Историята на 3 поколения жени, убити от ракета в Одеса

23 април. Руската армия обстрелва Одеса с ракети от Каспийско море. Една от тях попада в 16-етажна жилищна сграда. Четвъртият и петият етаж биват разрушени моментално. Сградата се запалва. При удара загиват най-малко 7 души. Трима от тях са от едно семейство: 28-годишната Валерия Глодан, майка й Людмила и тримесечната дъщеря на Валерия Кира. Историята им разказат техни близки пред независимото издание "Холод".

Кой с кого е приятел

"Знаете ли, има хора, които се смеят толкова заразително, че нямате сили да устоите и да не се разсмеете и вие", спомня си Лолита Зоря, бивша ученичка от средното 52-ро училище в Херсон. Така се смеела и нейната съученичка Валерия, чийто смях се носел по коридорите в междучасията.

52-ро било обикновено училище в обикновен панелен квартал в Херсон: Имено там живеело и семейството на Людмила и Игор Явкин и тяхната дъщеря Валерия, която след като се омъжила взела фамилията Глодан. Всички близки на Валерия, с които разговаря "Холод", отбелязват, че семейството ѝ винаги е имало топли отношения помежду си. "Майката на Лера е просто прекрасна- много мила, открита", споделя съученичката на Глодан Алина Наконечная. - Толкова си приличат! Бяха като приятелки!

Хубаво приятелство имала Валерия и със своите съученици."Бяхме момичешка компания - седяхме на бюрата си и непрекъснато спорихме кой с кого е повече приятел", разказва още Наконечная. Разхождахме се след училище, събирахме се на купони, подготвахме изпълнения за училищните концерти, пропускахме заедно часовете.

След като завършихме училище Валерия се премести в Одеса, където влезе в одеския национален университет във Факултета по журналистика. Тя стана ръководител на курса, разказва още тя. 

"Преподавателите харесваха Лера", каза нейната колежка и съседка Александра Иляшенко. Всички говореха добре за нея. Но тя не просто се стараеше да се хареса, а се стараеше да се научи и да бъде професионалист. Когато не и се получаваше, тя се опитваше да разбере защо.

Извън професията си Лера много обичаше изкуството. С нея ходихме в музеи, споделя още Иляшенко. „Можеше да говорите с нея за художници, за поети, за неща, за които малко хора могат да говорят сега. И бихте могли да поспорите с нея за някой художник.

Докато е още студентка Валерия започва да работи и си наема апартамент- занимава се с маркетинг и ПР. „Лера винаги подхождаше отговорно към работата си и много я обичаше“, казва нейната колежка Мира Кривцова. „Тя също обичаше да пътува и можеше да говори с часове за местата, където е била, и плановете къде ще отиде на следващата си ваканция.

Последен празник

През август 2019 г. Валерия се омъжва за Юрий Глодан. Малко преди това двойката купува апартамент. Оказва се, че живеят в една кооперация с Иляшенко и нейния съпруг.

"Бяха семейни приятели. Ожениха се, бяха на сватбите един на друг, раждаха деца на свой ред. Имаха хубаво семейство и вкъщи винаги беше забавно, винаги имаше за какво да си говорим. Можеше да се отиде при Лера и Юра, без покана. Когато имаше рожден ден миналата година, мисля, че в петък или четвъртък, Лера каза, че чака всички в събота в ресторанта. Но без да питат те дойдоха директно в апартамента за рождения й ден. Всички просто седнахме на масата и започнахме да празнуваме”, разказва Александра. "Непрекъснато говорихме за това, че сме млади и сами си правим бъдещето. Спомням си как с Лера говорихме как сме на 27-28 години и бавно постигаме всичко сами: стъпили сме си на краката, работим, купили сме си жилище и сме го ремонтирали. Сякаш животът току-що е започнал за нас!"

След като Лера се мести от Херсон в Одеса по-късно идва и майка й Людмила. Приятелката на семейството Алена разказва как Валерия и Людмила обичали класически съветски филми: „Иронията на съдбата“, „Москва не вярва на сълзи“, всички истории за Шурик - те знаеха тези филми наизуст и винаги използваха някои фрази от тях в разговор . В течение на времето и Юра започва да говори като тях в цитати.

