Азовско и Черно море, както и териториите източно и северно от Киев.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви пред репортери в сряда, че се обсъжда възможността за неутралитет на Украйна по примера на Австрия или Швеция.
Руският президент Владимир Путин също заяви готовността на Москва да обсъди неутралния статут на Украйна в преговори, насочени към прекратяване на военните действия там. Независимо от това така наречената "специална операция" върви по план и Русия ще постигне целите си, допълни той, съобщават Ройтерс и Франс прес.
"Нямахме друга възможност за да гарантираме сигурността си освен тази специална операция", каза за пореден път Путин на съвещание с ръководителите на субектите на Руската федерация.
"Икономическият блицкриг на Запада срещу Русия се провали", заяви още Путин.
Днес Русия е изправена пред решаващо плащане по облигации, което може да доведе до дефолт (несъстоятелност) на засегнатата от санкции страна за първи път от 1998 г. насам и до първия голям международен дълг след болшевишката революция преди век. Москва трябваше да извърши лихвени плащания в размер на 117 млн. долара (89,4 млн. паунда) на инвеститори, притежаващи две облигации, деноминирани в долари. Но тъй като голяма част от валутните ѝ резерви са замразени от международните санкции, тя може да не успее да плати.