Инвестицията в образование е ключова за Израел

Ако държим всички заедно да просперираме, трябва да направим така, че всеки да получи образованието и възможността да се учи през целия си живот, нужни за успеха през 21 век. Това бе посланието на президента и изпълнителен директор на "И Уай" (компанията, известна преди като "Ърнест енд Йънг") Кармин ди Сибио, което прозвуча тази година по време на Глобалната конференция на института Милкен.

В Израел отдавна споделят тази философия. Образованието има ключова роля за това страната да стане известна по света като мястото на стартъпите. Ангажиментът на Държавата Израел към образованието направи така, че страната да има повече нобелови лауреати от Китай и Индия, и да изпрати космически кораб до Луната, обясняват от Център за образование в Израел, американска неправителствена организация, чиято цел е да информира за развитието на Израел.

Израел е на първо място в света по брой студенти в колежи на глава от населението и дава преднина единствено на Канада по брой обучаващи се в колежи. Израел е на първо място в света и по брой на завършилите университети на глава от населението.

В Израел залагат на образование от най-ранна детска възраст, като през последните години акцентът е върху обхващането и на най-малките деца – от 3 до 5 години в образователната система. Инвестициите в образование в Израел са сериозни. През последните десетилетия около 6 на сто от брутния вътрешен продукт отива за образователната система, което е повече от средната стойност за страните от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), посочват от института.

На фона на оскъдните природни ресурси, инвестицията в човешкия капитал има ключова роля за развитието на Израел. Укрепването на образователната система осигури бързия икономически растеж на страната, посочват и от израелското министерство на външните работи. Голяма част от израелците учат в колежи и университети, а немалко избират професионално обучение. Стотици курсове и образователни програми за продължаващо обучение се предлагат в Израел.

Образованието от детската градина до 12-ти клас в Израел е задължително и безплатно. Всъщност образованието е една от фундаменталните ценности на юдаизма – от библейски времена през ученията на великия философ, равин, законотворец Мойсей Мамонид в средните векове до центровете в Тиберия и Сафед през 16-ти век. При създаването на Държавата Израел през 1948 г. народът вече има съвременна образователна система, създадена от еврейските общности на място през 20-ти век.

Образователната програма в училищата в Израел подготвя децата да бъдат отговорни граждани на демократично, плуралистично и толерантно общество, съставено от различни етнически, религиозни и културни общности. В училище израелските деца научават за гражданските ценности, усвояват комуникационни умения и знания, както за своето, така и за световно историческо и културно наследство. Акцентът в програмата е върху математика, английски език, аналитично и критично мислене.

Израел е световен лидер и в изготвянето на учебни програми за хора със специални потребности, които се прилагат и в държавни, и в неправителствени образователни институции. Специалното образование се развива бързо в страната и заради наличието на нужната законодателна база, и заради иновациите, които се прилагат за неговите нужди. Задължение на държавата е да осигури безплатното образование за периода от 3 до 21-годишна възраст, да развие уменията и способностите на деца с увреждания, да подобри физическото, умственото, психологическото и поведенческото им състояние и да им осигури знания, навици и социални умения, които да ги направят пълноценни членове на обществото.

Предприемачите в областта на високите технологии са движеща сила в иновациите за подобряване на качеството на живот на хората с увреждания.
Висшето образование играе водеща роля за икономическото и социално развитие на Израел. Някои от водещите академични институции са създадени още преди Държавата Израел – Академията за изкуства и дизайн Безалел съществува от 1906 г., Технион, който днес е Израелският технологичен институт – през 1912 г., Научният институт Вайцман – през 1934 г., Еврейският университет в Ерусалим – през 1918 г. В Израел действат 66 висши училища, седем изследователски университета, 23 колежа за обучение на учители, 21 академични и 14 частни колежа.

Израелските университети винаги са в топ 100 на висшите училища по света, а студентите са от целия свят. Повечето университети и институти предлагат обучение на английски език.

Преподавателите тук са водещи в своите области и преподават въз основа на личния си опит, аргументира избора си да учи бизнес администрация в Интердисциплинарния център Херцлия Елишай Захария от САЩ. Бабана Велпула от Индия прави докторантура университета на Тел Авив и казва, че това е най-доброто място в света за наука. Развитието в областта на иновациите и високите технологии привлича като магнит младежите от цял свят.

