Как работи Медицинската служба на ''Азов'' - най-добрата в Украйна

Евген Чуднецов – Чудик, началник на Медицинската служба на 12-та бригада със специално предназначение „Азов“, разказва за пътя на ранените бойци на фронта - от раняването на бойното поле до завръщането им обратно в строя. Чудик говори по време на събитие, организирано с цел обединяването на военните, доброволците, дарителите и гражданите, организирано от CRAF Event. 

Медицинската служба на "Азов" е оценявана като най-добрата в Украйна. Медиците ѝ първи започват да преливат кръв още в окопите, което спасява живота на много бойци. Работят по най-новите стандарти във военната медицина.

Ето какво разказва Чудик в презентацията.

Имаме линия на разграничение. Точките за разпределяне на ранените се намират на 500 метра от бойното поле. Те са в блиндажи, в които дежурят боеви медици. Разстоянието от 500 метра позволява, дори при липса на възможност автомобил да стигне до ранения, боевите медици да отидат и да го пренесат на носилки до точката за сортиране. След точките за сортиране се намира предният стабилизационен пункт, след него основният. После е ПХГ – предна хирургична група. В зависимост от тежестта на раняването, която се определя в пункта за разпределение, раненият се извозва или в предния стабилизационен пункт, или в следващия, а ако раняването е леко – направо в ПХГ. Там, освен леко ранени, се лекуват разболелите се от грип например. Пунктовете за сортиране са иновационни и се използват само в Азов. Също така бригадата е единствена от Националната гвардия, която има собствен стабилизационен пункт.

Сега ще разкажа за точките за сортиране. Ако блиндажът е готов, точката се подготвя за един ден, ако трябва да се копае, са нужни три дни. Какво е необходимо за функционирането на такава точка за сортиране на ранените? Приспособления за електроенергия – генератор и зарядна станция ЕкоФлоу, защото има медицински инструменти, които работят само на ток, например инфузионния нагревател (нещото, което дава необходимата температура преди да се влеят в организма кръвта, физиологичният разтвор, плазмата). Необходима е постоянна спътникова връзка – Старлинк. Нужни са радиостанции, РЕБ (радиоелектронна борба) - без него е просто невъзможно. А РЕБ-а е доста скъпа вещ. Врагът постоянно сменя честотите и затова трябва да имаш РЕБ, който работи на честоти от 500 до 5000 херца. Пожарогасители също са необходими и конвертор.

Колко струва приблизително всичко това? В тези изчисления сме написали абсолютния минимум, отчетени са намаленията, които ни правят, това, че много неща ни даряват хората. 25 000 гривни – генератор; 40 000 гривни – преносима зарядна станция, която трябва да е ЕкоФлоу Делта Макс, защото не всички останали са подходящи, а от нея зависи работата на всичката медицинска апаратура. 15 000 гривни – хладилник, акумулаторен, в който се държи кръвта. 120 000 гривни – инфузионен нагревател, ние използваме КингФлоу, защото те работят най-добре при различни температури. А ако се прелее студена кръв на ранения боец, ще се получи хипотермия и той ще загине от това. 20 000 – кислороден концентратор, 50 000 гривни – комплектована раница на боен медик, 10 000 органайзер, 240 000 – РЕБ, 5 000 – бензопила, 15 000 – суха плазма Защо използваме именно суха плазма, а не замразена? Защото замразената трябва да се съхранява при минусова температура, а това е невъзможно на пункта за сортиране. Там има хладилник, който поддържа температура от 3 до 5 градуса, температура, при която се съхранява кръвта. Затова се използва суха плазма, която се държи на стайна температура. Но при нея е сложна технологията на производство, в Украйна изобщо не се произвежда. Всичко общо 540 000 гривни, около 24 000 лева за една точка за сортиране, а те са няколко.

Медицинската евакуация се извършва с автомобили Нисан Патрол, които са вътрешно бронирани. Външно изглеждат като обикновени джипове, камуфлажни, а вътрешно са оборудвани като пълноценни коли от Бърза помощ. При нас всички коли са с GoPro камера. Защо се прави това? На първо място, бойните медици, които работят, после разглеждат своите грешки. При нас има цяла група, която дава отзиви, казват кое е добре направено, кое е можело да се направи по-добре и на какво да се обърне внимание.

