Майки давят деца, хора заравят близки. Оцелели разказват за лагерите на Северна Корея

Тиранин, който принуждава майките да давят децата си: Оцелели от бруталния режим в Северна Корея разказват за най-ужасяващите концлагери в света. Изтезанията при режима на Ким Чен-Ун са тема на подробен репортаж във вестник Daily Mail.

Разказите са събрани от бивши затворници на режима, които са споделили своите истории пред комисия на ООН, пратена в Южна Корея, за да ги изслуша.

OFFNews препечатва част от текста на Daily Mail.

Млад затворник стоеше неподвижно в офиса на трудовия лагер. До него стоят шефа на лагера и бригадирът, който е докладвал за извършеното от младежа престъпление.

"Какво си мислеше? Искаш ли да умреш?", изсъсква шефът на затвора.

Разбира се, че затворникът не иска да умре - той е едва на 22 години, но след много години, прекарани в ада, наречен „Лагер 14“, му е ясно, че тук човешкият живот не струва почти нищо.

Неговото престъпление е „особено тежко“ - случайно е изтървал една шевна машина надолу по стълбите и това е непоправимо.

"Дори и да умреш, това няма да поправи шевната машина. Ръката ти е проблемът!“, продължава да крещи главният надзирател.

Тогава се намесва бригадирът. Той издърпва дясната ръка на затворника и с голям кухненски нож отсича половината от средния пръст на момчето.

Реакцията на затворника е изумителна – той е благодарен, че се е измъкнал леко.

„Мислех, че цялата ми ръка ще бъде отрязана“, спомня си Шин Донг – Хюк, чиято история е само един от многото ужасяващи разкази, които оцелели затворници споделиха пред ООН в Южна Корея.

Пратениците на ООН са разговаряли с 30 дезертьори, имали късмет да се измъкнат от хватката на един от най-жестоките режими, които светът е виждал.

Г-н Шин, който свидетелства на 19 август, е един от най-известните дезертьори. Наскоро той публикува спомените си в книга, наречена „Бягството от Лагер 14“.

Понякога историите, които г-н Шин и неговите съратници разказват, са прекалено ужасни за слушане, но делегацията на ООН е твърдо решена да ги отрази.

"Надяваме се поне част от разказите да стигнат до Северна Корея и да отворят очите на невежия ни народ за безчинствата, което е направило деспотичното семейство Ким, за да задържи контрола от 1948 г. насам", споделят дезертьорите.

30-те свидетели са само шепа от стотиците хиляди политически затворници, които режимът на Северна Корея е държал в наказателните си трудови лагери.

В тези затвори често се срещат по три поколения от едно семейство, защото е достатъчно само един член на фамилията да се е провинил.

Престъплението, заради което г-н Шин е в „Лагер 14“, е, че двамата му чичовци са се опитали да избягат от страната в средата на 60-те години.

Родителите на г-н Шин също са затворници. Те са сключили брак в затвора. Ако бебето им се бе родило, без родителите да имат сключен „брак“, властите са щели да убият новороденото и да екзекутират родителите, защото са извършили полов акт без предварително разрешение.

Друга бегълка, Джи Хион, разказва пред комисията за майка, принудена собственоръчно да удави бебето си. Жената молела надзирателя си да я пощади, но той не спирал да я бие. Затова майката с треперещи ръце потопила главата на детето си в леген с вода и го задържала там, докато плачът му спрял.

Г-н Шин разказва, че първият му спомен като дете е бил от публична екзекуция, каквито в „Лагер 14“ се случвали поне 2-3 пъти годишно. Убитите били предимно хората, заловени при опит за бягство.

Друг бивш затворник – Канг Чон Хуан, също споделя преживяното в „Лагер 15“. Той описва екзекуцията на човек, за когото властите са твърдели, че е изменник на родината. Надзирателите натъпкали устата му с камъни, за да „спре да говори лъжите срещу режима“, после го завързали с въжета. Стреляли срещу него три пъти. Първият изстрел бил в главата и човекът умрял на място, вторият бил в корема, което накарало тялото да изхлузи от въжетата, а третият бил в краката, след което трупът паднал в предварително изкопаната яма.

„Опростен вариант на погребение“, спомня си с ирония Канг Чон Хуан.

По-ужасното е, че надзирателите често карат близките на екзекутирания да го погребват, споделя още бившият затворник.

„В известен смисъл смъртта наистина е по-добрият вариант и много затворници избират самоубийството като краен вариант за бягство“, казва още Канг Чон Хуан.

Случващото се в Северна Корея напомня много на обстановката в концлагерите на нацистите, пише Daily Mail. Макар че историите на тези хора са ужасяващи, за Пхенян те са ежедневие.