Николас Дотс от Германия следва корпоративен мениджмънт и икономика в университета Бен Гурион. Той казва, че в Израел най-много му харесва това колко приятелски настроени са всички хора и добавя, че Израел е вече втори дом за него.

Няма точни данни за броя българи, които се обучават в израелски висши учебни заведения. Но привлечените от еврейската култура, история и съвременни постижения биха могли да се обучават в най-новата бакалавърска специалност в Исторически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" – хебраистика. Тя стартира през учебната 2015-2016 г. с 16 души студенти, казва доц. д-р Румяна Христиди, ръководител на програмата "Хебраистика". До момента през специалността са преминали 40 студенти.

"Хебраистиката" е първата по рода си академична специалност в България, изтъква доц. Христиди. Съчетава в себе си интердисциплинарния подход, като еврейската тема е разгледана в различни политически, икономически, религиозни, лингвистични и обществени аспекти от библейски времена до съвременността. Центрирана е около изследването на еврейското общество, история и философия. Специалността обхваща исторически аспекти - еврейска история, изследвания на Близкия Изток и ориенталистика, както и религия, археология, социология, лингвистика, политически науки, икономика, етнология, изкуство, регионални изследвания и помощни дисциплини, уточнява доц. Христиди.

Програмата се реализира от специалисти в съответните области от СУ "Св. Климент Охридски" и израелски университети. Студентите от специалност "Хебраистика" могат да се възползват от възможността да прекарат един семестър от обучението си в два израелски университета – Бар-Илан и Университета в Хайфа, както и в програмата по Jewish Studies в Университета Пайдея в Швеция – шест от тях вече са се възползвали от тази възможност, а други трима предстои да заминат през летния семестър на настоящата учебна година. Владеенето на иврит и познаването на международните отношения в Близкия изток се оказаха компетенции, които са търсени на пазара на труда, споделя доц. Христиди.

Студентите, завършили бакалавърската програма по хебраистика, имат компетентност по история и култура на Израел и евреите от древността до наши дни. Заедно с базовите познания по библейски иврит и владеенето на съвременен иврит тази компетентност позволява на завършилите програмата по хебраистика да извличат информация от исторически и религиозни текстове, и съвременна книжнина, да анализират динамичните процеси на взаимодействие и трансформация в района на Близкия Изток, да общуват с носителите на езика в стандартни ежедневни ситуации и на професионални теми. Компетентността на студентите може да бъде разширена в широк кръг от магистърски и докторантски програми, предлагани от

СУ "Св. Климент Охридски" или партньорските университети от Израел, изтъква ръководителят на програмата.

Възможности за българските студенти предоставят и различните форми на сътрудничество между университетите в Ерусалим и в Хайфа с Медицинския университет във Варна и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Съществува сътрудничество между БАН и Израелската академия, Йерусалим, и с Университета "Бен-Гурион" в Негев, както и между Селскостопанската академия с партньори от МАШАВ.

1933 български ученици изучават иврит в България към началото на миналата учебна година, сочат данни от българското министерство на образованието. През учебната 1998/1999 г. в 134 СУ "Димчо Дебелянов", гр. София, за пръв път е утвърден нов учебен план, според който всички деца от първи клас изучават иврит като първи чужд език. От 2019/2020 учебна година иврит се изучава и в ЧОУ "Роналд Лаудер" в София.

Посланик Йорам Елрон участва в откриването на учебната година в 134 СУ "Димчо Дебелянов" с изучаване на иврит и английски език.

Мемориалният център за жертвите и героите на Холокоста на Държавата Израел "Яд Вашем" представлява основният източник и солидна база за осигуряване на системно обучение за български учители по темите за Холокоста и превенция на антисемитизма. От 2014 г. досега са проведени 6 ежегодни семинара, с участието на 134 учители, като в семинара през 2019 г., наред с учителите по история и философия, за пръв път участваха и учители по чужди езици, съобщават от министерството.

Участници в конференцията "Заедно срещу езика на омразата", организирана от посолството на Държавата Израел, посолството на Федерална република Германия и Гьоте институт, съвместно с Организация на евреите в България "Шалом", Български хелзинкски комитет, Фондация "Глас" и Уикимедия.

99 студенти и докторанти от Израел пък са избрали български академични институции за своето обучение по данни на МОН към миналата учебна година.

Публикацията се осъществява в партньорство с посолството на Израел в София.