Къде ВСУ ще удари руските нашественици? (видео)
Кога и къде Въоръжените сили на Украйна ще започнат дългоочакваното си контранастъпление срещу руските нашественици? Това е най-обсъжданата тема сред военните анализатори в Киев, Москва, а и в целия свят. Спекулациите са много, фактите - малко. Украинските власти твърдят, че хората, които са запознати с истинските военни планове, се броят на пръстите на едната ръка.
И все пак кои са вероятните направление за бъдещото украинско контранастъпление?
Руските военни експерти от YouTube канала „Йорш в балоте“ публикуваха своя версия, в която анализират различни видео материали в областта на военната история, на въоръжението и бойната техника, на организацията, тактиката и бойното използване на въоръжените сили.
Кога Украйна ще премине в контранастъпление?
Очаква се съвсем скоро – когато земята изсъхне и стане проходима.
Вече се струпват войски. Те са съсредоточени в триъгълника Полтава, Кременчуг, Днипро. От тук могат да бъдат използвани в различни направления.
Кои са възможните направления за настъпление?
В северната част на Луганска област;
В участъка Бахмут-Соледар;
На централния участък на фронта в района на Донецк - Горловка;
В Запорожието;
В окупираната част на Херсонска област с форсиране на Днепър.
Запорожието
Преобладават оценките, че най-целесъобразно е главният удар да бъде нанесен на Запорожкото направление, в това число и заради откритата местност. Но по-важно е, че то разкрива перспективата с излизането на украинските войски по крайбрежието на Азовско море да се създадат условия за унищожаването на Кримския мост и за блокирането на сухопътните връзки с Крим.
Ако Кримският мост бъде разрушен, то ще е невъзможно прехвърлянето и логистичното осигуряване на руските войски. Групировките в Крим и Херсонска област и тези, които действат в района на Донбас ще се окажат взаимно изолирани, а бързото прехвърляне на сили и средства от едното на другото направление през Ростов на Дон и през Кубан няма да бъде възможно.
Дори сега, когато активно се използва направлението през Кримския мост, комуникациите имат обща дължина 700-800 километра. Дълбочината на такава настъпателна операция за овладяването на участък по крайбрежието на Азовско море е около 100-120 километра, което е съпоставимо с дълбочината на която украинските войски напреднаха по време на Харковското настъпление.
Недостатъците за настъпление по това направление се изразяват в прекомерното разширяване на линията на фронта, както на изток, така и на запад от направлението на главния удар. Това ще наложи заделянето на значителни сили и средства за прикриване на фланговете.
От значително важност би било на какъв фронт се провежда настъплението: на 40, на 70 или на повече километра. По време на Харковската настъпателна операция, фронтът за настъпление беше 40 километра. Да се настъпва в по-тесен участък е нецелесъобразно, защото той би бил значително уязвим за нанасяне на флангови удари.
От значение е също дълбочината и как е оборудвана руската отбрана в това направление. Може да се предполага, че в по-големите населени места (Токмак, Белмак – намиращи се на втория отбранителен рубеж на руските войски, а също и в приморските градове, сред които особено се откроява Бердянск), ще бъдат оборудвани мощни отбранителни райони.
Настъпващата групировка неизбежно ще бъде принудена да атакува или надеждно да изолира поне един или два подобни възела на съпротива. И тук идва трудна дилема: дали те да бъдат атакувани чрез мащабни щурмови действия, с произтичащи значителни загуби и нарушаване на темпа за настъпление, или такива райони да бъдат обходени и изолирани, за което ще се наложи заделянето на значителни сили и средства от състава на ударната групировка.
Друга дилема е именно в кой участък от азовското крайбрежие да се насочи главния удар - Степановка, Приморск, Бердянск или района на Мариупол.
За украинското командване Мелитопол е важен възел на съпротива, надвисващ над украинските флангове, в това число опиращ се на важна водна преграда. Ако именно в този участък украинските войски извършат пробив, напълно е възможно руското командване да бъде принудено да се изтегли напълно от Херсонска област като заеме следващ отбранителен рубеж на входа на Кримския полуостров – в района на Перекоп.
