Хардлайнерите в Иран затвърдиха властта си на парламентарния вот при рекордно ниска активност

Привържениците на твърдата линия в Иран затвърдиха властта си на парламентарния вот в края на миналата седмица. Победата им обаче беше помрачена от рекордно ниска избирателна активност, предава Си Ен Ен. 

Отчетената избирателна активност е едва около 41 процента, обяви в понеделник вътрешният министър на страната. Това я прави най-ниската за цялото управление на режима на аятоласите, откакто те дойдоха на власт след Ислямската революция през 1979 г.

Експертите твърдят, че обявената избирателна активност не е окончателна.

"Реалната избирателна активност вероятно е по-ниска, въпреки че е невъзможно да се знае на този етап", пише Алекс Ватанка, директор-основател на Програмата за Иран в Института за Близкия изток във Вашингтон.

Избирателната активност беше ниска, въпреки че Иран удължи времето за гласуване три пъти и седмици наред официални лица полагаха усилия да увеличат нивата на участие преди датата на гласуването.

Изборите се проведоха на фона на обезценяването на местната валута, осакатената икономика и засилените репресии срещу противниците на режима. Според правозащитни групи недоволството само се е засилило след протестното движение през 2022 г., предизвикано от смъртта на Махса Амини в полицейския арест.

Ирански официални лица и държавни медии обаче приветстваха избирателната активност като триумф.

"Цифрата е победа срещу най-голямата кампания за бойкот на изборите през последните 45 години", пише иранската полуофициална информационна агенция Фарс в социалната мрежа X (преди Туитър). 

От агенцията добавят, че бойкотът е бил организиран от "чужди врагове и техните последователи в Иран".

В обръщение към гласувалите иранци, президентът Ибрахим Раиси каза, че тяхното участие е "ревностен удар срещу упоритите противници на Иран".

Най-ниската избирателна активност от ислямската революцията през 1979 г.

Въпреки че не е толкова ниска, колкото първоначално се спекулираше от някои проучвания, публикувани в държавните медии, обявената досега избирателна активност е по-ниска от всички законодателни или президентски избори, проведени от основаването на Ислямската република през 1979 г.

Не е ясно дали обявената избирателна активност от 41% ще спадне още повече през следващите дни, като някои кандидати на парламентарните избори ще отидат на балотаж.

Парламентарните избори в Иран през 2020 г. отбелязаха избирателна активност от 42,57%, а последните президентски избори през 2021 г. имаха активност от 48,8%, като тези резултати бяха най-ниските от създаването на Ислямската република.

Около 15 000 кандидати се състезаваха миналата седмица за 290-местните парламентарни избори, а 144 се бореха за 88-те места в Събранието на експертите. 

Предварителните резултати показват избора на предимно твърдолинейни политици, включително президента Ебрахим Раиси, който беше преизбран в Събранието на експертите, което има властта да назначава върховния лидер, най-висшият политически орган в Иран.

Ключови изводи

Няколко иранци в Техеран посочиха икономическите условия и липсата на доверие в ръководството като причини да не гласуват.

Изненадващо бе и решението на бившия президент на Иран Мохамад Хатами, който отказа да гласува на 1 март. Президентът-реформатор преди това призова иранското правителство да бъде по-снизходително към протестиращите на фона на националните демонстрации през 2022 г. Азар Мансури, ирански политик реформатор, през уикенда потвърди отказа на Хатами да гласува.

"Неговата (на Хатами) критична позиция е показателна за настроението в реформисткия лагер, който вече е почти изчезнал като канал за критика на Хаменей“, пише Алекс Ватанка, директор-основател на Програмата за Иран в Института за Близкия изток във Вашингтон.

Международните наблюдатели по-рано критикуваха Иран за провеждането на избори, които не са нито свободни, нито честни, белязани от проверка, която ограничава разнообразните кандидатури.

Тази година Съветът на пазителите на Иран – влиятелен 12-членен съвет, натоварен с надзора на изборите и законодателството – дисквалифицира хиляди кандидати от участие в парламентарните избори и забрани на бившия умерен президент Хасан Рухани да се кандидатира за Събранието на експертите.

Други политици, които някога бяха водещи в изборните класации, отбелязаха спад на популярността си. Мохамад Багер Галибаф, председател на парламента на Иран и бивш командир на военновъздушните сили на Революционната гвардия, изглежда загуби някои гласове, заемайки четвърто място на тазгодишните избори, след като популярността му достигна връх на парламентарните избори през 2020 г.

Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в мозъчния тръст Chatham House в Лондон, казва, че друг признак за недоволството на избирателите е големият брой повредени бюлетини, което показва, че има протестиращи дори сред гласувалите.

"Истинският въпрос сега е какво следва. Малцина реформисти избраха или успяха да се кандидатират на тези избори, а тези, които се справиха, се представиха зле", пише Ватанка, добавяйки, че за мнозинството от иранците тези избори са "референдум за бъдещето на Ислямската република".

По думите на Ватанка тези избори "ни казват къде е системата". Той добавя, че в опит да се запази сплотеността за наследяване и съществуващия състав на институциите на Ислямската република, системата е "прочистена" от елитите, които може да са станали по-прагматични или умерено с течение на времето.