Израелски военен анализатор: ВСУ може да удари Москва на 9 май

В интервю за агенция УНИАН израелският военен анализатор Давид Шарп оценява дали интензивността на бойните действия на фронта, коментира "изтеклите" документи за контранастъплението на ВСУ, както и защо НАТО провежда мащабни учения.

Давид Шарп е роден през 1974 г. в СССР, на територията на днешна Украйна. За личния му живот не се знае почти нищо. Пристига в Израел съвсем млад. Служил е 4 години в армията на Израел, което е извън обичайния срок за наборник. Шарп не разкрива какъв е чинът му и дори кое учебно заведение е завършил. От години той е основен военен експерт за някои от най-известните медии на руски език като "Телеканал Дождь", "Белсат", медийния екип на руския опозиционер Алексей Навални и други. Също така работи като военен анализатор в Таймс ъф Израел и други медии в Обетованата страна.

Анализаторите от Института за изследване на войната заявиха в един от докладите си, че руската военна офанзива затихва по цялата фронтова линия. Според Вас намалява ли бойната способност на противника за настъпление и потвърждава ли се това от намаляването на бойните загуби на руската армия напоследък?

Аз съм предпазлив към официалните доклади, независимо коя страна ги дава. Институтът за изследване на войната не е източник на информация. Те анализират информация от открити източници и също така използват геолокация.

За никого не е тайна, че интензивността на бойните действия като цяло е намаляла през последните дни и загубите потвърждават това. Въпреки това руската армия не се е отказала от опитите си да превземе Бахмут. Очевидно те имат подобни намерения и по отношение на Авдийвка, въпреки че там положението е много по-добро за отбраняващите се ВСУ. И, естествено, има дребномащабни атаки и опити за настъпление в други посоки.

Като цяло едно продължаващо месеци настъпление трябва да има някакви граници. По всичко личи, че сега ги виждаме. Също така метеорологичните условия в много части на театъра на бойните операции са изключително проблематични дори за защитниците, които почти нямат нужда да се придвижват. А там, където се слиза от асфалта, е изключително проблематично да се използва техника в калта. Поради редица обективни причини се наблюдава тенденция към намаляване на интензивността на бойните действия.

Но това не означава, че руснаците изобщо нямат резерви и възможности. Въз основа на открити източници не можем да кажем, че те не могат да атакуват или да контраатакуват. Това, до което се стига, е, че страните се подготвят за украинска офанзива.

Фактът, че те придвижват елитни части, включително въздушнодесантни войски към до Бахмут, също е показателен за намалените им възможности. Какво друго могат да пратят? С какви други резерви разполагат?

Според различни данни от септември насам те са мобилизирали по-малко от 300 хил. души. По едно време чух от американците, почти официално, че руснаците не са успели да мобилизират дори 300 хил. души, говореха за 250 хил. мобилизирани. Отделно от миналото лято досега са мобилизирани десетки хиляди престъпници. Останалите резерви за попълване на руските въоръжени сили са нищожни.

Тоест сегашните им резерви са от същия контингент, който съществуваше към септември, плюс попълване, минус много значителни загуби. Според най-консервативните оценки загубите в убити и ранени са над 100 000 души.

Има и друг момент, който отличава ситуацията от тази, която беше преди края на лятото. Фронтовата линия се е свила значително след отстъплението на руската армия, а част от фронтовата линия е река Днепър. На по-късата фронтова линия е очевидно, че руската армия е много по-многобройна отпреди. Това означава, че тя е по-наситена с личен състав.

Оборудването им е по-лошо, както и обучението им. Налице е и известен недостиг при бойната подготовка и боеприпасите. Това обаче е потенциалът, с който разполагат.

Те чакат украинско настъпление. Подготвят отбранителни линии и резерви за отвличащи удари и евентуално контраатаки.

"Изтичането" на предполагаемия план за контранастъпление на ВСУ - какво беше тази операция? Според някои зад нея стои Кремъл. Други виждат в това ръката на Пентагона. Кой според вас е спечелил от това?

Първо, масовото изтичане на документи е свързано основно с руско-украинската война, но не само. Там са засегнати по-специално Израел и Южна Корея. Засегнати са много хора. Със сигурност не става дума за умишлено изтичане на информация от Пентагона, аз съм категорично против подобни конспиративни теории. Възможно е да е изтекло от някой служител на Пентагона и да изглежда така, но явно не действа по заповед отгоре. Те са изключително разтревожени от случилото се там: то нанася сериозни щети на разузнавателната общност на САЩ, на методите за събиране на информация и ще предизвика известни търкания със съюзниците на САЩ, защото е публикувана чувствителна информация, включително как американците провеждат разузнавателни дейности срещу тях.

