Калининградската криза: Русия заплаши Литва с последствия за населението заради прилагането на евросанкциите

„Възможните мерки срещу въведеното от Литва ограничение на транзита през Калининградска област ще бъдат не сферата на дипломацията, а в плоскостта на практиката и те вече се подготвят на междуведомствено ниво.“ – обяви в сряда официалният представител на Министерството на външните работи на Руската Федерация Мария Захарова. Руски официални представители коментират, че санкциите ще са такива, че да бъдат усетени от обикновеното население на Литва.

От събота Литва и Руската Федерация са в състояние на полуобявена война заради решението на Вилнюс да приложи въведените от ЕС санкции върху транзита на санкционни стоки между Калининградска област и Руската федерация. Това е причината политолози и анализатори да определят границата между Руския анклав в прибалтика и Вилнюс като най-горещата и най-опасната точка в света.

Сред най-сериозните опасности за реакция на Русия в „калининградската криза“ е вероятността Москва да се опита да пробие път през т. н. Сувалски коридор от Беларус до Калининград по суша – това са около 100 километра по дължината на полско литовската граница. Засега военни експерти са единодушни, че въпреки изявленията на дипломати и политици, нахлуването де факто на територията на страна член на НАТО би било сериозна провокация и основание за избухване на трета световна война. Освен всичко друго в района на Сувалския коридор са струпани стационарни международни групи на НАТО.

Всичко започна с изявлението на Литва, според което от 18 юни беше забранен транзитът на стоки и технологии, предмет на санкциите срещу Руската федерация между територията на Калининградския анклав и Русия, а съответните разпореждания бяха дадени на литовския железопътен оператор LTG Cargo, който от своя страна информира руските си партньори. Прилагането на забраната предизвика напрежение по всички нива в Русия, тъй като спирането на транзита засяга 40-50 на сто от продуктите, транспортирани от Русия през Литва за Калининград и особено строителни материали, цимент и метал. Забраната не може да бъде компенсирана с доставки по вода, тъй като сега фериботната линия Уст-Луга-Балтийск се нуждае от допълнителни кораби за доставка на стоки.

Според портала kaliningrad.ru стоките, забранени за внасяне в Калининградска област, са определени в последното издание на Регламент № 833/2014 на Съвета на ЕС. Ограниченията важат за продукти от чугун, стомана, метал, дърво, цимент, сребро, торове, тухли, плочки, както и хайвер, алкохол, парфюми и много други. Железопътният превоз на пътници от Русия до Калининград през територията на Литва и обратно остава непроменен.

Калининград, блокада

"Прошу вас сохранять спокойствие, я и моя команда всем обеспечим регион", - сказал вчера губернатор.
"Верим и надеемся", - ответил народ и... с утра побежал опустошать строительные магазины ????♂️

"Леруа", сегодня утром. pic.twitter.com/NuKAvNT4ey

— IgorGirkin (@GirkinGirkin) June 19, 2022

Още с първите информации на руските и световните агенции в населените места в Калининградска област настана хаос. Пред репортери жителят на Калиниград Павел Татаринцев разказа, че "още в първия ден на блокадата всички започнаха да изкупуват всичко". Освен строителни материали, жителите на Калининград са хукнали да купуват дори газ, от страх да не прекъснат и газопроводите, транспортиращи газ от Русия. Според политолога Дионис Ценуза, макар руските власти да са се подготвяли за такава блокада, в този момент поне в началото тя ще доведе до временни недостиг и прекъсвания, преди новите логистични връзки да започнат да функционират. „Въпреки че властите успокояват, много жители се страхуват, че блокадата не само ще означава недостиг на ключови стоки, но и ще ускори инфлацията “ – коментира в репортаж от блокирания анклав The Moscow Times.

В политическите кръгове в Москва новината за „блокадата“, която в емоционалния чип на руснаците се свързва с близо 900-дневната блокада на Ленинград от нацистка Германия по време на Втората световна война, предизвика истерия, варираща от рисуване на апокалиптични картини, до отправяне на открити заплахи по отношение на Литва.

