Глеб Павловски: Руски агенти подготвиха преврат в Черна гора, за да спасят имотите си

Допреди 7 години Глеб Павловски е най-известният руски „политически технолог“. Често е спряган като човек, който има голяма заслуга тъкмо Путин да наследи президентския пост на Борис Елцин.

Един ден през април 2011 г. обаче достъпът на Павловски до работното му място в Кремъл е отнет. За причината за уволнението му има много хипотези и спекулации, една от които е вероятен задкулисен конфликт между Путин и Медведев в навечерието на тогавашните президентски избори. На другия ден и руската, и западната преса излизат с чела с новината, че с прогонването на Павловски нещо сериозно се е променило в руската политика.

От 2012 до 2014-2015 г. българският политолог Иван Кръстев провежда задълбочени разговори с Глеб Павловски. Своите разговори със „сивия кардинал на Кремъл“, както често е наричан 66-годишният Глеб Павловски, Кръстев събира в книгата „Време и място“, издадена от „Труд“. Представянето на книгата бе вчера, 29 януари, в клуб „Перото“. На откриването присъстваха много български настоящи и бивши политици, журналисти и интелектуалци.

Не интервю, а монолог с прекъсвания

„Не интервю, а монолог с прекъсвания. Това не е класическа книга, в която има жертва, герой или злодей“ - така авторът Иван Кръстев представи своята книга в „Перото“. „Един от най-интересните начини да се познае една страна е през биографии на хората“, казва той. Препоръчва разговорите си с Павловски на всеки, който се интересува какво се случва и какво не се случва в Русия през последните 40 години.

Кръстев допълва: „Ние в България винаги сме имали усещането, че разбираме всичко за Русия. И тези, които ѝ симпатизират, и тези, които не ѝ симпатизират. Това, което винаги ми е липсвало, е любопитството към това, което се случва наистина“.

Книга на грешките

Глеб Павловски определя книгата на Кръстев като „книга на грешките“ - „Но трябва да си призная, че всичките тези грешки аз ги правих с голямо удоволствие. Родих се в Одеса и после тръгнах да търся приключения. В резултат на всичко това се оказах в Кремъл“, казва той.

Признава, че е допускал много грешки, но не чак толкова, в колкото е обвиняван.

„Това, в което вярвах, се оказа невъзможно“

„Не можеш да си играеш с живите хора. Аз понякога се отклонявах от това правило, а след това пак се връщах към него“, признава Глеб Павловски.

Той казва още: „Не може да се измисли политическа комбинация, която да спре всички конфликти и която да доведе до вечен мир в Русия. Това е нещо, което аз вярвах, че мога да сторя, но се оказа невъзможно".

„Опасно е от малък човек да се направи политик“

Глеб Павловски твърди, че много хора си въобразяват, че могат да бъдат големи политици. Пояснява: „Много е опасно от малък човек да се направи политик. Това е задънената улица, в която влиза и руският (политически) PR“.

Павловски казва, че в политиката човек може да влезе във всеки един момент и във всяка една позиция. Но не може да остане вечно в политиката.

„Ако останеш непрекъснато в политиката и се виждаш като безалтернативен вариант, ти замираш и се превръщаш в мумия“, казва той. Признава, че е работил за "поддържането на мумии."

Кремъл не е един човек

„Не трябва да забравяме, че Кремъл са различни хора“, казва Глеб Павловски. „Някои от тях имат бизнес в сферата на енергийните доставки, други имат бизнес с шпионско оборудване, трети се занимават с имоти... Те едновременно преследват своите интереси“.

„Кремъл не действа по сценарий, а напипва слаби места“

Освен периода преди и по време на разговорите с Иван Кръстев, на представянето на книгата „Време и място“ в клуб „Перото“ Глеб Павловски коментира и съвременни въпроси от руската външна политика. В някои коментари той вложи и чувството за хумор.

„Кремъл на действа по сценарий, а се опитва да напипа някакви слаби места“, казва Павловски за външната политика на Кремъл.

Допълва, че в същото време Кремъл е много подвижен: „Вие виждате руския президент, който е навсякъде и участва в организирането и определянето на резултатите на изборите в САЩ“.

Черна гора

По повод миналогодишните събития в Черна гора Глеб Павловски каза: „В Черна гора има много имоти на хора от руските тайни служби, които обаче нямат право да притежават имоти в страни от НАТО. Когато Черна гора реши да влезе в НАТО, тогава възникна проблем. Няколко души се събраха и решиха да спретнат преврат, за да съхранят своите имоти“.

„Фактически ставаше дума за преврат на виладжиите“ – каза с чувство за хумор той. Допълва: „Не трябва да забравяме, че при нас има много сценарии, но всички те са малко смешни.“

Украйна

Началото на конфликта в Украйна Глеб Павловски коментира така: „Нашата власт предпочита такъв вариант на дружбата, при който приятелят няма накъде да мърда. Последният път това се случи в Украйна с Янукович. В момент, в който той нямаше накъде да мърда, се опита да играе двойна игра и да получи двойна печалба - да прибере пари и от Русия, и от Европа. Русия в това положение избра един чуден вариант. Тя загуби един много приятелски народ, половината от който предпочита руския пред собствения си президент. За сметка на това Русия получи едно парче земя...“

Руската власт традиционно се стреми към европеизация на Русия

Според Глеб Павловски проблемът с безалтернативността в руската политика днес има един основен източник, който е свързан със зависимостта на страната към определен еталон, към който тя се стреми.

„Това е европейският еталон“, казва той. И пояснява: „Путин враждува с Европа, но той в същото време е олицетворение на единствения път към Европа. Властта вижда себе си като машина, която ще превърне руския народ в европейски.“

Павловски допълва още: „През всичките тези години, в които съм бил в тези среди, не се сещам за власт, която да не смята руския народ за такъв, който трябва да бъде обект на европеизация“. Според него именно поради този еталон се губи и възможностите за самоорганизация на народа в страната и за изграждане на институциите на властта такива, каквито трябва да бъдат.

***

Авторът на „Време и място“ Иван Кръстев е написал десетки книги и статии за европейската и световната политика. Води и месечна рубрика в „Ню Йорк Таймс”. Председател е на УС на Центъра за либерални стратегии и е изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.