Главорезите не могат да влязат в историята. Откога и откъде е тази дружба между Пригожин и ген. Армагедон

Цяла седмица след военния метеж на Евгений Пригожин продължава да виси въпросът: "Къде е генерал Суровикин?". Зам.-командирът на руската военна групировка в Украйна Сергей Суровикин, който миналия уикенд призова Пригожин и наемниците му да не се бунтуват, напълно изчезна от публичното пространство.

"Файненшъл таймс" съобщи, че Суровикин е бил задържан, "Блумбърг" - че в продължение на дни е бил разпитван за връзки с Евгений Пригожин, а дъщерята на генерала твърди, че той е на работа и се справя добре. Би Би Си разказва историята на сътрудничеството между вече опозорения основател на ЧВК "Вагнер" Пригожин и главнокомандващия на руските войски генерал Суровикин.

През пролетта на 2016 г. Андрей (името е променено от съображения за сигурност) от Луганск, който в продължение на две години се е сражавал на страната на самопровъзгласилата се ЛНР, решава да замине на мисия в Сирия като част от ЧВК "Вагнер" заедно с няколко свои колеги военнослужещи. Сраженията в Източна Украйна бяха относително замразени в продължение на почти една година след вторите споразумения от Минск и много бивши наемници търсеха начин да открият мястото си в новата реалност. Те вече не бяха особено необходими на фронта и не бяха готови да се върнат към цивилния живот.

Сирийският президент Башар Асад вече 5 г. воюва с въоръжената опозиция и е изгубил контрола над голяма част от страната. Русия му се притече на помощ през септември 2015 г., като вече беше изправена пред санкции и международна изолация заради конфликта в Украйна. Тогава Владимир Путин видя в сирийския конфликт възможност да върне Русия на масата за преговори в международен формат. Руските власти обещаха, че военните задачи в тази страна ще бъдат изпълнявани "от въздуха" и че няма да бъдат убивани войници на земята. Така в Сирия се появиха наемниците от незаконните в Русия частни военни компании.

В крайна сметка командировката на Андрей в Сирия продължава само три седмици. На 21-ия ден в страната самолетът, който се връщал от мисия, хвърлил на позицията им ФАБ-500 (съветска 500-килограмова авиационна бомба с високоексплозивна бойна глава). Андрей смята, че самолетът е принадлежал на руските военновъздушни сили. По думите му шестима от колегите му военнослужещи са загинали. Андрей казва, че е оцелял, защото "се е отдръпнал навреме, за да отиде до тоалетната".

Очевидно подобен инцидент е бил съвсем обичаен за Сирия по онова време - поддръжниците на Евгений Пригожин сега припряно напомнят за подобни случаи в Телеграм, когато ги обвиняват за смъртта на руските пилоти по време на "Вагнер"-овия марш към Москва.

След тази история Андрей се завръща в Луганск и взема решение никога повече да не се обвързва нито с ЧВК "Вагнер", нито с руската армия. И той се придържа към тази стратегия до началото на руската инвазия в Украйна, когато на територията на самопровъзгласилата се ЛНР е обявена мобилизация и той отново се озовава в редиците на въоръжените сили на "републиката".

Прекомерна възбуда

Генерал-полковник Александър Дворников е бил командир на руската група в Сирия, когато позицията на наемниците е била бомбардирана от пилотите. По време на неговото командване военните, заедно с наемниците от ЧВК, подкрепяни от самолети, за първи път освободиха древния град Палмира от бойците на забранената в Русия "Ислямска държава". Дворников е наследен от генерал-лейтенант Александър Журавльов, под чието ръководство наемниците, заедно с руските войски, започват да щурмуват Алепо, най-големия сирийски град. А бойците на ИДИЛ се възползваха от момента, за да превземат отново Палмира през декември 2016 г.

Генерал-полковник Андрей Картаполов замени Журавлев начело на групировката. Под негово ръководство Палмира започва да се освобождава за втори път. През 2023 г. Картаполов, който вече е член на Държавната дума, един от основните говорители на военните и автор на законодателната инициатива за повишаване на наборната възраст до 30 г., активно се изказва за наемниците. Той обяснява демарша на добре познатия му Евгений Пригожин с алчността: "За г-н Пригожин парите не са маловажен фактор, може би дори решаващ. Така се получи - повече пари няма да се отпускат, това е първото нещо, прекомерните и глупави амбиции са второто, превъзбудената държава е третото", казва Картаполов на 29 юни.

