Как Унгария си играе с огъня
Днес в Унгария се провежда оспорван референдум за бежанската политика. Въпросът, който е зададен от правителството, гласи: „Желаете ли ЕС да задължава Унгария, дори и без съгласието на парламента й, да приема определен брой бежанци от неунгарски произход?”.
Има референдуми с предизвестен отговор. Държиш ли здраво медиите, не е никак трудно да внушаваш на тълпата, че и нейната дума има някаква тежест, пише Дьорд Далош по повод днешния унгарски референдум за бежанците.
Край езерото Балатон, където празнувах рождения ден на моя унгарска приятелка, неволно си зададох въпроса: Защо му трябваше на Путин да анексира Крим преди две години? Крим е скъп, туристическата му инфраструктура е слаба а и е трудно достъпен. Нямаше ли да е по-просто да превземе унгарския курорт Хевиз - и то без нито един изстрел, само с пари? На практика, това вече е станало: градът е пълен с плакати на руски език, които правят реклама на услугите в курорта: бани, масаж, медицинско обслужване и терапия. Кратък езиков наръчник улеснява пазаруването: "Колко струва една бира?", "Сметката, моля" и др. крайно важни за руския турист фрази могат да бъдат прочетени с транскрибция на кирилица срещу съответствието на унгарски език. Помислено е и за душата: богослужения засега се отслужват в една черква, но вече се събират и пари за строеж на истинска православна черква.
В хотела можеш да резервираш пътувания с автобус: до търговския център в Парндорф, на границата с Австрия, до Братислава - с вечеря в ресторант, до Дьор и бенедиктинския манастир в Панонхалма - офертата включва и обяд. Предлагат се също дегустации на вино и яздене на коне из унгарската пуста. Цените се движат между 35 и 95 евро, хотелската нощувка е 200 евро - т.е. по джоба на туристи от средното руско съсловие, което е гръбнакът на Путиновия свят. По-заможните търсят не само уелнес и лечебни бани, а и хвърлят по едно око на вилите и къщите, които брошурите за продажба на недвижими имоти предлагат на руски език. Луксозна къщичка в Будапеща - срещу 200 000 евро може би е твърде скъпа, но пък скромна дача край Балатон от времето на Янош Кадар може да се купи срещу 75 000 евро.
Напрежение до последния момент преди референдума
По пътя от Балатон към Будапеща виждаш безброй огромни плакати, с които правителството на Орбан агитира за референдума на 2 октомври. На син фон с жълти букви е написано: "Знаете ли, че Брюксел иска да ни накара да заселим тук цял един град с мигранти?". Или пък: "Знаете ли, че мигрантите са изнасилили вече 300 жени?". Под всеки въпрос с по-дребни букви е изписано: "Референдум, 2 октомври 2016".
От всенародното допитване всъщност не зависи нищо - в крайна сметка ЕС изобщо няма намерение да налага бежанска квота на Унгария. Важно за Орбан обаче е да се поддържа напрежение до последния момент преди референдума. Държиш ли медиите, няма нищо по-просто от това да си играеш с народа на демокрация, да внушаваш на тълпата илюзията, че и нейната дума тежи.
На 13 август бях поканен да държа слово в Мариенборн по случай 20-та годишнина на мемориала "Разделението на Германия". Преди самото честване ни разведоха из комплекса на някогашния контролно-пропускателен пункт - най-големият на бившата вътрешногерманска граница. Четвърт век след падането на Берлинската стена той изглежда по-скоро гротесков, но не и страшен. В крайна сметка ГДР не беше Северна Корея и никога не успя херметически да огради една от друга двете германски държави. Благодарение на западната телевизия 70 на сто от източногерманците ежедневно наблюдаваха живота в съседната германска държава и десетилетия наред сами си вадеха заключенията, правейки паралел между онова, което виждат от двете страни на стената.