Пръв с последствия заплаши населението на малката балтийска страна секретарят на руския съвет за сигурност Николай Патрушев, смятан от мнозина за бъдещ наследник на Владимир Путин в президентския стол. "Русия със сигурност ще отговори на подобни враждебни действия. В междуведомствен формат се разработват подходящи мерки, които ще бъдат предприети в близко бъдеще. Последствията от тях ще имат сериозно отрицателно въздействие върху населението на Литва", каза Патрушев, а в понеделник Русия поиска от Литва да премахне ограниченията за Калининградска област.

„Блокирането“ от литовските власти на Калининградска област е безпрецедентна мярка и „нарушение на всичко и всичко“, каза от своя страна Дмитрий Песков, прессекретар на руския президент.

Според Русия забраната нарушава споразумението между Русия и ЕС от 2002 година, а временно управляващият посолството на Литва в Москва Вирджиния Умбрасене беше извикана в МВнР на Русия за обяснения.

Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис нарече реакцията на Русия срещу ограничаването на транзита до Калининградска област "подготвен театър, който да представи всичко в драматична светлина" и даде съвет къде да се оплаче Русия.

„Моят съвет е следният – ако има реална нужда и желание от страна на Русия, тогава тя трябва да се свържете с Европейската комисия с искане за допълнителни разяснения. Ако не е удовлетворена от разясненията, има си Европейският съд, който разглежда всички съдебни спорове“, каза министърът, цитиран от Delfi.

„Транзитът до Калининградска област през Литва не е спрян нито блокиран. Литва не е наложила никакви едностранни ограничения за този транзит. За Калининградска област се прилагат същите санкции на ЕС, както за цялата Руска федерация“, се казва в изявление на президентската администрация във Вилнюс., изпратено до BNS в понеделник.

Губернаторът на блокираната област Антон Алиханов коментира прилагането на санкциите по отношение на Калининградска област като призова ответните мерки срещу Литва да бъдат ориентирани към пренасочване на икономическия поток, ползван досега от балтийските страни, към Русия. Парите, които е получавала Литва от транзит да отидат в руски икономически субекти.

„Вярвам, че тези предложения трябва да имат за цел да гарантират, че икономическият поток и парите, които Литва и Балтийските страни като цяло печелят, трябва да бъдат пренасочени към Русия. Имаме такива предложения. <...> Ние няма „напук на баба да оставим да ни замръзнат ушите“, а ще се погрижим да спечелим ние парите, които са печелили те“, каза Алиханов в ефира на предаването Solovyov.Live.

По ирония на съдбата жителите на Калининград и областта трябва да споделят днес съдбата на населението на Западен Берлин, подложен едностранно на пълна сухоземна блокада от страна на Съветския съюз през 1948-1949 година. Казусът, който в съветската у руската историография е известен като "Първата Берлинска криза", възниква на 24 юни 1948 година, когато СССР едностранно решава да блокира железопътния и шосейния достъп на западните съюзници до намиращия се под техен контрол Западен сектор на Берлин. На конференцията в Ялта през февруари 1945 година Берлин е разделен на четири сектора - съветски, американски, британски и френски. На 1 януари 1947 американците и англичаните образуват обща зона - Бизония, към която впоследствие се присъединява и Франция и във формат Тризония зоните на Берлин под западен контрол се включват в икономиката на Западна Европа. През юни 1948 година в западните части на Берлин е проведена реформа и новата германска марка заменя обезценената райхсмарка, а СССР прави парична реформа в Източен Берлин. Пътищата на съюзниците се разминават и СССР решава да блокира напълно границите на Западен Берлин, анклав в съветската окупационна зона. На 12 юни руснаците прекратяват достъпа до западните зони на Берлин по шосе, на 21 по река и на 24 юни по жп линиите. На тази дата блокадата става абсолютна. Снабдяването по въздуха остава единственото спасение за жителите на свободен Берлин. Западните съюзници организират въздушен мост, по който американски и британски самолети в продължение на година снабдяват 2.5 милионното населението на Западен Берлин с всичко най-необходимо и го спасяват от глад и мизерия. В този период западните съюзници извършват 278 228 полета на транспортната авиация и превозват 2.32 милиона тона товари. В инциденти по време на т. н. Въздушен мост са загинали 31 американски и 39 британски летци, както и 13 граждани на Германия.