Вариантът форсиране на Днепър
Главният недостатък за това направление е очевиден – необходимо е да се форсира голяма водна преграда. Сама по себе си водната преграда не осигурява защита, а е ефективна, само ако надеждно е прикрита от достатъчно отбраняващи се войски. Но което е по-важно, необходима е огнева мощ на настъпващите войски, която напълно да подави артилерията на руските войски. В това отношение украинските сили имат определено преимущество – реактивните системи за залпов огън HIMARS, които от високия западен бряг могат да водят успешна и ефективна контрабатарейна борба срещу руската артилерия на значителна дълбочина. Въпросът е доколко е ефективно украинското артилерийско разузнаване и дали са осигурени достатъчно боеприпаси.
Що се отнася до разузнаването изобщо, Херсонска област е по-лесна заради откритата местност и възможностите за влитане на безпилотни разузнавателни апарати от страната на морето. Именно на това направление активно действа и разузнавателната авиация на НАТО, която е в състояние да захрани украинското командване с достатъчна и достоверна информация.
След евентуалното успешно форсиране на Днепър и ако е осигурено успешното развитие на настъплението в дълбочина, възникват възможности за удари и по Кримския мост. Появява се и „политико-икономически“ аспект. Вече и Николаев, а не само Одеса, може да бъде използван за нуждите на украинското корабоплаване в Черно море.
Това направление също има недостатъци за украинската страна. През есента на миналата година за създаването на трудно преодолими проблеми за руските войски на плацдарма западно от Днепър беше достатъчно украинската групировка да завоюва постепенно огнево превъзходство и да организира системното поразяване на мостовете през Днепър. Докато пред руските войски стоеше трудната задача напълно да неутрализират подобно въздействие.
При настъпление с форсиране на Днепър може да възникне огледална обстановка и за украинските войски. Те не само трябва да организират переправи - понтонни, фериботни или като изградят насип в разрушения участък на язовирната стена при Каховската ВЕЦ, но трябва да осигурят тяхната надеждна защита като напълно подавят или унищожат руската артилерия. Но руската армия разполага с възможности да въздейства върху тези переправи не само с артилерия, а при необходимост с оперативно-тактически ракети, с противокорабни ракети и с крилати ракети с морско базиране.
За това като цяло настъплението по това направление изглежда по-малко вероятно. Освен това - дори Въоръжените сили на Украйна да проведат успешно форсиране на Днепър, да създадат устойчив плацдарм и да унищожат Кримския мост, окончателната конфигурация на фронтовата линия не е особено изгодна за тях. Тъй като за настъпващата украинска групировка остава заплахата от юг и от изток от района на Мелитопул.
Направлението Соледар – Бахмут
Положителен фактор за настъплението на украинските войски е това, че комуникациите в този район са силно развити. В тил се намират силите за отбрана на Крематорск и Славянск, които са и важни логистични бази. В този участък и в момента е съсредоточена крупна украинска групировка, което създава условия за скрито нарастване на усилията. В теоретичен план могат да възникнат проблеми с разсредоточаването на украинските сили, но целта на настъплението в този участък не предполага на всяка цена дълбок обхват на руските сили. Достатъчно е настъпателната операция да има дълбочина 30-40 километра за да бъде осигурена отбраната на Бахмут. Освен това натоварването на комуникациите в такъв случай не би било прекомерно.
Оперативните и тактически преимущества за украинската страна са в това, че местността е открита. Съществуват залесителни полоси и дълбоки оврази, но местността е танко-достъпна, а между населените места има значителни открити участъци. Освен това са налице всички условия за успешното водене на въздушно разузнаване и за прицелното използване на артилерията и на реактивните системи за залпов огън. От природните условия единствено по-сериозната преграда е река Бахмутка. Но нейното корито не е дълбоко, за да представлява сериозен проблем за форсиране.
В оперативно отношение този район представлява удобен плацдарм, тъй като за украинската армия не съществуват заплахи от фланговете. На север той опира на река Северски Донец, а на юг е прикрит от дълговременни укрепени райони. Линията на съприкосновение преминава по местност, която осигурява господстващо положение на украинската страна.
Настъплението може да бъде проведено по няколко тактически направления: против северния руски фланг от района на Северск, едновременно с настъпление по фронта и от юг в района на Часов Яр.