Валерия не ядеше месо противно на Юрий, който много обичаше. „Така че тя трябваше да сготви борш с месо за него, без дори да го опита“, спомня си Алена. И винаги я хранеше с бонбони. Преди да се срещне с Юра, тя обичаше повече солено, но когато се ожениха, той започна да носи сладкиши, които сам прави и соленото изчезна на заден план.

Няколко месеца преди войната Валерия излиза в майчинство, а през януари 2022 г. ражда дъщеря си Кира.

„Това беше дългоочаквано бебе. Беше планирано и всичко беше подготвено за това“, казва Александра Иляшенко.

"Не мога да опиша, колко се зарадваха като разбраха, че е момиче", споделя близката на семейството Алена. "Особено майката Люда - каквото искаше от самото начало се случи. Ние направихме бебешко парти. Много се смях. Това беше последният празник, който прекарахме толкова добре заедно."

Юрий Глодан присъства при раждането. След смъртта на семейството си той разказа пред BBC, че е плакал от щастие, когато двамата с Лера вече имат момиченце.

Месец след раждането на момиченцето, на 5 февруари, Валерия написа в Инстаграм: "Това бяха най-хубавите ми 40 дни. Вече месец, откакто имаме нашето момиченце. Таткото вече подари и първите си цветя. Това е ново ниво на щастие. "

Снимки: инстаграм Валерии Глодан

Баба на помощ

Рано сутринта на 24 февруари в Одеса се чуват взривове. По бензиностанциите, банкоматите и в магазините започнаха да се извиват опашки. Няколко дни по-късно паниката утихна и жителите на Одеса се научиха да живеят с въздушна тревога. Някои от познатите на Лера напускат града, но семейство Глодан остава. "След началото на войната с мъжа ми напуснахме, а Лера и Юра решиха да не бързат да си тръгват“, разказва Алена. "И все пак пътят с едномесечно дете, не е правилното решение... И къде да отидат?", добавя тя.

„Всичко е толкова странно - Лерочка винаги е мислила 10 стъпки напред“, недоумява Алла Королева, колежка на Валерия Глодан. „И фактът, че тя не си тръгна, ме изуми.“

С началото на войната Лера започва да доброволства и следи как е ситуацията в родния й Херсон, където е по-неспокойно от Одеса. Нейната съученичка Александра Иляшенко, която също се занимава с хуманитарна помощ споделя: "Ние тъкмо обсъждахме колко сме затъжени. Лера казам че много иска, когато свърши (войната), пак да се върне там (Херсон) и да се разхожда из различни места. Тя беше много щастлива, когато чу за победите на въоръжените сили на Украйна и когато разбра, че идва някаква хуманитарна помощ, се обърна към мен, за да стигне и до Херсон."

За Херсон Лера разговаря и със своята колежка Алина Наконечная, която събирала средства за окупирания Каховка. "Аз уж не живея в Херсон, но там е моето семейство. В последния ни разговор тя ме посъветва семейството ми да напусне. Тя попита какви начини има, посъветва се, притесни се. Тя попита дали баба ми има къде да се скрие в случай на обстрел в града. Тя се тревожеше за целия свят, сякаш постоянно искаше да помогне. И буквално сутринта преди трагедията тя изпрати още един пратка „Баба да помогне“... И вечерта изпратих помощ на Юра ... ”."

15 април, седмица преди обстрела, при който загина Валерия, тя отпразнува 28-ия си рожден ден.

"Когато я поздравих, тя написа: По-скоро мирно небе над нас. Това е най-важното"- спомня си Алина Наконечная. Неколкократно по време на войната тя писа "нека всичко е наред и да свърши по-бързо". Може би това беше мечтата й през последните 2 месеца.

Последната публикация на загиналата в Инстаграм гласеше същото: "Чуй! Неговите войници обстрелват цивилни, целят се по жилищни квартали, сиропиталища, родилни домове, с балистични ракети и водородни ракети. Украйна е нашият дом".

