Кой ще определи съдбата на света след 2015 г.

Във вторник вечерта генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обяви имената на 26-те личности, които ще сформират новия „мозъчен тръст“ на света. Те ще трябва да определят социалните и екологични цели на човечеството след 2015 г.

„Помолих своите нови партньори да изготвят дързък, но практичен план за действие и да го представят пред държавите-членки догодина“, посочи Бан Ки Мун.

„Очаквам с нетърпение препоръките на експертната група. Планът ще носи споделена отговорност за всички страни-членки, които ще се изправят в борбата срещу бедността“, допълни още председателят на ООН.

Съпредседатели на „мозъчния тръст“ ще бъдат президентите на Либерия и Индонезия – Елън Джонсън-Сърлийф и Сусило Бамбанг Юдойоно, както и премиерът на Великобритания Дейвид Камерън.

Освен председателите, в групата участват още 23-ма души:

Фулберт Амосуга от африканската република Бенин. Той е икономически анализатор от екипа на президента Томас Бони. В момента Амосуга е председател на Африканския съюз.

Ванеса Петрей Кореа – анализатор от Института за проучвания по приложна икономика в Бразилия. Изледванията на института се ползват за развитие на стратегически програми за страната.

Ингфанг Уанг - дълголетен дипломат от Китай. Уанг е и бивш зам.-министър по външните работи на Китай.

Мария Анжела Холгуин – министър на външните работи на Колумбия. Тя има зад гърба си дългогодишна кариера в публичния сектор, включваща експертен пост в екипа към Президентството на републиката.

Жизела Алонсо – президент на Агенцията по околна среда в Куба.

Жан-Мишел Северино – бивш генерален директор на Агенцията по развитие във Франция. Работил е в Министерството на финансите и икономиката на страната, бил е и пръв съветник на министъра на развитието.

Хорст Кьолер – президент на Германия в периода 2004-2010 г. Бивш изпълнителен директор на Международния монетарен фонд.

Наото Кан – бивш министър-председател на Япония. Кан е и бивш министър на здравеопазването и председател на японския комитет по външни работи.

Кралицата на Йордания Рания Ал Абдула. Тя е главен сътрудник на УНИЦЕФ за страната и е адвокат по хуманитарните въпроси.

Бети Майна от Кения, която е изпълнителен директор на Асоциацията на производителите в страната. Майна е била експерт в Института за икономически въпроси в Кения.

Абхиджит Бенерджи – бивш президент на Бюрото за икономически проучвания и анализи на Индия. Той е експерт в областта на изследванита в рамките на икономическата теория.

Андриш Пиебалгс от Латвия е комисар по развитието към Европейската комисия. В периода 2004-2009 г. е бил комисар по въпросите, свързани с енергетиката. Бил е и секретар в Министерството на външните работи и министър на финансите на Латвия.

Патрисиа Еспиноза – секретар по външните работи на Мексико. В периода 2001-2006 г. е посланик в Австрия, Словения, Словакия и Германия.

Пол Полман от Холандия – главен изпълнителен директор на „Юниливър“. Полман е бил и финансов директор на „Нестле“. Той е и член на Международния съвет по бизнес към Световния икономически форум.

Нгози Оконджо-Айвила – министър на финансите на Нигерия. Преди това е била външен министър на страната и изпълнителен директор на Световната банка.

Елвира Набюлина, която е икономически съветник на президента на Русия Владимир Путин. Тя е и бивш министър на икономиката и развитието.

Грася Машел от Южна Африка – съпруга на бившия президент Нелсон Мандела. Тя е член на Съвета на старейшините – независима група от международни лидери, които работят заедно за световния мир и човешките права.

Сунг-Хуан Ким - министър на външните работи на Република Корея. Ким е бил и старши дипломат на страната при посещния в САЩ, Узбекистан, Русия и Индия.

Гунила Карлсон - министър по сътрудничество за международно развитие в Швеция. Заемала е множество парламентарни постове в областта на външните работи, европейските ъпроси и образованието.

Емилия Пирес, която е финансов министър на Източен Тимор. Тя има сериозен опит в публичните финанси и планирането.

Кметът на Истанбул Кадир Топбаш, който е и президент на асоциацията „Обединени градове и местни власти“. Той е специалист по градските въпроси и проблемите на бързо разрастващите се градове.

Джон Подеста от САЩ. Той е председател на Центъра за напредък на Америка. По времето на президента Клинтън той бе шеф а персонала в Белия дом.

Тавакел Карман – млад журналист от Йемен, който е участник в редица движения, защитаващи човешките права. През 2011 г. е удостоен с Нобелова награда за мир.

Този „мозъчен тръст“ ще продължи делото на екипа, който през 2000 г. състави план, озаглавен „Цели на хилядолетието“.

Той има давност 15 години и е в сила за всичките 193 държави-членки на ООН. Включва осем стратегически цели:

1. Справяне с крайната бедност и глада в световен мащаб

2. Постигане на масова образованост на основно ниво

3. Насърчаване на половото равноправие и постепенно овластяване на жените

4. Намаляване на детската смъртност

5. Подобряване здравето на майките

6. Справяне с ХИВ/СПИН и малария в световен мащаб

7. Развитие на устойчив екологичен план

8. Създаване на международно партньорство за развитие

Въпреки че крайният срок на програмата наближава, анализаторите коментират, че някои от целите все още изглеждат неосъществими.