За съжаление аз не съм виждал всички тези документи. А и са малко хората, които са ги виждали, освен специалните служби, които са имали време да ги съберат и систематизират. Трябва да разчитаме на тези, които са имали време да прочетат и коментират това, което други са прочели и коментирали. Ако приемем, че случаят е такъв, доколкото виждам, не са нанесени щети на украинския план за нападение срещу Русия на фронта.

Разбира се, трябва да приемем, че цялата информация е стигнала до руснаците, дори и да не е било изтичане от руски агент, а като Уикилийкс и Сноудън. Всичко, което е попаднало в интернет, е било прочетено от руснаците.

На първо място, това изтичане показва колко дълбоко американците разполагат с информация за Русия, добита чрез електронен шпионаж. Всеки, който се интересува от въпроса, знае с какви възможности разполагат американците. Чудесен пример за това е случилото се преди войната. Американците споделяха с Украйна много ексклузивна и точна информация. Преди нападението срещу Украйна те разполагаха с информация на ниво почти заповеди до командирите на роти, а може би и още по-конкретна, само че за нея не се говореше, поне пред широката общественост. По отношение на прихващането на всичко, изпратено по имейл, на всичко, казано в ефир или по телефона, или на това, което може да бъде геолокирано, американците имат много силни възможности.

Връщайки се към информацията за офанзивата, освен ако не излезе наяве нещо ново и особено интересно, не мисля, че тя е нанесла наистина сериозни щети. Голяма част от информацията относно нуждите на Украйна и начина, по който тя се подготвя за контранастъпление, всъщност е публично достояние. Същите темпове на оръжейни доставки, бройки и номенклатура са общоизвестни и без това. Още повече, че това е известно на руското разузнаване. Трябва да се изхожда от факта, че руското разузнаване разполага с всевъзможни технически и разузнавателни възможности. Не е тайна, че те са доста силни в Украйна. Бяха силни преди войната и са сравнително силни сега. Следователно всичко, което е известно на много хора, дори да е строго секретно, е известно на руското командване по един или друг начин.

Сигурен съм, че от това изтичане на информация към всички видове разузнавателни служби и държави ще излязат още неща. Но все още не бива да правим извода, че именно заради това настъплението на ВСУ ще се сблъска със сериозни проблеми.

Казахте, че американците са много добре запознати със случващото се в руското висше ръководство. Главното управление на разузнаването (ГУР) вече заяви, че руските олигарси се редят на опашка, търсят контакти с украинските власти и с нашите западни партньори. Може би висшите служители на руското разузнаване също се редят на опашка за тези контакти, осъзнавайки какво ги очаква.

Тук става дума за агентурния аспект. Разбира се, за него може само да се спекулира под булото на секретността. Може би е достатъчно да имаш само един източник на нечий връх, за да получиш от него абсолютно невероятна информация, която може да реши едва ли не изхода на военни операции или съдбата на света. Ние обаче не знаем дали този източник съществува, или не. И не е съвсем ясно каква е истинската история - колко източника има сред повече или по-малко осведомените в бизнес средите. Но не би било смело предположение да се предположи, че американското разузнаване е разполагало с определени източници с таен характер още преди войната. И то не само американски. А с избухването на войната като че ли е имало още по-големи усилия в тази насока. Почти съм сигурен, че на това се отдават приоритети. Но какви са успехите в тази област, нямаме представа.

Трябва също така да се разбере, че руското контраразузнаване е наясно, че мнозина ще искат да установят контакт, и те се пазят по въпроса. Естествено, те имат свои форми на противодействие: телефонни подслушвания, доноси и много други неща. Това не е лесно. Високопоставен служител в Русия, който е в полезрението на обществеността и се опитва да установи контакт с американците, поема много сериозен риск. Във всеки случай има много сериозни действия, които се предприемат от западните разузнавателни служби.

Руското разузнаване е кръгла нула, аматьори!

Войната разруши мита за "втората световна армия". Съществуваше и друг мит, според който руското разузнаване е равностойно на ЦРУ и Мосад. Като се имат предвид редиците дипломати, които се експулсират по света, доколко руското разузнаване е отслабено?

Склонен съм да мисля, че както рухна митът за руската армия като "втора" армия в света, така се случи и с мита за руското разузнаване като "второ" в света или нещо подобно. Само недобре информираните твърдяха това. Имаше много потвърждения, че руското разузнаване издиша още преди голямата война.