Кирил Романовски, дългогодишен кореспондент на медийния холдинг на Пригожин - РИА ФАН, който умира от рак в началото на януари 2023 г., оставя спомени за втория щурм на Палмира. Те са публикувани след смъртта на Романовски, в разгара на конфликта между Пригожин и Министерството на отбраната.

"Когато пристигнахме край Палмира със Седи (един от командирите на ЧВК "Вагнер" - бел. ред.), от всички руски войски на позициите беше само генерал Александър Дворников с голяма свита и охрана. Той седеше на командния пункт на покрива на бетонна триетажна сграда. Характерно е, че руският генерал беше много пиян", спомня си Романовски.

Според него още тогава, през пролетта на 2016 г., Евгений Пригожин е влязъл в сблъсък с руски генерали. Преди 7 г. причините били същите като през 2023 г.: основателят на ЧВК поискал от генерал Дворников два хеликоптера за прикритие на щурмовите си самолети и сто снаряда за гаубицата.

Тогава снарядите му бяха предоставени.

Когато военните и наемниците най-накрая превземат Палмира за втори път, министърът на отбраната Сергей Шойгу отказва, твърди Романовски, да награди командирите на ЧВК: "Шойгу възмутено изкрещя, че някои главорези не могат да влязат в историята сред тези, които превзеха Палмира. И ако те станат не просто герои, а получат някакви държавни заповеди, това ще бъде позор за страната".

За превземането на Палмира със звезди на герои на Русия са наградени Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб, Дмитрий Булгаков, заместник-министър на отбраната, и Дворников, който е превзел града. През зимата на 2023 г. Герасимов става една от основните мишени на атаките на Пригожин, Булгаков, който отговаря за логистиката на армията, е пенсиониран през септември 2022 г., а Дворников е отстранен от командването на специалната операция в Украйна в края на пролетта на 2022 г.

Армията и "Вагнер"-овците координира действията си най-ефективно, когато командир на сирийската група става Сергей Суровикин, разказват няколко бивши наемници, които са били на мисия в Сирия. Суровикин е ръководил руските войски в тази страна от март до декември 2017 г., а след това през януари-април 2019 г. По данни на Центъра за досиета през същата 2017 г. Суровикин става почетен член на ЧВК "Вагнер", като получава личен номер М-3744.

Изчерпан съюз

В края на лятото на 2017 г., когато Суровикин за първи път ръководи руската група в Сирия, се водят боеве за град Ал-Сухне в провинция Хомс. Именно в тази провинция през август-октомври 2017 г. руските наемници започват да търпят първите си забележими загуби.

Когато Суровикин е заменен, Евгений Пригожин няма същите отношения на доверие с новия командир на групата. През декември 2017 г. Александър Журавльов, повишен по това време в чин генерал-полковник, се връща на поста командир и скоро в историята на ЧВК "Вагнер" настъпва една от основните "черни страници", както я наричат каналите, близки до Пригожин.

В началото на февруари 2018 г. наемниците тръгват да превземат петролна рафинерия край град Хашам в провинция Дейр ез-Зор (освен с военни, Евгений Пригожин се занимава и със строго личните си бизнес дела в Сирия), когато са поразени от американски въздушни удари. При това американците първо са попитали руското командване дали именно техни хора не са навлезли там, където не трябва, и са нанесли удара едва след като са получили отрицателен отговор от руската страна.

Въпреки че като цяло 2017 г. може да се счита за успешна за руската армия и наемниците, броят на загубите в жива сила рязко нарасна. Макар че Министерството на отбраната призна само за десет смъртни случая, до август 2017 г. журналистите вече бяха преброили поне четиридесет смъртни случая от началото на годината.

Генерал Суровикин е награден със звездата "Герой на Русия" за сирийската кампания през 2017 г. Орденът "за храброст и героизъм, проявени при изпълнение на военния дълг в Сирийската арабска република беше връчен на генерала в Кремъл от президента Владимир Путин.

"Суровикин дължи всички победи на руската армия в Сирия през 2017 г. на Пригожин", смята бившият наемник от ЧВК "Вагнер" Марат Габидулин, който се е сражавал в Сирия през 2017-2018 г. и в момента живее във Франция. - Тогава този съюз работеше, имаше постоянна работна група за контакти."