Колко струва автомобилът и оборудването за евакуация? 500 000 гривни – самата колата, 200 000 гривни – преработка на колата, за да стане медицинска, 40 000 гривни – комплект гуми, гумите трябва да са добри, защото колата се движи по пясък, по блата, няма как да се направи икономия от тях. 240 000 – РЕБ, 25 000 – преносима зарядна станция, 150 000 – приспособление за нощно виждане, 15 000 – хладилник, 40 000 – кислороден концентратор, 120 000 – инфузионен нагревател, 10 000 – органайзер, 50 000 – комплектована раница на боен медик, която когато се превози един ранен, трябва отново да се попълни. 15 000 – суха плазма, 5000 – електрическо одеяло, 15 000 – GoPro камера. Общо 1 425 000 гривни. Около 63 000 лева. И това е абсолютният минимум. За един автомобил. А ние използваме няколко. Сега купуваме мобилни Старлинки, за да имаме гарантирана постоянна връзка с екипите, които превозват ранените.

Относно стабилизационните пунктове. Както казах, при нас има два такива, в тях работят шестима хирурзи, петима анестезиолози, травматолог и други специалисти. Имаме също стационар на медицинската рота (ПХГ), където се извършват амбулаторен прием, там ходят болни и леко ранени, с лека черепно-мозъчна травма и т.н. В стабилизационните пунктове, особено в основния, ние приемаме не само азовци. Може би 70 процента ранени са от съседните подразделения. Двата стабилизационни пункта особено не се различават един от друг. Предният е под земята, закопан и като размер е по-малък. Като оборудване и специалисти, които работят там, са еднакви. Предният стабилизационен пункт се намира на 3 километра от линията на разграничение, което е 1-2 часа време за евакуация. Преди да го направим, когато имахме само основния, времето беше почти 4 часа. Нямаше как да съкратим времето за евакуация по друг начин, затова решихме да преместим нашите медици по-близо до ранените. Не можем по-бързо да превозим ранените до стабилизационния пункт, но квалифицирани медици можем да приближим до ранените. Той се прострелва, прелита артилерия, но е направен на такова място, където е трудно да се улучи. Този преден стабилизационен пункт може да приема до двама червени ранени. Червени са тези с ампутации, патронни рани, гръден кош, тежки черепно-мозъчни травми. На основния стабилизационен пункт четири пъти сме правили операции на главния мозък, и ранените оживяха. Моите хирурзи ходят в различни болници за обмяна на опит, ходят и при неврохирурзи.

Колко струва това? Много. 1 000 000 – апарат за изкуствена белодробна вентилация, 150 000 – апарат за ултразвукова диагностика, 15 000 – инфузионен нагревател (необходими са по един за всяко легло), 15 000 – хладилник, 20 000 – кислороден концентратор, 200 000 – рентген, 15 000 – суха плазма, 5 000 – ултравиолетова лампа, защото, когато раненият лежи на операционната маса, се включва инфрачервен нагревател, защото раненият, който е загубил много кръв, загива от хипотермия. Ако някой мисли, че преохлаждането не убива – убива, и то не по-лошо от патрон или осколка), 5000 – електрическо одеяло, 100 000 – разходни материали, 10 000 органайзер, 15 000 – екшън камера. Общо 1 550 000 гривни. Около 69 000 лева. И тази сума трябва да се умножи по две, защото стабилизационните пунктове са два.

Сумите, необходими за спасяването на човешки живот, на пръв поглед изглеждат големи. Но реално са нищо, в сравнение с разходите, които държавата прави, ако не осигури тези пари. Обезщетенията при смърт или раняване са значително по-големи. Обучението на нов боец също е по-скъпо.

Не трябва да се забравя и фактът, че човешкият живот е безценен. Въпреки че войната продължава вече единадесета година, а пълномащабната война трета, хората трябва да останат обединени и всеки да помага с каквото може.