Как една жена избяга от Украйна с две деца и десет кучета

Какво значи да се събудиш една сутрин и да трябва да напуснеш дома си? Да се разделиш с мъжа си, сестра си, майка си и половината си домашни любимци? На 25 февруари Мария Гончаренко тръгва на път през Украйна заедно със съпруга си, две малки деца и десет кучета в багажника.

Мария развъжда малки кучета в Харков – втория по големина град в страната, който бе сред първите цели на руската армия.

На 24 февруари около 5 часа сутринта тя и семейството ѝ се събуждат от силни взривове, които разтърсват дома им в панелка в жилищния квартал „Павлове Поле“ – исторически район на Харков.

Първоначално семейството не бърза да напуска дома си – цари хаос, все още никой не знае какво се случва.

Докато се чудят как да постъпят, семейство Гончаренко* се събира в една стая и родителите се опитват да успокоят децата – две момичета, едното е на 2 години, другото - на 7. Малкото момиченце миналата вечер е било на преглед в болница - заради тежки пристъпи кашлица и немощ, със съмнения за бронхопневмония. 

Малко по малко обаче става ясно, че бомбардировките не спират, а се усилват. Тогава Мария решава, че е време да потърсят бомбоубежище, но семейството дори не може да стигне до него заради постоянния обстрел.

В крайна сметка те успяват да стигнат до едно бомбоубежище, но после трябва да се местят оттам, защото 2-годишното дете на Мария кашля силно и изпитва силен задух в подземието.

На следващия ден за цялото семейство е съвсем ясно, че така не може да продължава и решават да напуснат града с кола, натоварена с двама възрастни, две малки деца, едно от които болно, и багажник, пълен с десет кучета – седем кутрета и три едри възрастни.

Майката и сестрата на Мария не искат да напуснат дома си в Харков и остават с четири малки кучета и три котки. И без храна.

Мария Гончаренко разказва, че за да пестят бензин по време на пътуването, е нямало как да пускат парното и в колата е било изключително студено. Тя не успява да вземе багаж за себе си - просто няма място.

На 25 февруари вечерта семейството успява да намери подслон при познати в малко градче в Централна Украйна.

Да пресечеш границата без мъжа си

Още на следващата сутрин се разчува, че руските войници настъпват към градчето и семейство Гончаренко отново тръгва на път – вече към украинско-унгарската граница.

Там семейството прекарва 24 часа в мразовитата кола на 30-километрова, почти неподвижна опашка от хора, бягащи от Украйна. През това време медицинско лице успява да прегледа дъщеричката на Мария и става ясно, че детето няма пневмония – главното притеснение на майка ѝ.

Накрая все пак кошмарното чакане на границата свършва – идва ред и на семейството на Мария – всички без съпруга ѝ, който трябва да остане в Украйна, както всички мъже на възраст от 18 до 60 години.

Налага се Мария, двете ѝ деца и десетте кучета да се разделят с бащата на границата и да продължат без него. Той се връща обратно в Харков.

За Мария следват още два кошмарни дни на път, докато стигне до Сърбия, където неин приятел и колега я приютява в град близо до Белград. Тя разказва, че не знае как да се отблагодари за добротата, която среща в Сърбия и за жеста на своя приятел, както и на множеството хора, които са се отзовали и са им помогнали.

По време на пътуването храната на семейството и кучетата свършва. И когато Мария пристига в Сърбия, всички са отслабнали значително. Кутретата са били много тревожни и нервни, но въпреки крехката си възраст, остават послушни – сякаш са разбрали сериозността на ситуацията.

Едно от малките кутрета вече е в София при новото си семейство, на сигурно и топло.

Шанс за нов живот

Състоянието на 2-годишната дъщеря на семейство Гончаренко се стабилизира и детето постепенно се възстановява. В момента съпругът, майката и сестрата на Мария спешно търсят транспорт от Харков до Кременчук, който се намира в Централна Украйна.

„Учим се да живеем нов живот. От дъното на сърцето си благодаря на всички хора тук, които ни помогнаха да се почувстваме у дома си. Все още имам близки и приятели в Харков, които нямаха тази възможност да си тръгнат, дръжте се!“, каза тя.

След като се установява в Сърбия, от видеорепортажи Мария разбира, че домът ѝ на практика е унищожен. 

Коментарът ѝ за руското нашествие е лаконичен и ясен: "Украйна е жива и ще продължи да стои. Те дойдоха при нас, в нашия дом, в моя дом, в моята Украйна. Отворете си очите – убиват нашите деца, няма да простим това, никога."

Снимки на централния площад "Свобода" в Харков - преди и сега: 

*Имената в публикацията са променени от съображение за сигурност.