Китайската компартия възприе руския опит в борбата с икономическата криза

Китай е в затруднено положение: доходите не растат, а икономиката не се възстановява след пандемията от COVID-19, въпреки всички усилия и заповеди на президента Си Дзинпин. И така комунистическата партия реши да изпробва една популярна в Русия рецепта за справяне с неуспехите: да забрани да се говори за тях и да не тревожи населението с лоши новини, коментира Би Би Си.

Във вторник от Китай дойде нова вълна от лоши новини за забавяне на ръста на промишлеността, търговията на дребно и инвестициите - само седмица след мрачната статистика за юли, която показа слаб икономически растеж, дефлация и най-големия спад на износа и вноса от години.

Но най-очакваната цифра не беше включена в новия пакет от статистически данни. Вместо данни за младежката безработица властите направиха изявление, че все още няма да ги публикуват. Събирането им първо трябва да бъде "оптимизирано", заяви Китайският държавен статистически комитет.

Всички очакваха доклада с нетърпение, тъй като рекордното нарастване на младежката безработица се превърна в символ на проблемите на китайската икономика. През юни всеки пети китаец на възраст между 16 и 24 г. не можеше да си намери работа, а икономистите бяха уверени, че през юли ситуацията само ще се влоши.

Всички погледи са насочени към китайската икономика - втората по големина след САЩ - тъй като се очакваше тя да бъде двигателят на възстановяването на световния бизнес през 2023 г. след трудната 2022 г., белязана от затвори в Китай и криза в Европа заради агресията на Русия срещу Украйна и газовата война на Кремъл с ЕС.

Оценката на ситуацията в Китай обаче става все по-трудна за икономистите.

Толкова добри новини

Китай вече има опит в класифицирането на статистически данни - по време на пандемията компартията спря да публикува данни за смъртността. Въпреки това икономическите показатели все още се публикуваха редовно, макар че тяхното тълкуване изискваше специални умения и достъп.

Сега, когато икономиката се забавя и властите не са в състояние да я съживят и да върнат предишните темпове на растеж, те започнаха да подобряват имиджа си чрез избирателно публикуване на данни и забрана да се наричат нещата с истинските им имена.

Подобно е положението и в съседна Русия, която след скъсването си със Запада обвързва бъдещето си с Китай. След нахлуването в Украйна Кремъл засекретява статистиката за външната търговия и производството на нефт и газ и задължава войната да се нарича само "специална военна операция" под страх от затвор. Владимир Путин отчита успехите на руската икономика, докато икономистите говорят за криза и рисуват мрачно бъдеще.

През последните няколко месеца подобни новини идват и от Китай.

Китай ограничи достъпа на чужденци до корпоративни регистри и академични изследвания. Нов закон за защита на данните затрудни анализа на бизнес отчетите. Нов закон за ценните книжа пък забрани "погрешното тълкуване" на китайските политики, закони, бизнес климат и съдебна система.

Освен директните забрани, все повече се увеличават и негласните забрани.

"Файненшъл таймс", водещ западен бизнес вестник, разговаря с икономисти, които работят в Китай като съветници, анализатори и изследователи. Няколко от тях потвърдиха, че наскоро са получили инструкции да избягват негативни коментари за китайската икономика.

Съветите идват от официални лица, медии и работодатели - китайски банки и университети.

"Регулаторните органи искат да ограничат негативните публични коментари за икономиката", цитира FT неназован икономист, който освен ежедневната си заетост работи и като съветник на Китайската централна банка.

"Властите искат от нас да интерпретираме лошите новини по положителен начин", казва икономистът.

Потьомкински пътища

Изпирането на имиджа на китайската икономика е нова тенденция.

"Миналата година беше възможно да се обсъждат дефлацията и други потенциални проблеми без никакви проблеми. Сега няма как подобни коментари да попаднат в ефир", казва пред FT икономист от голяма финансова институция в Шанхай.

Преди това също не е имало дефлация. А през юли, за първи път след пандемията, потребителските цени не се ускориха, а спаднаха, което говори за основните проблеми на китайската икономика и отдалечава целта на властите да съживят сектора на услугите и потребителското търсене.