Ако говорим за интелигентност, вземете историята с Анна Чапман. Публикуваните подслушвания, а именно за какво са си говорили, какво са правили, показват ниско ниво на професионализъм, аматьорство и че са застинали някъде в 30-те или 50-те години на миналия век, което ме порази по онова време. Оттогава насам има много примери за непрофесионализъм и аматьорство. Можем да ги цитираме до безкрай. Що се отнася до армията, също има много такива. Но човек не бива да ги подценява. Някои места се заемат от количеството, други - от качеството. Например по отношение на компютърното хакерство и хакерските атаки, събирането на разузнавателна информация, тя се счита за много сериозна заплаха от руската разузнавателна общност.

Легалната резидентура в посолствата е важен компонент от работата на руското разузнаване в Западна Европа. Така че, от една страна, експулсирането на тези хора помага, а от друга - засиленото наблюдение на тези, които не са били експулсирани. Плюс това неща, за които преди се затваряха очите, днес много държави не са готови да търпят. И всичко, свързано с Русия, се следи под лупа, а не както преди. Всичко това заедно нанесе доста сериозни щети на руския разузнавателен потенциал.

Вече не на ниво разузнаване, а съвсем официално бе обявено, че НАТО подготвя най-голямото учение в историята си. Интересно е, че по това време САЩ ще преместят ядрена подводница в Персийския залив. Тя може да носи ядрен заряд, ядрени оръжия, повече от 150 ракети "Томахоук". Каква е причината за такъв синхрон на тези действия? Вероятно Украйна има полза от подобен сценарий - да има ядрен "юмрук" в Европа?

Нека да започнем с разделянето на тези две събития. Въпреки че са звена от една верига, между тях има разлики.

Несъмнено тези учения се провеждат в светлината на нарастващата руска заплаха - необходимо учение за повишаване на бойната готовност. Особено след като въоръжените сили на много държави от НАТО са атрофирали. Тази война се превърна в своеобразен алармен звънец за тях, който ги събужда. И някой по-силен. Например масовото въоръжаване на Полша. Наблюдавам полските поръчки, понякога сумата и средствата, които Полша влага в превъоръжаването си, са умопомрачителни. Полша е лидер в това отношение.

Тези военни учения са политически сигнал към Русия, както и някои движения във въздушното пространство в близост до руските граници.

Що се отнася до подводницата, изпратена в Червено море, това е конкретна стъпка, предназначена да бъде послание към Иран. Тази подводница обаче не е носител на ядрени балистични ракети. Тя носи само ракети "Томахоук". Днес те не разполагат с ядрени бойни глави, но имат много прилична огнева мощ. Това е много сериозно послание. Те са си там, но обикновено това не се съобщава. Сега напълно умишлено беше публично съобщено, защото в Близкия изток има много сериозно напрежение около Иран. Елементът на ескалация е Израел-Иран, САЩ-Иран. Съвсем наскоро имаше удари в Сирия от страна на проирански сили по американска база, загина американски гражданин, военнослужещи бяха ранени. Американците отговориха с удари по проирански позиции. Ударът обаче не беше достатъчно силен, за да ги накара да се откажат от по-нататъшни действия. Има сведения, че Иран възнамерява да продължи да действа срещу САЩ. Съществува и факторът ядрена програма. И така, срещу всичко това, като един вид възпиращ фактор, американците изпращат своята подводница. Основното е, че те обявиха това. Но тук една подводница не е достатъчна. Напоследък иранците станаха по-смели. Американците трябва да покажат поне дипломатическа решимост да използват сила, ако е необходимо. Досега администрацията не е направила това, което е една от причините Техеран да става все по-смел. Но се надяваме, че този ход на декларацията за изпращане на подводница в Червено море, е ход в правилната посока.

Наскоро Русия получи нова пратка дронове Shahed от Иран. Дали тази ядрена подводница ще успокои стремежите на Русия за допълнителна военна помощ от Техеран? Страхуваме се от прехвърлянето на балистични ракети.

Една ядрена подводница няма да повлияе на трансфера на военна помощ за Русия. Иска ми се да бъда оптимист, но не мога да съм. Две неща биха могли да попречат на Русия да прехвърли оръжия. Това са ултиматум за непосредствена и реална заплаха с военна сила, както и задушаващи икономически санкции. Но американците се колебаят дали да го направят, дори по въпроса за ядрената програма на Иран, която е много близо до точката, от която няма връщане назад. Американците са готови на компромис с Иран, стига той да се откаже от нея по мирен път. Те не използват много активно сила, не заплашват за разлика от миналото.

