ISW: Путин все още вярва в пълна победа на Русия в Украйна, успешна офанзива на ВСУ може да обърне войната към мир

Руският президент Владимир Путин продължава да вярва, че с течението на времето може да постигне пълна победа в Украйна, сочи анализът на базирания във Вашингтон тинк-танк Институт за изследване на войната (ISW). Путин, пишат в последния си доклад анализаторите на института, отхвърля все по-разпространената в западния дискурс идея, че настоящите военни реалности изискват или подкрепят разрешаване на конфликта чрез преговори. Руският лидер остава фокусиран върху постигането на първоначалните си военни цели чрез продължителен конфликт, в който той печели или чрез налагане на волята си на Украйна със сила, или чрез пречупване на волята на Украйна след изоставянето на Киев от Запада.

Резултатите от войните обикновено се определят на бойното поле с преговори, които просто ратифицират военните реалности. Путин вероятно има един такъв пример ясно в съзнанието си – Втората световна война в Европа. Тази война приключи едва когато съюзническите сили победиха напълно германската армия и съветските войски останаха в руините на Берлин. Япония се предаде няколко месеца по-късно, след като САЩ демонстрираха възможността си да унищожат страната напълно. Връщайки се по-назад в историята, мирът, който сложи край на трите войни за обединение на Германия, Гражданската война в САЩ и Наполеоновите войни, също просто ратифицира реалностите, създадени от решителните военни победи.

Дори най-скоро приключилата война се придържаше към този модел. Оттеглянето на САЩ от Афганистан беше последвано от решителна военна победа на талибаните, която сложи край на този конфликт (засега) без официален договор или споразумение, ратифициращо този резултат. Историята предлага много контрапримери, разбира се, включително Дейтънското споразумение, което сложи край на босненския конфликт, както и решението след арабско-израелската война от 1973 г. Но не може да се каже, че всички войни завършват с договорени споразумения, особено ако под „договорени споразумения“ се разбира взаимно признаване на невъзможността за постигане на желаните цели чрез военна сила.

Путин започна настоящата война и е ключовият актьор, който трябва да стигне до решение, че не може да постигне целите си с военна сила и вместо това трябва да се ангажира с преговори за разрешаване на конфликта. Войната ще се проточи, докато Путин вярва, че може да наложи волята си на Украйна.

Президентът на Русия продължава да показва с думи и дела, че все още не е стигнал до мисълта за приключване на войната въпреки неуспехите на големите му военни усилия тази зима. Руските военни блогъри, както е медиите в Русия, Украйна и на Запад изобилстват с дискусии за предстоящата украинска контраофанзива, за която единствените реални въпроси изглежда са кога и къде ще се случи. Това би бил подходящ момент за Путин да заключи, че Русия не може да наложи волята си на Украйна със сила и че той трябва да търси компромисно решение.

Очевидно е, че руският диктатор не е стигнал до такова заключение. Вместо това Путин удвоява ангажимента си да надвие Украйна военно и/или да проточи войната чрез мобилизиране на отбранителната индустриална база на Русия и подновяване на различни схеми за скрита, за да генерира подновена бойна мощ.

Речта на Путин от 25 март продължи продължилите месеци усилия за мобилизиране на руската военна индустрия за продължителна война. Това усилие и речта му също имат за цел да представят Русия (лъжливо) като модерно въплъщение на Сталиновия Съветски съюз, способен да затрупа враговете си с неудържими маси от хора и техника, въпреки явното нежелание на Путин действително да постави Русия напълно на бойна основа.

Продължаването на руските настъпателни операции около Бахмут и Авдиевка, както и по фронтовите линии на Луганск и западен Донецк, е допълнителен сигнал, че Путин остава отдаден на победата в една продължителна война, чийто изход се определя до голяма степен от военните реалности на място. Тези атаки вече са станали не просто безсмислени, но всъщност вредни за руските подготовки за следващата фаза на тази война, която ще се върти около предстоящата украинска контраофанзива. Руските сили може да изгонят украинските войски от Авдиевка или Бахмут или не, но те няма да спечелят значително оперативно предимство, тъй като им липсва способността да използват такъв напредък.

Продължаването на тези руски настъпателни операции от Путин в настоящия оперативен и стратегически контекст се равнява на стратегическо злоупотреба, смята ISW. Руският лидер изразходва оскъдната руска бойна мощ в преследване на безсмислени от оперативна гледна точка успехи. Упоритостта на Путин да се придържа към тези офанзивни операции обаче може да има смисъл в един продължителен конфликт, по време на който подкрепата на Запада за Украйна намалява или приключва.

Успешна поредица от украински контраофанзиви, а не само една, е почти сигурно необходима, но не и достатъчна, за да убеди Путин да започне преговори при условия, различни от постигането на всички заявени от него цели. Украинските сили трябва да покажат, че могат да направят това, което руските сили не могат, а именно да променят реалностите на място чрез военни действия. Те трябва допълнително да навредят на руската военна мощ в Украйна до точката, в която да стане ясно на Путин и на вътрешния кръг, който го подкрепя в тази война, че руските въоръжени сили не могат да се надяват да подобрят изхода от войната чрез продължаване на битките. Ето защо множеството големи украински победи на оперативно ниво вероятно са от съществено значение за създаването на каквато и да е перспектива за уреждане чрез преговори на настоящия конфликт или за принуждаването на Путин да приеме неблагоприятните военни реалности без официално уреждане, пишат анализаторите от ISW