Месец преди избирателните статистически данни Фу Линхуей, говорител на китайската държавна статистическа служба, заяви откровено: "В Китай няма и няма да има дефлация".

Дефлацията настъпи веднага, но икономистите и анализаторите трябваше да обсъждат "потиснатата инфлация", в съответствие с новата партийна линия.

Адвокатите и инвестиционните банкери, които помагат на китайските компании и банки да набират капитал, също преминаха към евфемизми. Според общоприетата световна практика те трябва да предупреждават потенциалните инвеститори за рисковете, свързани с държавата, когато листват акции или облигации на фондовата борса в Хонконг.

Преди те правеха това изрично. През юли обаче държавната комисия по ценните книжа на закрито заседание препоръча да се въздържат от негативни оценки, предаде Ройтерс. Например, да не се споменава "валутен контрол", а да се говори за "управление на валутния курс".

Тъй като е невъзможно да се пласира на фондовата борса без разрешението на комисията, юристите побързаха да пренапишат вече подготвените проспекти (документи, описващи, наред с другото, рисковете на емитента на акции или облигации).

От един от тях изчезнало споменаването, че китайските власти са склонни да променят правилата на играта спонтанно и без предупреждение. Сега в него се казва, че властите допълват и коригират политиките си от време на време, съобщи Ройтерс, позовавайки се на неназовани източници.

В друг документ, вместо да се посочва, че е трудно да се изпълняват арбитражни решения в Китай, сега се казва, че китайската съдебна система има свои особености и се различава от другите юрисдикции.

Запазване на авторитета

Нито лошите новини за китайската икономика, нито болезнената чувствителност на китайските власти към тях изненадват икономисти и коментатори.

Икономическото преструктуриране на Си Дзинпин не е от добър живот.

Резервите от индустриализацията, урбанизацията, увеличените инвестиции и износа са изчерпани. Китай се опитва да премине към модерна икономика, основана на потреблението и иновациите, но засега това е възпрепятствано от продължителни проблеми: балон на пазара на недвижими имоти, дългова криза в регионите, демографски проблеми, централизирано и идеологизирано държавно управление и конфликт със Запада, който ескалира след нахлуването на Русия в Украйна, което Пекин не смята да осъжда.

Икономическият спад не само отдалечава заветната цел на Китай да измести САЩ като световен лидер. То накърнява и имиджа на Си, който съсредоточи цялата власт в ръцете си и остана начело на държавата за безпрецедентен трети мандат.

Цяло поколение китайци са свикнали животът им да се подобрява от година на година, тъй като от началото на века Китай е световен рекордьор по икономически растеж. И сега това чудо е към своя край.

Тъй като Си Дзинпин отговаря за всичко в страната, проблемите на икономиката са негови проблеми. При това положение желанието на подчинените му да филтрират негативните новини за дефлацията и безработицата е разбираемо.

Икономистите предупреждават, че подобно преструктуриране в името на достигането на качествено ново ниво неминуемо ще доведе до забавяне на растежа - болезнено, но необходимо. Единственият въпрос е колко бързо може да се справим с кризата.

До голяма степен това ще зависи от политиката на властите. При липсата на пазарни и политически реформи държавните инвестиции и субсидии остават в техния арсенал, но стимулите стават все по-скъпи, а резултатите - по-скромни.

И дори ако властите успеят да избегнат груби политически грешки, преструктурирането изисква инвестиции. А за чуждестранните компании и фондове, които искат да инвестират в Китай, доверието в статистиката и способността да се анализират рисковете въз основа на вярна и достъпна информация са от ключово значение.

Дори правителствените експерти започват да губят доверие в това, пише вестник FT. Той цитира двама участници в неотдавнашна среща с бившия главен икономист на водещ правителствен мозъчен тръст. Срещата се е състояла при закрити врати и на нея старшият сътрудник не само е произнесъл думата табу "дефлация", но и е споделил съмнения за надеждността на официалната статистика.

"Всички бяха малко шокирани", цитира вестникът свидетел на случката. - Но той просто го каза на глас."