По отношение на оръжейните доставки за Русия можем да говорим само за това, което Техеран ще реши да направи, претегляйки плюсовете и минусите. Те се страхуват от някои допълнителни санкции от страна на Европа. Наред с другото се появиха слухове, че Русия е решила да не взема все още балистични ракети, защото американците могат да свържат това с доставката на ракети АТАСМS с обсег на действие 300 километра на Украйна. Според мен това е изкуствено обвързване. Въпреки това досега фактът е ясен - планът за доставка на балистични ракети на Руската федерация не е осъществен. Поне на нас не ни е известно за него. Но трябва да приемем най-лошите реални сценарии.

Има и положителна страна, ако мога така да се изразя. Иран не разполага с голям брой (много стотици) високоточни ракети, които да достави на Русия. Производството е ограничено, а за Иран ракетите са най-важният коз в противопоставянето с враговете му. Те не могат да изпразнят собствения си арсенал в краткосрочен план.

Доколкото разбирам, точно това се е случило с "шахедите". Първоначално иранците са извадили част от собствения си арсенал, защото са имали много стотици машини, които не могат да бъдат произведени за три месеца. И това, което виждаме по-нататък, е, че Русия използва малък брой. Това намеква за факта, че месечните редовни доставки са ограничени като брой. Производството на няколко десетки от тези машини месечно е реалистична цифра, въпреки че те не са особено сложни. Сега иранците очевидно се опитват да увеличат производството. Има сателитни снимки на завода, които показват, че те довършват нещо там. Това показва, че те се опитват да разширят производството, може би да създадат производство в Русия. Но след масовото прилагане на "шахеди" в началото сега виждаме ограничено. Очевидно това е следствие от обективни трудности с производството.

Докато Русия обикаля по цял свят с протегната шепа да моли света за оръжия, Украйна се снабдява със завидна редовност. Но забелязах, че Пентагонът е подписал договор за производство на танкове "Ейбрамс" за Украйна. Съгласете се, че това е много дълъг процес. Дали не се прави въз основа на прогнозите за продължителна война?

При танковете "Ейбрамс" има едно интересно нещо - те отдавна не се произвеждат от нулата. Съществува такъв термин като рефабрикиране. Това означава, че танковете, произведени преди много време, не просто се модернизират, а буквално се преработват. По същество става въпрос за превръщане на доста стари машини в нови. Може би ще има и такива, които ще се строят от нулата, но засега не става дума за това.

Очевидно този договор на стойност 27 млн. долара е за доставката на същия батальонен комплект танкове - 31 машини, които ще бъдат доставени до края на лятото или началото на есента.

Америка признава, че войната ще бъде дълга. Никой не гледа по-далеч от 2024 година, това е твърде далечна прогноза, но тя се допуска.

Ще кажа и още. В момента възможността да се доставят съветски танкове на Украйна е близо до изчерпване. Ако войната продължи дълго време, потенциалът е много малък. Що се отнася до "Леопард 2", не са произведени много и те са разпръснати в малки количества в различни страни. Leopard 1 са стари и също няма много от тях. Няколко батальона ще ги пуснат в производство след обновяване. При Challenger също има потенциал за няколко десетки броя. Искам да кажа, че ако войната продължи дълго, неминуемо ще възникне въпросът за доставките на Ейбрамс. Американците всъщност не искаха да го правят. Решението им беше единствено за да подтикнат германците и останалите европейски страни към доста масирани доставки на Леопард и съветски танкове, които според тях трябва да са достатъчни за пролетната и лятната кампания. А след това основният резерв са танковете "Ейбрамс". Те разполагат с хиляди танкове на склад в доста добро състояние. Основният качествен и количествен потенциал за доставка на западни танкове за Украйна в случай на удължаване на конфликта се крие в САЩ. Очевидно именно дотам ще се стигне. И ако това стане, ще научим за различен мащаб на договора.

Преди танковете да влязат в действие на фронтовата линия, трябва добре да прочистим тила на врага. Очевидно този процес вече е започнал. Почти всеки ден в Крим нещо гърми силно. Последните взривове бяха в Севастопол, във Феодосия. Докъде можем да ги стигнем?

