Компанията на Илон Мъск SpaceX ще погребе МКС в Тихия океан

Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА) избра компанията SpaceX на Илон Мъск да изведе от орбита Международната космическа станция (МКС) в края на нейния експлоатационен живот.

Базираната в Калифорния компания ще построи специално превозно средство, което ще има за задача да извлече 430-тонната орбитална платформа в Тихия океан в началото на следващото десетилетие, съобщи Би Би Си.

Според договора между НАСА и SpaceX работата ще струва около 850 млн. долара.

Първите елементи на космическата станция бяха изстреляни през 1998 г., а пълната ѝ експлоатация с постоянно присъствие на хора на борда започна две години по-късно.

МКС прави едно завъртане около Земята на всеки 90 минути, като се движи на височина малко над 400 км. За четвърт век на борда са проведени хиляди научни експерименти, чиито цели включват както изучаване на процеса на стареене на човешкото тяло, така и разработване на нови видове материали.

Според инженерите МКС все още е надеждна, но плановете за нейното извеждане от експлоатация трябва да се изготвят сега. Ако бъде оставена на самотек, станцията в някакъв момент сама ще падне на Земята, което може да доведе до голямо бедствие.

"Изборът на американско превозно средство за спускане на Международната космическа станция ще помогне на НАСА и нейните международни партньори да осигурят безопасен и отговорен преход към ниска околоземна орбита в края на мисията на станцията. Освен това тези планове са съобразени с възможните търговски космически дейности и гарантират, че използването на околоземното пространство няма да бъде прекъснато", казва Кен Боуърсокс, директор на космическите операции на НАСА.

Проектът за МКС се ръководи от Съединените щати и Русия, а Европейският съюз, Канада и Япония играят поддържаща роля. Западните партньори се съгласиха да финансират станцията до 2030 г.; Русия заяви, че участието ѝ в проекта ще продължи поне до 2028 г.

Преди да бъде подписан договорът със SpaceX, НАСА обмисляше различни варианти за съдбата на станцията. Обмисляше се възможността за нейното демонтиране с по-нататъшно използване на все още неостарели части в следващото поколение космическа станция, както и прехвърлянето на МКС на търговски концерн за по-нататъшна експлоатация и поддръжка.

Но всички тези варианти са изключително трудоемки и скъпи, както и сериозни правните усложнения, свързани с това кой каква част от станцията притежава.

Нито НАСА, нито SpaceX разкриват подробности за конструкцията на "влекача", но очевидно той ще се нуждае от значителна тяга, за да насочи безопасно 400-тонната станция към атмосферата на точното място и в точното време.

Голямата маса и размери на станцията (колкото футболно игрище) означават, че някои структури и компоненти на МКС ще успеят да оцелеят при топлината на повторното влизане в атмосферата и да стигнат до повърхността на Земята.

Диспечерите ще наблюдават постепенното естествено намаляване на орбитата на МКС (поради триенето със следите от земната атмосфера, както и въздействието на гравитационните смущения и слънчевата радиация) и след завръщането на последния екипаж ще заповядат на "влекача" да извърши маневра за окончателно деорбитиране на станцията.

Излезлите от употреба космически кораби се изпращат на отдалечено място в Тихия океан, известно като "Океански полюс на недостъпност" или "Пойнт Немо", наречен на героя от книгите на Жул Верн "20 000 левги под водата" и "Тайнственият остров". Това гробище на космически кораби се намира на повече от 2500 км от най-близкото парче земя.

НАСА се надява, че по времето, когато МКС потъне в дълбините на океана, редица частни консорциуми вече ще са започнали да изстрелват свои собствени търговски космически станции. Тогава вниманието на националните космически агенции ще се насочи към проекта за станция Gateway, която ще обикаля около Луната.