По думите на Александра Илчшенко само няколко дни преди смъртта на семейство Глодан, то решава да се премести от апартамента си в къщата на майката Людмила в жилищен комплекс "Тирас". Валерия и Юрий се опасяваха, че къщата им може да бъде атакувана, тъй като до високата сграда има инфраструктурно съоръжение, което може да стане мишена за бомбардировки. „Тирас”, намиращ се в друга част на квартала, изглеждаше по-безопасно място.

Загиналият ангел

Седмица преди Великден Юрий Глодан работи в кафе Make My Cake, където под негово ръководство и по негова рецепта пекат празнични козунаци. 23 април е първият му почивен ден от седмица. Следобед закратко отива до магазина, а Валерия, майка й Людмила и малката Кира остават в апартамента на 4 етаж. Именно там около 2 часа следобед пада руската ракета, разцепвайки цялата сграда. Най-силният удар е на 4 и 5 етаж, които се срутват. Сградата се запалва, а огънят е потушен едва след 3 часа.

Жилищният комплекс, който беше ударен от снаряда е построен само преди 10 години. Преди войната в двора на сградата е имало папагалчета. Сега тук има спасители, а жителите на Одеса носят цветя и играчки на мястото на трагедията.

От началото на войната Валерия и Александра Иляшенко често обсъждат кога е най-подходящият момент за евакуация от Одеса. Това е тема на разговор между двете и на фаталния за Лера 23 април.

" Дори имам последния ни разговор с нея, слушах го онзи ден. Вероятно това беше най-ужасният разговор", спомня си Александра. - Зададох й един въпрос: "Лер, какъв според теб може да бъде сигнал, който да ни покаже, че непременно трябва да си тръгнем? Сигнал, че е време да си тръгвате? Защото всички седят здраво до последния момент." И двете с нея се съгласихме, че вероятно това ще е първият път, в който ще се удари в жилищна сграда. Така и стана...".

Докато козунаците на Юрий се изкупуват в Одеса той се връща към апартамента си, който вече не е там.

„Когато Юра каза на съпруга ми, че вече ги няма, и тримата, аз казах, че това не може да е вярно“, спомня си Александра. — Колко етажа има, колко апартамента, колко сгради имаме в Одеса. Защо се случи точно там?"

„Момичетата толкова искаха да живеят! Знаеш ли, че тези момичета се усмихваха с очите си? Виждали ли сте техните снимки? Бяха такива шегаджии. Винаги намираха повод да се смеят”, казва Алена.

Според BBC, ден след трагедията Юри отива в разрушения си апартамент, за да събере каквото е останало- албум със снимки, бележки...

Най-лошото в тази история е, че умря един ангел -казва Александра Иляшенко. Това не е просто бебе, а ангел, родил се малко след Рождество на 4 януари (по стар стил) и умрял в навечерието на Великден.

Гласът на Александра прекъсва от сълзите й: "Не трябва да се изпада в гняв. Много е важно да не проклинам сега, въпреки че много искам. Много е изкушаващо да си пожелаем всичко най-лошо, но знаем, че в момента се води битка между тъмнината и светлината, и вярваме, че сме на страната на светлината. Така или иначе, това тримесечно бебе не можеше да бъде от другата страна. Не можеше да го направи и Лера. Толкова ми се иска мислите, които съпътстват тези момичета, също да са леки. Толкова ми се иска стремежът, който имат тук, да го имат и там. Невъзможно е да се измъкнеш от всичко това, когато проклинаш. Невъзможно. По-добре е да си в абсолютна празнота.

"Александра замълчава за кратко и после казва: "Учили са ни да бъдем тук и сега, тук и сега. Това е толкова "поп фраза", но съм толкова щастлива, че я слушахме. Имахме толкова много време! Имахме време да опитаме, да пътуваме, да правим невероятни неща и да се насладим поне на нещо преди този кошмар, който се случва сега."

Препечатваме текста от независимото издание "Холод".