Тук има два аспекта. Първият са официалните съюзнически доставки. Всички знаят за ракетите HIMARS с обсег на действие 85 километра. А имаше и американско решение да се доставят хибридни бомби и ракети GLSDB с обсег 150-160 километра. Но съдбата на това решение не е известна от публични източници. През ноември, когато за пръв път се заговори за доставката им, беше казано, че ако сега се подпише договор с производител, те могат да бъдат въведени в експлоатация до пролетта. Ако това твърдение е в сила, те може би вече са в Украйна или предстои да бъдат. Проблемът е, че решението за доставката им беше взето по-късно и беше написано, че този краен срок е отложен за лятото или есента. Не знаем как стоят нещата в действителност. Но ако те се появят, или вече са се появили, ето пример за отлична дълга "ръка", която може да достигне почти всяка част от окупираната територия.

Освен това друг интригуващ момент е какво и дали вече са доставили британците. Те изрично обещаха, че едва ли не първи ще доставят оръжия с голям обсег на действие. Но какво е може да бъде това, не е ясно. Съществуват предположения, че става дума за някаква адаптация на ракетите Storm Shadow Airborne Missile (SCALP) за наземно базиране. Не е известно дали те са били доставени. Все още няма информация от руски източници за това да са установени обломки от ракети GLSDB или за нещо британско дълбоко в тила.

Вторият аспект е свързан с украинските средства. Това са всякакви видове безпилотни самолети, различни видове камикадзе дронове и ракетната програма на Украйна, която още преди войната се развиваше в по-голяма или по-малка степен в три направления - адаптиране на противокорабните ракети "Нептун" за поразяване на наземни цели (това би могло да бъде приоритет и може би има резултати); модернизиране на ракети "Олха" за комплексите "Смерч" с обсег на действие малко над 100 км и с резерв за увеличаването му до 170 км (има информация, че се произвеждат известни количества от тях); и балистични ракети "Гром", за които Русия твърди, че са били прехванати. Лично аз не разполагам с информация за тях. Дали е било възможно за една година да се постигне нещо съществено, за да има резултат за оперативна употреба, не мога да знам. Разработването на ракети от този вид е дълъг и сложен процес, особено в условията на война и при руски удари по обекти за производство и разработка. Чувал съм, че разработването на тези ракети е било спряно на етап, на който са необходими още три години.

Украинската контраофанзива, от която Русия сега толкова много се страхува, ще бъде по-успешна, ако Украйна успее да "изчисти" военните складове и бази на руска територия. Засега не можем да го направим с оръжията, които ни предоставят западните държави. Може ли това решение да се промени или то е фундаментално?

Украйна може да разчита само на собствените си ограничени възможности за нанасяне на удари срещу Русия. Въпреки че не се съмнявам, че се работи по тяхното разработване. Проблемът е, че това е много трудно както от техническа гледна точка, така и от гледна точка на производството. Ще се появят още снаряди с голям обсег: GLSDB с обсег 150-160 км, нещо британско и евентуално в дългосрочен план ATACMS. Това е въпрос на време.

Дали Америка ще промени решението си? За Байдън ми е трудно да прогнозирам. Мога само да кажа, че ако Русия извърши някакви ужасяващи действия, то те ще накарат Вашингтон да се замисли по този въпрос. Възможно е САЩ да разрешат координиран удар срещу военни цели в Русия. Такъв сценарий допускам, но засега той не изглежда много реалистичен. Така че можем да разчитаме само на собствените си сили.

Нашите производители на безпилотни летателни апарати твърдят, че вече разполагаме с достатъчно безпилотни летателни апарати. Те дори обявявиха конкурс за 9 май - чий ще е първият дрон, който достигне Червения площад. Шампионът ще получи солидна сума пари. Като се има предвид с каква система за противовъздушна отбрана разполага Русия, може ли да има експлозии на Червения площад на 9 май?

Факт е, че украинските безпилотни летателни апарати, които все още са съвсем "сурови", навлязоха дълбоко в Русия. Нещо повече, ефективният разгром на базата на стратегическата авиация в Енгелс говори много красноречиво за възможностите. Имам предвид по отношение на обхвата. Може би не по масовост и не по специални качества на тези оръжия, но те могат да достигат, а понякога и да поразяват обекти. Могат да достигнат до Москва, а мисля и до Санкт Петербург. След това всичко зависи от желанието на украинското командване и от целесъобразността - необходимо ли е да се опитаме да направим такова нещо на 9 май? Такова решение може да бъде взето, но не се съмнявам, че Русия ще се опита да предприеме всички мерки. Те се страхуват от подобна стъпка, затова естествено ще засилят противовъздушната отбрана, ПВО. Въпреки това, от военно-техническа гледна точка, украинците имат шанс да ударят Москва. И има вероятност такъв удар също да успее.