Как Франция почете жертвите на терора (снимки)

С едночасова мемориална церемония днес в Париж беше отдадена почит към загиналите при терористичните атентати на 13 ноември. Тя се състоя в почетния двор на Hotel des Invalides, музей и историческа сграда, в която се намира саркофагът на Наполеон.

Пред сградата, която за парижани е просто „Инвалидите“ по протокол се провеждат траурни церемонии само за французи, загинали за родината на бойното поле, и за висши държавници. Лично президентът на Франция Франсоа Оланд е настоял днешната церемония да бъде там.

Присъстваха онези ранени в атентатите, които са в състояние да се движат и хора от почти всички семейства на загиналите. Първоначално е обсъждано опечалените близки да бойкотират проявата – в знак на негодуванието си, че държавата не е осигурила достатъчна защита на французите против тероризма. В крайна сметка само три семейства на загинали отказаха да бъдат пред „Инвалидите“.

Там бяха всички членове на правителството, както и лидерите на опозицията, включително бившият президент Никола Саркози председателката на Националния фронт Марин льо Пен.

Общо около 1000 души участваха в мемориалната церемония. Други не бяха допуснати и дори до сградата не беше изваден голям видеоекран, за да няма там струпвания на хора и шум.

За сметка това в цялата страна хората – всеки по своему - отново се преклониха пред жертвите на тероризма и масово последваха призива на Оланд „Франция да се държи за своето знаме“. Трикольори бяха вдигнати навсякъде.

Церемонията започна точно в 10.30 часа (11.30 българско време), когато президентът, с балтон и черен шал, посрещнат с по-скоро дискретни – около минута - военни почести.

Първият звук над затиснатият от мълчание едър паваж пред „Инвалидите“ дойде с трогателно изпълнение на „Когато имаме само любовта“ (на Жак Брел, 1929 - 1978) от три млади френски певици: Яел Наим, Камелиа Жордана и Нолуен Льоруа. Тя завършва така:

... Когато имаме само любовта,
за да говорим на оръдията.
И нищо повече от песен,
за да убедим барабана.
Тогава без да имаме нищо
освен силата да обичаме,
в ръцете си ние ще имаме,
приятели, целия свят.

В разтърсващото изпълнение на Натали Десей прозвуча и друга любима на французите песен - „Перленпенпен“ на Барбара.

Успоредно с музиката на голям екран безмълвно преминаваха портрети – 130 лица, 130 имена, 130 възрасти, 130 прекършени живота. В този момент всички станаха прави, просълзени в спонтанната минута мълчание.

Единствен оратор в церемонията беше президентът Франсоа Оланд.

„В петък, 13 ноември, този ден, който ние никога няма да забравим – започна той с тих глас – Франция бе ударена подло. В акт на война, организиран отдалеч и студено извършен, орда убийци уби 130 от нашите и рани стотици. В името една луда кауза и един предаден бог."

В заключение на своето 17-минутно слово президентът се обърна специално към младите във Франция.

„Приветствам това ново поколение. То бе ударено. То не е ужасено. То е с ясен поглед, то е активно – като невинните, за които носим траур. То ще съумее – убеден съм – да покаже величие. То ще живее, то ще живее пълноценно, в името на мъртвите, които оплакваме днес.

Въпреки сълзите това поколение стана днес лицето на Франция. Да живее Републиката! И да живее Франция!“

Видимо развълнуван, Оланд, с труд сдържаше емоциите си, когато в Почетния двор на „Инвалидите“, отекна „Марсилезата“.