Генерал Армагедон

Шест месеца преди руското нахлуване в Украйна, през август 2021 г. Сергей Суровикин е повишен във военно звание "армейски генерал". За неговата роля и участие в първите месеци на инвазията не се съобщава нищо, но на 24 юни 2022 г., по време на редовния си брифинг, Министерството на отбраната за първи път разкрива имената на командирите на различните руски групировки. Тогава става известно, че групировката "Център" се командва от генерал-полковник Александър Лапин, а групировката "Юг" - от Суровикин.

"Южната група войски под командването на армейски генерал Суровикин С.В. завърши разгрома на обкръжената група на ВСУ в "Горски километър", се твърди във вечерния доклад на Министерството на отбраната.

На 8 октомври 2022 г. Суровикин е назначен за командир на всички руски войски, участващи в инвазията, след което руската армия започва да нанася масирани ракетни удари по енергийната инфраструктура на Украйна в навечерието на зимата. Руското командване очевидно смяташе, че по този начин ще подтикне Киев към някакви отстъпки в преговорите, но тази нова тактика не беше успешна и Русия така и не успя да "замрази" Украйна през зимата.

Верният на Кремъл вестник "Комсомолская правда" писа тогава: "От Сирия насам колегите му го наричат "генерал Армагедон". Това е неофициалният му прякор сред колегите му офицери заради способността му да действа нестандартно и сурово.

През първия месец след назначаването му проправителствените блогъри заедно се радваха на "генерал Армагедон", но освен с ракетните удари по украинските ТЕЦ-ове, в крайна сметка той беше запомнен само като автор на "трудното решение", след което руската армия изостави Херсон и целия десен бряг на река Днепър.

По времето, когато Суровикин е назначен, наемниците на "Вагнер" вече са престанали да бъдат някаква тайна руска армия, а Евгений Пригожин се признава за ръководител на това съединение. Когато руската инвазия започва, неговата армия не участва в конфликта, но още през март 2022 г. на полигона в Молкино се извършва мащабно набиране на доброволци. През май и юни частите на Пригожин провеждат сравнително успешни щурмови операции в Луганска област, участват в щурма на Попасна, Северодонецк и Лисичанск, но през август затъват в деветмесечния щурм на Бахмут.

Последният си конфликт с Министерството на отбраната, който завършва с опит за бунт на 24 юни, Евгений Пригожин започва в края на декември, когато командир на руската групировка в Украйна все още е Сергей Суровикин. Причините бяха същите като в Сирия през 2016 г.: Пригожин обвини министерството за глада за снарядите, който уж попречил на наемниците му да превземат Бахмут. Бързо обаче стана ясно, че в подобни спорове президентът Владимир Путин застава на страната на обичайната си бюрокрация. Още в началото на януари той пренареди ситуацията, като направи Герасимов командир на "специалната операция" и понижи Суровикин до нивото на негов заместник.

В началото на май Евгений Пригожин заяви, че той все пак ще получи необходимите му снаряди, а Суровикин ще отговаря конкретно за взаимодействието на Министерството на отбраната с ЧВК "Вагнер".

В деня на бунта Суровикин, който остава начело на Въздушно-космическите сили (тоест именно неговите подчинени са свалени от изтребители на ЧВК в небето на път за Москва), пръв призовава наемниците на Пригожин да "спрат колоните, да ги върнат в постоянните им бази" и "да решат всички проблеми само по мирен път, под ръководството на Върховния главнокомандващ. Това видео, в което участва Суровикин, е записано в някаква стая на щаба, като генералът седи пред дървена маса и държи автомат ПП-2000.

Това е последната поява на Суровикин в публичното пространство: "Преди да е станало късно, е необходимо и задължително да се подчиним на волята и заповедта на избрания от народа президент", казва тогава генералът, отговарящ за отношенията на Министерството на отбраната с бунтовническата ЧВК, с чиято съдба днес спекулират световните медии.

Би Би Си изпрати запитване до Министерството на отбраната дали Сергей Суровикин продължава да ръководи руските ВВС и дали все още е заместник-командир на руските войски в Украйна. До момента на публикуването на статията не беше получен отговор.