Крайцерът "Аврора" отваря врати за корпоративни банкети

Руското Министерство на отбраната ще разреши организирането на корпоративни банкети на борда на крайцера "Аврора". Това предаде РИА "Новости", като се позова на Антон Губанков, началник на управление "Култура" в министерството.

Новината бе съобщена в Петербург при откриването на научно-практическа конференция, посветена на ролята на "Аврора" в историята на руския флот.  

Банкетите обаче трябва да съответстват на статута на кораба, който символично е "номер едно" в състава на Балтийския флот. Губанков добавя, че обновената експозиция на крайцера  вече няма да е идеологизирана и представя "максимално толерантно" събитията от октомври 1917 г. 

Корабът е построен през 1903 г., а от септември 2014 г. се реставрира в Кронщадския морски завод. Извършен е доков ремонт, заварена е пукнатина над ватерлинията и е поставена нова противопожарна инсталация. 

Предвижда се той да бъде закотвен на постоянния си пристан срещу Нахимовското военноморско училище в Санкт Петербург на 31 юли, когато се отбелязва денят Денят на военноморския флот на Русия. 

Пускането на вода на „Аврора” става на 11 май 1900 г., но крайцерът влиза в състава на Императорския флот едва през юли 1903 г. Скоро след това крайцерът „Аврора” започва бойната си служба, като участва в руско-японската война и особено в Цушимското сражение през 1905 г.

В боя в Цушимския пролив „Аврора” получава 18 попадения от снаряди със среден и малък калибър, но запазва плавателната си способност. В края на май 1905 г. екипажът на крайцера обявява неучастие в бойните действия и излиза от войната.

След завръщането си от руско-японската война крайцерът „Аврора” преминава няколко програми за модернизация, по време на които въоръжението му се променя основно. Към 1915 г. вместо повечето 75-​мм оръдия корабът получава четири допълнителни 152-мм. Освен това крайцерът е снабден със зенитно въоръжение и с оборудване за поставяне на минни заграждения.

През 1916 г. „Аврора” пристига в Кронщад за капитален ремонт след участието си в боевете през Първата световна война. Тогава се очаква корабът да се завърне в строя през април 1917 г., но заради Февруарската, а след това и Октомврийската революция ремонтът на „Аврора” се забавя и е завършен едва през ноември.

Именно благодарение на революцията не особено известният крайцер се прославя и си гарантира дълъг живот. На 25 октомври 1917 г. „Аврора” произвежда изстрел по Зимния дворец, за да снижи моралния дух на неговите защитници. Дълго време в Санкт Петербург се носат слухове, че изстрелът бил боен, но на 9 ноември 1917 г. комисарят на крайцера публикува във в. „Правда” опровержение — „Аврора” е произвела само един халостен изстрел от 152-мм оръдие. След края на революцията крайцерът се завръща в завода за завършване на ремонта.

В пенсия

През 1918 г. ремонтираният крайцер „Аврора” е предаден в Кронщад. През следващата година е взето решение за консервиране на кораба. През юни 1922 г. „Аврора” е лишен от артилерийското въоръжение и преминава на съхранение в Кронщадското военно пристанище.

По-късно крайцерът се връща отново в строя като учебен кораб, а през Великата отечествена война „Аврора” влиза в системата за ПВО на Ленинград — получава и ново въоръжение — картечница от системата М-1, както и зенитни и универсални оръдия с калибър 45 и 76,2 мм.

През 1944 г., скоро след падането на блокадата на Ленинград, „Аврора” потъва след попадения на немски снаряди, но след няколко месеца по решение на Градския съвет крайцерът е изваден, почистен и поставен като музей паметник за историята на флота. През 1948 г. „Аврора” е преместен на вечната си стоянка и е изваден от състава на ВМФ на СССР.

През 2010 г. „Аврора” е снет от баланса на Министерството на отбраната, бойният екипаж е разформирован, а корабът е  предаден на Централния военноморски музей. 

В началото на 2014 година министърът на отбраната Сергей Шойгу решава на крайцера да бъде извършен ремонт.