При минимална дълбочина на настъплението до 40 километра цел може да бъде изтласкване на руската групировка, която се стреми да обкръжи и овладее Бахмут. А това би бил сериозен успех защото допълнително се неутрализира заплахата срещу Крематорск и Славянск. А задачата на руските сили в този участък да бъде „освободена“ цялата територия на Донецка област, остава неизпълнима.
Съдбата на „градовете-крепости“ се решават в хода на боеве извън населените места, a не при в щурмови действия в градската среда. Така ще бъде и по отношение на Бахмут. Украинската армия успешно може да атакува фланговете на руската групировка. А що се отнася до дълбочината на украинското настъпление, развитието му източно от Бахмут не води до съществени преимущества. Дори ако украинските сили проникнат на дълбочина 60-80-100 километра, максимално те биха излезли пред линията на съприкосновение от преди руското нахлуване. А там започва плътно застроена градска агломерация с мощни, оборудвани още от 2014 г. отбранителни рубежи.
Но такова развитие има и определени преимущества за украинската страна. Защото ще бъде отстранена сегашната дълбоко обхващаща конфигурация на линията на фронта. И защото биха възникнали определени морално-политически и пропагандни преимущества.
Сред минусите за украинската страна от настъплението в този участък е важно, че тук те трябва да сломят съпротивата на най-боеспособните руски сили - наемниците на Частната военна компания „Вагнер“, въздушно-десантните войски и Първи армейски корпус, комплектуван от доброволци от Донецка област.
Освен това района на Бахмут заема средищно положение по отношение на цялостната фронтова линия (15:58) и за руската страна няма да представлява съществен проблем в случай на украинско настъпление да прехвърли сили и средства от съседни участъци.
Но все пак - като съвкупност от плюсове и минуси, това направление дава определени преимущества на украинската страна.
Контранастъпление в северната част на Луганска област
Проблемът там е, че независимо от откритата местност, даже в случай на успех би възникнала такава конфигурация на линията на фронта, че украинската настъпваща групировка може да бъде подложена на обхват от няколко страни. Особено от север, от територията на Русия, което крие сериозни опасности. Развитието на евентуално украинско настъпление в този участък в северно или в североизточно направление не би имало никакъв смисъл. Защото то не извежда към овладяването на важни стратегически или оперативни обекти. А руските сили на собствена територия ще продължат да застрашават северния украински фланг, подобно на обстановката след успешното украинско настъпление в района на Харков. Там Украйна е заставена да държи 4-5 общовойскови бригади и сили на Териториалната отбрана. В северната част на Луганска област украинската групировка може да се окаже в значително по-сложно положение, отколкото преди евентуалното настъпление. Защото би се наложило преминаването към отбрана на не оборудвана местност.
На това направление на се очертават други преимущества за украинската страна. Тук няма да бъде възможно да се нарушат комуникационните и логистични връзки на руските сили с територията на Русия.
Друг недостатък е, че при евентуален украински успех, настъпващата групировка би се опряла на мощно укрепените руски рубежи в района на Донецк, с произтичащата необходимост да бъде щурмуван крупен град с подготвена отбрана.
Въпреки всички тези аргументи разчетите за евентуалното украинско настъпление по това направление не следва окончателно да бъде изключени. При планирането на дадена настъпателна операция не винаги се цели овладяването на конкретни рубежи в дълбочина или на дадени стратегически обекти. А главна цел може да бъде унищожаването на дадена групировка на противника чрез активни маневрени действия.
Ако силите на Русия за изграждане на устойчива и дълбоко ешелонирана обрана на това направление са недостатъчни или с ниска боеспособност, не следва да се изключват определени активни действия на украинската армия и тук.
Направлението по протежение на границата с Русия и с Беларус не предполага никакви перспективи за украинската страна. Тук могат да се очакват само прикриващи действия и огневи дуели, с отделни удари срещу обекти от военната инфраструктура на незначителна дълбочина на руска територия.
След изтеглянето през март миналата година на руските сили от района на Киев, Суми и Чернигов съществува своеобразен политически консенсус, че бойните действия се водят предимно в южна и югоизточна Украйна, което устройва военните ръководства и на Украйна и на Русия.
Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube